Съединените щати също заявиха, че най-вероятно Иран стои зад нападението над петролните танкери под флага на Саудитска Арабия, Норвегия и Обединените арабски емирства . Освен това администрацията на САЩ смята, че Иран временно е разположил ракети на малки кораби в Персийския залив. В началото на май Джон Болтън, съветник на президента на САЩ по националната сигурност, публично заплаши Иран и обяви готовността да се отговори на всяко иранско нападение, „предприето от опосредстваните сили, КСИР или редовните ирански въоръжени сили“.
Добрата новина е, че реалната ситуация не е толкова лоша, колкото изглежда. Изглежда, че никой от играчите - може би с изключение на Джон Болтън, не иска война. Военната стратегия на Иран е да избегне директен сблъсък със САЩ. Вашингтон зае категорична обществена позиция, подкрепена от разполагането на допълнителен военен контингент в региона, но тази стъпка не може да бъде наречена последователна или изключително необичайна. Ако САЩ всъщност се подготвяха за война, притокът на военна техника и военни служители към този регион щеше да бъде значително по-голям по обем.
Лошата новина е, че войната продължава да е възможна. Дори ако никоя от страните не иска да се бие, неправилна оценка на ситуацията, пропуснат сигнал, както и логиката на ескалация, могат да доведат до факта, че дори незначителен сблъсък може да доведе до голям пожар - с пагубни последици за Иран, САЩ и Близкия изток.
Конфликтът вероятно ще започне с незначителна атака от страна на Иран, ролята си в която той няма да може да отрече, към цел, свързана със САЩ. Според този сценарий иранските лидери стигат до заключението, че е време решително да се отговори на действията на президента на САЩ Доналд Тръмп. Шиитските милиции в Ирак, с връзки в Иран, ще нанесат удари по американски военен конвой и ще убият няколко войници, или ирански оперативни звена ще атакуват друг танкер в Персийския залив, което този път ще доведе до разлив на нефт. От предишния опит Техеран знае, че подобни атаки не предизвикват пряк отговор от страна на САЩ, при условие че е възможно по някакъв начин да се отрече тяхното участие. Например, опосредстваните ирански сили в Ирак убиха около 600 американски войници между 2003 и 2011 г. и това нямаше сериозни последици за Иран.
Този път обаче ситуацията е друга. След атаката на Иран администрацията на Тръмп ще реши да нанесе удар по няколко военни цели в Иран - точно както те удариха сирийските цели през 2017 г. и през 2018 г., след като режимът на президента Башар ал Асад използва химическо оръжие. Използвайки ВВС и ВМС, които вече са разположени в Близкия изток, САЩ ще нанесат удари по иранските пристанища или тренировъчен лагер за иракските шиитски сили. Посредством публични и частни канали правителството на САЩ ще отчете еднократен удар за „възстановяване на възпирането“ и ако Иран се предаде, това няма да има други последици. В идеалния случай Иран ще включи на задна и това ще е всичко.
В отношенията между САЩ и Иран съществува голяма вероятност от неправилно тълкуване на действията на другата страна, особено когато и двамата участници са принудени да действат в срок, основан на неясна информация и при наличие на дълбоко взаимно недоверие. Иран може да тълкува погрешно еднократен удар на САЩ и да го възприеме като начало на значителна военна кампания, изискваща незабавен и суров отговор. За особено сериозна може да се счита опасността САЩ да изпратят неясни сигнали до Иран, предвид тенденцията на Тръмп да публикува груби съобщения в „Туитър“, както и факта, че неговите съветници по национална сигурност предлагат дори по-„ястребови“ програми от него.
