/Поглед.инфо/ Турските власти при всяка възможност казват, че има "национална борба" срещу епидемията от коронавирус. Разбира се, в тази „национална борба“ различни роли се падат на различни класи и слоеве! Например, от една страна, съществува капиталистическа класа, която може да предприеме различни предпазни мерки, включително да достави тестови комплекти директно на своите вили, имения и да изпълни всичките си капризи благодарение на „пакета от мерки“, приет от властите. От другата страна, са работниците, които са принудени да "продължават производството при всякакви условия и обстоятелства" и работят до смърт под заплахата от епидемия. Но това беше леко отклонение.

Както можете да видите, тази „национална борба“, за която президентът Ердоган започна кампания за събиране на дарения, свързвайки я с мерки за задоволяване нуждите на армията по време на националноосвободителната борба от 1919-1923 г., не е достатъчна, за да ограничи експанзионистичните амбиции на турското ръководство. Трябва да припомним, че Сирия и Либия, където беше извършена интервенция под влияние на тези амбиции, бяха обявени от генералния секретар на ООН Гутериш за региони с най-сериозен риск от епидемията. Организацията призова всички враждуващи страни за бързо прекратяване на огъня там, където има граждански войни и различни въоръжени сблъсъци.

Точно в този момент заместник-председателят на Републиканската народна партия на Турция Унал Чавикьоз направи забележително изявление преди няколко дни. Чавикьоз отбеляза, че призивът на ООН за прекратяване на огъня е от първостепенно значение за Сирия и Либия, където здравните системи не са достатъчно способни да се борят с пандемията. Тогава той обръща внимание на следните важни моменти: „Ето защо е спешно необходимо да се преразгледа ситуацията, свързана с присъствието на турските въоръжени сили извън страната ни, за да се защити здравето на нашите военни. Натрупването на сили, прехвърлени в региона, въпреки изявленията на турското министерство на националната отбрана, че броят на групите, които не спазват примирието в Идлиб, е намалял, е тревожен. Очевидно е, че в условията, в които се намираме, действия, които биха могли още повече да застрашат мира и прекратяването на огъня, няма да помогнат нито за борбата срещу пандемията, нито за поддържането на примирието и постигнатите споразумения на висока цена в Идлиб. “

Информацията от региона подсказва, че дори през април, когато борбата срещу епидемията постепенно навлиза в критична фаза, прехвърлянето на бронирани превозни средства, оръжия и военнослужещи в Идлиб продължава, на което Чавикьоз обръща внимание в своето изявление. Ако в Идриб няма сметки как да се включат към границите на Турция районите северно от магистрала М4, където са разположени хиляди военни и бронирани превозни средства, тогава не е нужно да сте пророк, за да прогнозирате, че в следващия период тази концентрация на сили отново ще предизвика сблъсък между турската армия и сирийската армия и Русия.

Тази концентрация и упорито желание за сътрудничество с джихадистките групировки има само едно единствено обяснение: експанзионистични амбиции, които дори заплахата от епидемия не спира! Освен това като ден е ясно, че в бъдеще поради тези амбиции Турция ще се сблъска с още по-големи проблеми и още по-сериозни рискове да се въвлече в конфликт!

Тези експанзионистични амбиции на турското ръководство допринасят за разпалване на сблъсъци не само в Идлиб, но и в Либия. Организация, наречена “Сирийска обсерватория за наблюдение на правата на човека” със седалище в Лондон, обяви присъствието на 4750 сирийски радикални ислямистки бойци, подкрепени от Турция в Либия. В своите доклади организацията съобщава, че общо 190 сирийски екстремисти, подкрепени от Турция са били ликвидирани в Либия, от които едва 50 в последно време.

Прави впечатление също така, че един от терористите (Ферман Салих Бончук), пленен от Либийската национална армия на Халифа Хафтар, който се бори срещу правителството на Националното съгласие на Фаиз Сарадж, подкрепен от турското ръководство, заяви,  е член на Пешмерга. В тази групировка влизат силите, обучени от Демократичната партия на Кюрдистан на Масуд Барзани за разполагане в Сирийски Кюрдистан. Новината дойде от Либия и предизвика напрежение и спор между спонсорирания от Барзани Кюрдски национален съвет на Сирия, автономната администрация на Рожава и организациите, придържащи се към линията на лидера на Кюрдската работническа партия Йоджалан.

Разбира се, за да се извлече от изявленията на пленения военен изводът, че силите на Пешмерга участват във войната в Либия, би било преувеличение, освен това Пешмерга опроверга тези предположения в своите изявления. Но ни се казва, че присъствието на този кюрдски терорист на либийския фронт, който уж е член на Пешмерга, казва нещо друго: турските власти са решени да изпратят всички сили, които могат да наемат на сирийския фронт в Либийската война!

По този начин заплахата от коронавируса не може да сдържи експанзионистките амбиции на турските власти. Военните, изпратени вчера на война и завършили между чука и наковалнята, днес също продължават да бъдат прехвърляни в Идлиб, въпреки заплахата от коронавируса. От друга страна, въпреки призива на ООН за прекратяване на огъня, те продължават да провеждат подобна политика в Либия, като изпращат оръжия до правителството на Сарадж и бойци от Сирия, за да участват във военни действия. Освен това се разбира, че в предстоящия период тази политика и прехвърляне на сили неизбежно ще въвлекат Турция в ново напрежение и конфликти. Нали за властите, въплътили се в страната в буржоазния реакционизъм и едноличния режим, експанзионистичните амбиции имат смисъл като възможност да играят за формирането на по-голяма сила в този империалистически-капиталистически ред и борбата за преразпределение на Близкия изток)! Ето защо вече можем да кажем, че въпреки оптимизма, който се опитват да създадат по отношение на периода след коронавируса, в следващия период борбата срещу тази власт ще придобие още по-голямо значение, чиито експанзионистични амбиции, дори не контролирани от вируса, подготвят страната за ново напрежение и конфликти.

Превод: В. Сергеев