/Поглед.инфо/ Доналд Тръмп използва икономическите санкции много по-често от другите президенти на САЩ и дори ги допълва с иновативни методи, съобщава The Economist. Ефективността на този лост на политически натиск обаче е трудно да се оцени и в бъдеще чуждестранните държави могат да намерят път около американските ограничения.

Белият дом по време на председателството на Тръмп по-често, отколкото при всеки друг президент, прибягва до финансови санкции и те не попадат под отделни държави (като Иран или Венецуела), а цели списъци на световните сили, пише The Economist. Според данни, събрани от адвокатската кантора Gibson, Dunn & Crutcher, през първите си три години като президент Доналд Тръмп добави над 3100 души и компании към списъка със санкции на Службата за контрол на чуждестранните активи, подразделение на Министерството на финансите. За сравнение, Джордж У. Буш е добавил към този лист 3,474 души за всичките осем години в Белия дом. Администрацията на Тръмп не само разшири санкциите, но и добави нови модели - например, забрани търговията с венецуелски държавни облигации.    

Според изданието Европейският съюз и ООН също използват санкции за решаване на проблемите си, но Америка е от особено значение, тъй като се намира в центъра на световната финансова система. Активите на човек са замразени под санкции в Съединените щати, а компаниите, които работят в страната или извършват плащания в долари срещат трудности при работа с такъв клиент. Човек от списъка със санкции няма да може да открие банкова сметка, да получи активи или заплата дори в страни, отдалечени от САЩ. Подобен ефект е засегнал Huawei - китайският дигитален гигант, който сега не може да прави покупки в американски компании.

Тръмп използва санкциите като политически лост в спорове на високо ниво. През септември, въвеждайки мерки срещу Националната банка на Иран, той обяви, че те ще бъдат „най -сериозните санкции, съществували някога “. Миналия месец, когато турският президент Ердоган започна офанзива в Сирия, Тръмп заплаши, че " бързо ще унищожи турската икономика, когато Министерството на финансите наложи санкции срещу трима турски служители. Въпреки това, без гръмки изявления, администрацията му също наказва безпрецедентен брой хора, обвинени в корупция или нарушаване на човешките права в неочевидни страни. Освен това, благодарение на закона Магнитски, който влезе в сила през 2016 г., Америка има право да налага санкции срещу граждани дори на онези страни, в които няма държавна програма за санкции.

Подобна вълна от санкции, според помощник-секретаря в Министерството на финансите, отразява иновативното „ финансово изкуство за управление на държавата “, практикувано от Тръмп. Такъв подход трябва да изглежда идеален за президент, който иска да оказва натиск върху чужденците, но не иска да изпраща войски или бомбардировачи за това. 

Идентичността на Тръмп, според британски вестник, също играе важна роля. Министърът на финансите лично обяви всяка наложена санкция, вместо да я остави подчинен, както направиха преди него. Според него той отделя половината от работното си време за разработването на ограничителни мерки. Адам Смит от Гибсън, Dunn & Crutcher отбелязва, че налагането на санкции на хора или компании е по-бързо и лесно, отколкото предприемането на каквито и да е други мерки.

Това обаче повдига друг въпрос - действат ли санкциите? По отношение на тактиката това изглежда много ясно - хората под санкции, според Адам Смит, стават нещастни. По отношение на стратегията обаче, всъщност не е ясно дали санкциите постигат целите си. Правителството на Тръмп каза, че за да отмени санкциите, президентът на Венецуела трябва да подаде оставка, а Иран трябва да промени външната си политика. И двете изисквания изглеждат малко вероятни. Също така не е очевидно, че мерките за финансов натиск променят поведението на хората. Организацията на John Prendergast The Sentry в своето проучване показва успешна промяна в поведението на гражданите на Либерия и Судан, но дори и в тази работа има „ лоша концептуализация, координация на действията, изпълнение и прилагане". Поради липса на персонал някои списъци са просто пренебрегвани. Като цяло, според доклад на Службата за одит на САЩ, правителството няма представа колко добре работят санкциите или колко са ефективни.

Ако санкциите не са в състояние да променят поведението, те могат да станат не инструмент за възпиране, а скъпа и доста потискаща екстериториална форма на наказание. С течение на времето чуждестранните държави могат да започнат да създават решения, които ще намалят ефективността на санкциите и тогава се оказва, че администрацията на Тръмп е отслабила едно от най-мощните невоенни средства за влияние. Но тези решения не са лесни за създаване, докато Америка е водещ финансов център. Поне засега, отбелязва The Economist, политиката за санкции на Тръмп е ярко място на иначе будещата съжаление външна политика.