Една от основните последици от отслабването на връзките между САЩ и техните съюзници през последните години е връщането в столиците на съюзните държави на съмненията относно "ядрените гаранции" на Вашингтон, пише в статията си за външната политика бившият посланик на САЩ в НАТО Айво Даалдер. Както обяснява Даалдер, докато европейските съюзници на Америка от известно време насам не са сигурни, че САЩ ще бъдат готови да защитят Полша или Прибалтика в случай, че Русия „ги заплаши с ядрен удар“, в Азия подобни опасения възникват във връзка с нарастващата военна мощ на Китай и разработването от Северна Корея на ракети с голям обсег.
„Могат ли съюзниците на САЩ, изправени пред все по-сериозни заплахи, да продължат да разчитат на ядрения чадър на САЩ, който да сдържа нападение? - продължава авторът. - Работата е там, че отговорът на този въпрос вече не е очевиден и в столиците на съюзническите държави нарастват мненията, че те трябва да разчитат на други ядрени оръжия, за да гарантират своята сигурност и може би да придобият свои собствени."
За да не се окаже един ден в „света на бързото разпространение на ядрено оръжие“, където не само страни като Иран или Саудитска Арабия се опитват да получат ядрено оръжие, но и дългосрочни съюзници на Вашингтон като Южна Корея и Турция, следващият президент на САЩ ще трябва да предприеме активни стъпки за да убеди съюзниците, че ядрените гаранции на САЩ остават актуални и надеждни, убеден е Даалдер.
Въпреки че малко хора помнят това сега, преди 50 години, основната заплаха за режима на неразпространение на ядреното оръжие не бяха Пакистан, Северна Корея или Иран, а американски съюзници - например Германия и Япония, припомня бившият постоянен представител. Въпреки това в крайна сметка и двете страни и други съюзнически държави на Америка се съгласиха да се откажат от ядрените си амбиции и да подпишат Договора за неразпространение - но само след като получиха от Съединените щати недвусмислени гаранции, че при необходимост ще бъдат защитени от американските ядрени сили, подчертава той. В случая на НАТО тези гаранции бяха залегнали в официалната стратегия на алианса, разполагането на американски ядрени оръжия по неговите граници, създаването на група за ядрено планиране и разпределението на задачите за ядрено възпиране сред страните членки. В Азия не бяха предприети същите официални стъпки, но Вашингтон все пак се ангажира да осигурява защитата на своите съюзници, пише авторът.
Следващият президент на САЩ ще трябва да осуети „дестабилизиращите ходове“ на американските съюзници, които се стремят да преразгледат подхода си към ядрената сигурност, като ясно и недвусмислено потвърждава, че Вашингтон смята отношенията със съюзниците и гаранциите за колективна сигурност за един от основните елементи на собствената си национална сигурност, каза Даалдер. Като част от подобни изявления ще бъде необходимо, по-специално, да се подпише официален документ, прокламиращ твърдия ангажимент на Америка да гарантира ядрената сигурност на съюзниците, каза той.
В същото време само думите няма да са достатъчни - следващата администрация също ще трябва да направи процеса на ядрено планиране по-отворен за съюзниците, като ги включи в процеса на вземане на решения относно ядрената стратегия, разполагането на ядрените сили и тяхната модернизация, пише Даалдер. И накрая, една от приоритетните задачи на следващия президент ще трябва да бъдат преговорите по нови споразумения за контрол над въоръженията и на първо място това се отнася до удължаването на договора за СТАРТ III с Русия, сигурен е бившият постоянен представител. В същото време, според Даалдер, е изключително важно в процеса на преговори американската страна да вземе предвид опасенията на съюзниците по повод на актуалните и бъдещите ядрени заплахи.
Превод: М.Желязкова
