В началото на миналия месец френският президент говори остро за стратегическата „ мозъчна смърт “ на съюза и заяви, че тероризмът не е „ общият враг “ на НАТО. Според The Daily Telegraph е възможно думите му да са били добре приети в страната му, но в чужбина са оценени слабо. Той отблъсна от себе си Полша и балтийските страни. Дори германският канцлер Ангела Меркел напълно отхвърли възгледите му, като каза на германските депутати: „ В наш основен интерес е да запазим НАТО, дори повече, отколкото по време на Студената война “.
„ Не е необходимо да се съгласяваме или дори да вярваме на всичко, което казва Доналд Тръмп, за да признаем, че е бил прав, като каза вчера, че скорошното отношение на Еманюел Макрон към НАТО е много неуважително“ , казва авторът на статията.
Според него грешката на Макрон не е в анализа на стратегическата посока на НАТО, тъй като някои от неговите критики са верни, а в неговите решения. Френският президент е прав, че европейците трябва да направят повече за собствената си сигурност. Един от начините за това е да увеличат разходите си за отбрана. Вторият начин е да се насърчи новата Европейска комисия да положи повече усилия за прилагането на общите мерки, определени от ЕС и НАТО като области на сътрудничество.
Авторът на статията обаче продължава, Макрон греши, като твърди, че Русия не е противник на НАТО или че може да бъде превърната в партньор, ако Европа отслаби режима си на санкции.
„ Отбелязвайки, че Русия е нахлула в две съседни държави за десет години, Макрон трябва да помни, че Русия също е ударила западните политически системи. И тя се намеси в демократичните процеси, включително президентските избори през 2017 г. във Франция, в резултат на което той дойде на власт “, пише авторът на публикацията.
Макрон обаче греши не само по отношение на Русия, но и по отношение на Китай. Пекин има глобални планове и сферата му на влияние и сила е много повече от всичко, което Русия може да демонстрира.
Както заключава изданието, НАТО има много неща за постигане - от увеличаване на мобилността на въоръжените сили до повишаване на нивото на оперативно сътрудничество. Следователно, най-добрият метод за действие е да се търсят решения, а не да се игнорират проблемите.
„ Въпреки че съюзниците в НАТО очевидно не са готови да нарекат Китай потенциален противник или дори стратегически конкурент, нарастващата заплаха от Пекин изисква цялостен отговор на НАТО. И в този въпрос, както и в други, съюзът трябва да настоява, въпреки нежеланието на Макрон “, заключава авторът.
Превод: Поглед.инфо