И двете страни ще бъдат изправени пред сериозна дилема в областта на сигурността, тъй като защитните мерки на всяка от тях може да изглежда агресивна за отсрещната страна. Да предположим, че по време на подобна криза САЩ решат да изпратят самолетоносачи, бойни кораби, бомбардировачи и военни в региона, за да защитят себе си и своите съюзници. Иранските военни може да заключат, че Вашингтон е на път да започне по-голямо нападение. Представете си също Иран да реши да защити своите ракети и мини от превантивния удар на САЩ и затова започне да ги изтегля от складовете и да ги разпръсква. САЩ могат да изтълкуват такива защитни мерки като подготовка за мащабна ескалация - и да отговорят с превантивния удар, който Иран се опита да избегне.
Според друг сценарий, всички тези варианти за ескалационен натиск водят до по-голям конфликт. САЩ могат да ударят няколко ирански кораба, атакувайки пристанище и няколко учебни лагера. Иран ще постави мини и ще атакува американските кораби в Персийския залив. Иранските опосредствани сили ще убият десетки американски войници, хуманитарни работници и дипломати в региона, докато ракетите на Иран ще нанесат удари по американските бази в Бахрейн, Саудитска Арабия и ОАЕ, причинявайки ограничени щети. На всеки етап Иран ще се опитва да спаси репутацията си, като демонстрира своята решителност, но все още няма да започне пълномащабна война. Вашингтон, опитвайки се да „възстанови сдържаността“, всеки път по-агресивно ще нанася ответни удари. Скоро и двете страни ще се плъзнат в пълни враждебни действия.
На този етап САЩ са изправени пред избор: да продължат да ескалират в отговор на удар или да смажат противника, като унищожат възможно най-много военни съоръжения, както направиха САЩ по време на операция „Пустинна буря“ срещу Ирак през 1991 година. Пентагонът препоръчва "мощен удар", за да не остави американските сили уязвими при по-нататъшни ирански атаки. Болтън и държавният секретар на САЩ Майк Помпео подкрепят този план. Тръмп би се съгласил, защото смята мащабната операция за единственият начин да се избегне унижение.
САЩ ще изпратят около 120 хиляди войници в базите в Близкия изток и в този случай броят им ще се доближи до цифрата (от 150 хиляди до 180 хиляди), разположени във всеки даден момент в Ирак от 2003 до 2008 г. Американската авиация ще нанесе удари по конвенционалните военни съоръжения в Иран, както и върху значителна част от ядрената инфраструктура на Иран - в Нетенсе, Фордо, Арак и Исфахан. Докато военните не започнат сухопътна инвазия и не се опитват да свалят режима в Иран, обаче в този регион вече се изпращат сухопътни сили и при необходимост те са готови за нахлуване.
След известно време иранските въоръжени сили ще бъдат смазани, но преди това те ще провеждат мощно настъпление. Иран ще увеличи броя на сухопътните мини и също така ще организира множество малки атаки с катери срещу американските сили в Персийския залив. Ракетните атаки, кибератаките и другите подобни актове на саботаж срещу цели в Персийския залив ще предизвикат рязко увеличение на цените на петрола за няколко седмици или месеци и, вероятно, цената на петрола ще достигне 150 долара за барел или дори ще надвиши това ниво. Иран ще изстреля максималното възможното количество ракети по американските военни съоръжения. Много ракети няма да достигнат целта, но не всички. Иранските опосредствани сили ще атакуват американските войски в Афганистан, Ирак и Сирия, докато подкрепяните от Иран хусити-бунтовници в Йемен ще засилят ракетните атаки срещу Саудитска Арабия. Иран може дори да се опита да извърши терористична атака срещу посолствата на САЩ или върху военните им обекти по цял свят - но най-вероятно те ще бъдат неуспешни, тъй като подобни атаки са трудни за извършване.
