/Поглед.инфо/ Оттеглянето на американските войски от Афганистан без практически никакви значими резултати беше очакваният резултат от опитите за износ на западните представи за държавност и човешки права в други части на света, счита наблюдателя на Le Figaro Ерик Земмур. Крайно време е Западът да разбере, че неговият модел изглежда на останалия свят все по-малко легитимен, а идеологията за върховенството на правата на човека справедливо се възприема от другите страни като нов колониализъм, настоява журналистът.

Последните американски войници би трябвало да напуснат Афганистан на 1 май 2021 г., напомня колумнистът на Le Figaro Ерик Земмур. От мощната армия, нахлула в страната преди 20 години, „за да накаже нейните лидери, прочутите талибани, за приемането и подкрепата на бин Ладен“, в Афганистан сега са останали само 2500 войници.

20 години и 800 милиарда долара по-късно (както и 2 хиляди убити и 20 хиляди ранени), американците разбират, че не са постигнали нищо освен елиминирането на самия Бин Ладен, отбелязва авторът. Това, според него, беше очаквано. Първо, тъй като през цялата история афганистанските бойци винаги са се борили срещу нашествениците, били те британци или руснаци.

На второ място, защото американците, започвайки от Виетнам, бяха победени във всичките си военни интервенции, които традиционно започнаха с първоначален триумф, последван от засядане в блатото и след това - принудително изтегляне на войските.

Историята е пълна с ирония, отбелязва журналистът, припомняйки, че преговарящите по афганистанския въпрос се събраха в Москва, която нахлу в Афганистан през 1980 г., когато американците подкрепиха афганистанските бунтовници в борбата срещу комунистическия „дявол“.

Както припомня наблюдателят, още през 1996 г. американците приветстваха влизането в Кабул на талибаните - именно онези, които Тръмп по-късно помоли да „вземат обратно ключовете на афганистанския камион“, за огорчение на легитимния, изолиран и корумпиран президент , чиято армия не може да удържи контрола дори върху половината от страната. ...

Този провал на американците в същото време е и поражението на "онова, което помпозно се нарича международна общност" и включва освен ООН, и многобройните неправителствени организации, ангажирани с "национално строителство" - сякаш става дума за сграда, твърди Земмур. Народите обаче не са толкова податливи, колкото дървото или бетонът, предупреждава авторът.

„Както би казал президентът Обама, афганистанците не са шведи. Скандинавската социал-демокрация не им подхожда “, отбелязва авторът. Дори концепцията за националната държава, измислена от французите преди много векове, е малко вероятно да съответства на тяхната цивилизация, където солидарността се подчинява на клановете, а законът се подчинява на религията, каза журналистът.

Парадоксално, но именно талибаните поставиха основите на новата афганистанска държавност, въвеждайки ред в страната и се бориха и почти прекратиха отглеждането на опиум, който днес представлява 30% от БВП на Афганистан.

В същото време талибанският социален ред е създаден с цената на стриктно спазване на шериатския закон, което означава затваряне на жените и в по-широк смисъл пренебрегване на индивидуалните свободи, които според европейците са неотделими от човешкото достойнство, подчертава публицистът.

Най-важната задача на Запада, според Земмур, е да признае: „нашата концепция за държава, демокрация и човешки права може да се изнася далеч не навсякъде“. Нещо повече, в света тя става все по-малко и по-малко легитимна, докато други модели - китайски, руски, индийски, африкански, ислямски - се стремят към признаване на тяхната собствена легитимност.

Западната идеология за правата на човека се представя в очите на другите такава, каквато всъщност в действителност и представлява - това е неоколониализъм, който вече не е на мода, заключава наблюдателят.

Превод: ЕС