AлилулахНазари никога няма да забрави 11 февруари 2014 г. - денят, в който започва вторият му живот. Тогава самолетът, с който летеше афганистанецът, кацна в Хамбург. Той си спомня: „Предната вечер бях много уплашен“, съобщава Дас Ерсте.
Дълги години младежът е работил като преводач за служителите на Бундесвера на едно от най-опасните места - в Кундуз в северен Афганистан. Той помогнал на военните да преговарят с екстремистите под градушка от куршуми, застанали рамо до рамо с войниците. За ислямистките талибани той е станал предател, неверник. Заплашили са го със смърт по телефона и с писма. „Трябваше да сменя адреса си завинаги и да живея с приятели и роднини“, казва той. "Беше трудно."
Веднага след като става ясно, че Бундесверът ще напусне Кундуз през есента на 2013 г., Назари осъзнава, че трябва да напусне с тях. Но от датата на подаване на заявление за виза до Германия до безопасното му заминаване измина цяла година.
Дни, седмици, месеци в страх, за които 31-годишният мъж си спомня едва сега, когато се решава съдбата на всички афганистанци, работещи за Бундесвера: „Има много добър немски израз: едната ръка мие другата . Тогава афганистанските местни сили подкрепиха Бундесвера. Сега е ред на Германия ".
Очаква се броят на хората, които в момента имат трудов договор с Бундесвера или на които са изтекли през последните две години, да бъде около 520. Правителствени източници заявиха, че на практика всички те вече са обявили за опасност за живота си.
Освен това германското правителство обяви откриването на пунктове в Мазар-и-Шариф и в Кабул в началото на юни, за да може местният персонал да кандидатства за виза. Фактът, че властите мълчат относно местонахождението на тези точки, е най-доброто доказателство за това колко опасна е ситуацията.
Но както отбелязва вестникът, времето на афганистанците изтича: германските войски ще напуснат Хиндукуш след около месец. След това няма кой да помогне при събирането на биометрични данни за заявления за виза.
„Инициативата за подпомагане на афганистанците, които са местни наети от войските служители“, подета по-специално от афганистанския експерт Томас Рутиг, получи над 100 подписа, включително от видни политици и пенсионирани генерали. Капитанът на Бундесвера Маркус Гротиан отбелязва: "Въпросът не е дали някой ще получи десетте евро, които му се дължат, а по-скоро дали той ще умре по-късно."
Инициативата призовава за „небюрократично и бързо приемане на тези хора паралелно с изтеглянето на войските“. Необходимо е да се опрости процедурата за издаване на визи за местния персонал, който е работил за Бундесвера през последните две години.
Освен това инициативата предлага да се ускори изтеглянето на афганистанците, така че те да нямат време да почувстват отмъщението на талибаните. Понастоящем обаче и двете твърдения имат малък шанс за успех. Германското правителство обяви, че засегнатите ще трябва да поемат сами разходите си за полета до Германия.
След изтеглянето на войските от Кундуз през 2013 г. опозицията обвини правителството, че остави твърде много хора на произвола на съдбата, въпреки че около 800 афганистански работници бяха спасени по това време. Какво ще се случи с помощниците на Бундесвера след окончателното изтегляне на войските, ще бъде решено през следващите дни.
Назари, който живее в Хамбург, се тревожи за своите сънародници. Той научи немски много бързо и сега работи в консултативен център за млади бежанци от Иран, Ирак или Афганистан, финансиран от Европейския социален фонд.
Тъй като Назари работи повече от пет години и плаща данъци, той може да остане тук завинаги. Следващата му цел: германско гражданство. Стотици афганистанци, които са помагали на германците в Хиндукуш и които все още трябва да се притесняват за живота си, са далеч от това, съобщава Das Erste.
Превод: ЕС