Израел вероятно ще бъде въвлечен в този конфликт поради сблъсъците с бойците от „Хизбулла“, членове на шиитските милиции и политически партии в Ливан. Иран има огромно влияние върху „Хизбулла“ и може да атакува Израел, използвайки арсенала си от 130 000 ракети и по този начин да се опита да повиши цената на този конфликт за САЩ и за един от най-близките съюзници на Америка. В резултат на този вид атака изглежда, че израелската система за противоракетна отбрана „Железен купол“ ще бъде деактивирана и тогава Израел няма да има друг избор, освен да атакува крепостите на „Хизбулла“ в южен Ливан и, вероятно , в южната част на Сирия. По този начин сблъсъкът между Съединените щати и Иран сега ще обхване целия регион и не само иранското ръководство и народ сега ще претърпят огромни загуби, а и САЩ, Израел, Ливан, страните от Персийския залив и другите регионални играчи ще платят сериозна цена в кръв и ценни активи.
Дори в този момент, когато основните военни операции ще бъдат спрени, самият конфликт няма да приключи. Ще бъде трудно да се унищожат иранските опосредствани сили с помощта на конвенционални военни тактики, докато техните представители ще атакуват американските войници и въоръжените сили на съюзниците на Америка в Близкия изток още много години. Американските въздушни удари ще накарат иранската ядрена програма да изостане от плановете за период от 18 месеца до три години. Въздушните удари обаче не са в състояние да унищожат научните знания и наличните технологии и тогава Иран може да направи изпълнението на своята програма още по-сигурно и да започне да създава ядрени оръжия - а това е целта, от която досега се отказваше.
Освен това, дори ако САЩ влязат в този конфликт, като се надяват по този начин само да отслабят военно Иран, те скоро ще се сблъскат с проблеми у дома, както и с призиви от Йерусалим, Рияд и Абу Даби за унищожаване на Ислямската република. В резултат на това САЩ може да участват в операцията за сваляне на режима, каквато те започнаха в Ирак през 2003 г. и в Либия през 2011 г. - но този път тя ще бъде значително по-мащабна. Населението на Иран днес е 80 милиона, което е три пъти повече от населението на Ирак. Топографията на Иран е много по-сложна, отколкото в Ирак. С течение на времето цената на такова нашествие ще възлезе на трилиони долари. И също така да вземе предвид дестабилизиращия ефект от кризата с бежанците, която може да започне в страна, чието население съответства на населението на Афганистан, Ирак и Сирия взети заедно.
Вместо това САЩ могат да се опитат да свалят режима на Ислямската република, без да прибягват до инвазия, както се опитаха да направят в Ирак през 90-те години. Въпреки това, за разлика от много други страни от Близкия Изток, които станаха нестабилни през последните години, Иран не е изкуствена формация от периода на европейския колониализъм, а хилядолетна цивилизация с дълбоко вкоренен национализъм. Иранците вероятно няма да отговорят на голяма война със САЩ с обвинения към тяхното ръководство и с опити да го свалят. Но дори и да направят това, най-вероятният резултат ще бъде преход от чиновническо управление към военна диктатура, ръководена от мощен КСИР. В най-лошия сценарий вътрешният срив може да доведе до гражданска война, както беше при няколко съседи на Иран и тогава може да се превърне в убежище за терористите, както и в източник на огромни потоци от бежанци.
Дори ситуацията да не се развие според някой от най-лошите сценарии, всяка война с Иран в продължение на много години ще обвърже САЩ с поредния конфликт в Близкия Изток. Подобна война и последиците от нея вероятно ще струват стотици милиарди долари, което ще постави в трудна позиция не само Тръмп, но и бъдещите американски президенти. Подобни ангажименти ще означават края на предложеното преминаване на САЩ към конкуренция на ниво суперсили с Русия и Китай.
Най-вероятно всички участници са наясно със съществуващите заплахи - не на последно място и ръководството на Иран, за което войната със САЩ ще стане особено катастрофална по своите последствия. Поради тази причина и двете страни ще продължат да се опитват да избегнат пълномащабна война. Обаче понякога има войни, които никой не иска. Администрацията на Тръмп и ръководството на Ислямската република трябва да действат много по-внимателно, ако не искат да хвърлят своите страни в опасна и скъпа спирала, която бързо да излезе изпод контрол.
Превод: В.Сергеев
