/Поглед.инфо/ В близко бъдеще пандемията на коронавируса вероятно ще нанесе тежък удар върху масата бежанци, натрупана в сирийската провинция Идлиб, което ще има изключително тъжни последици поради липсата на ефективна медицинска помощ, пише Foreign Policy. Според списанието обаче, увеличаването на броя на заразените в Сирия представлява заплаха не само за самата нея, но и за външния свят, така че въпреки драконовските мерки, коронавирусът все още може да се окаже в Европа или САЩ.
През изминалата седмица бяха публикувани много статии за заплахата от коронавирус за бежанците по целия свят. Животът на тези нещастни хора не е толкова сладък, но сега условията му са просто ужасяващи. Много бежанци и вътрешно разселени лица нямат достъп дори до основни медицински грижи, да не говорим за оборудването за борба с COVID-19. СЗО и правителствата са наясно с този проблем, като се има предвид, че по-голямата част от света се бори с нов вирус, а помагането на най-бедните в този свят е ограничено само до тънка струйка пише Foreign Policy.
Когато става дума за Близкия изток, най-голямото притеснение е сирийската провинция Идлиб, която сега прилича повече на гигантски бежански лагер. Коронавирусът - както в случая със сирийския конфликт, заплашва не само местните жители, но и целия Близък изток и дори страните извън неговите граници. Вируса не спират нито затворените граници, нито замразената търговия. Горчивата истина е, че когато COVID-19 се разходи из Идлиб, това ще удължи страданията на сирийците, ливанците, йорданците, турците, иранците, руснаците и европейците.
За да се разбере пълната степен на заплахата от коронавируса на Идлиб - както и заплахата, отправена от заразения Идлиб към света, е важно да си припомним как сирийският президент Башар Асад с подкрепата на Русия и Иран провеждаше "кървавата си кампания" срещу противниците си. Според Foreign Policy той, не щадейки никого, бомбардира, използва химическо оръжие и мори населението от глад. Онези, които оцеляха след това "варварство", в крайна сметка се озоваха в Идлиб.
Асад и руските генерали отдавна „ги сърбяха ръцете“ да започнат военна операция там, но през май 2017 г. Русия, Турция и Иран създадоха там „зона за сигурност“. Независимо от това, в средата на 2019 г. търпението на Русия и Сирия свърши и те започнаха кампания за завземане на провинцията. По време на офанзивата в Идлиб имаше 3 милиона души, значителен процент от които са деца. Според списанието само турската военна интервенция спаси цивилните от „куршумите на Асад, бомбите на Путин и милицията на покойния Касем Сюлеймани“. Тези хора обаче имат друга грижа: COVID-19.
Въпреки че към момента на написването на статията Сирия е съобщила само за пет случая на коронавирусна инфекция, е много малко вероятно е COVID-19 да не е попаднал в Идлиб. Най-вероятно това вече се е случило. Потенциалните източници на зараза са многобройни: те могат да бъдат както членове на Ислямския революционен гвардейски корпус, така и турски войници, руски пилоти, европейски журналисти или хуманитарни работници.
Когато епидемията набере скорост и стане очевидна, ще бъде ужасно. С изключително ограничен потенциал СЗО и Турция правят каквото могат, но това не е достатъчно. В същото време тази струйка помощ може да се изчерпи, защото самата Турция започва да регистрира рязко увеличение на броя на заразените в собствената си страна.
Сякаш им беше малко хуманитарната катастрофа, COVID-19 изглежда не само ще премине като нож през масло през масата на бедстващите в Идлиб, но и може да излезе извън провинцията. Без съмнение правителствата по света, включително съседите на Сирия, предприемат мерки за борба с коронавируса, затваряне на границите и въздушен трафик. Независимо от това режимът на сдържане се провали в Италия, Испания, Франция, САЩ и Китай (преди въвеждането на драконовските мерки в Ухан).
Подобни мерки не се наблюдават в югозападната част на Сирия и е малко вероятно те изобщо да бъдат въведени - в края на краищата това все още е зона на боеве. Следователно вирусът с голяма вероятност вече се е измъкнал от провинцията, разпространявайки се в Турция, останалата част от Сирия, Ливан, Йордания и Иран.
Това обаче не е само катастрофа за съседите на Идлиб. Сирия е сравнително близо до Европа. Въпреки че европейците предприеха драконовски мерки за борба с вируса, проблемът с безсимптомните носители остава. Въпреки ограниченията за движение, изглеждащи здрави дипломати, световни здравни експерти, граничари, пилоти, войници и други, на които е разрешено да се движат поради своите знания, умения или функции, могат да допринесат за разпространението на вируса.
Само си представете: опитвайки се да сключите примирие в Идлиб или да му предоставите така необходимата помощ, дипломат, служител или шофьор на камион хваща вируса. Те обаче не вдигат температура и нищо не ги боли; те не губят обонянието си и не кашлят - и се връщат в Искендерун, Брюксел, Женева или Ню Йорк. По този начин Идлиб може да усложни глобалната криза с коронавируса.
„Почти десетгодишният конфликт в Сирия вече опустоши значителни територии на тази страна, допринесе за нарастването на нестабилността в региона и прекрои политическата арена на Европа. Сега той заплашва да усложни тези проблеми чрез ужасната опасност, която представлява коронавирусът. При нормални условия великите сили биха изпратили ресурсите, необходими за спиране на проблема ... В действителност обаче, САЩ и Китай са заети да прехвърлят обвиненията си един на друг в началото на пандемията. Без лидерство от тяхна страна, президентите, кралете, премиерите и генералите по света вероятно ще останат в кулоарите - както и когато Сирия потъваше в тежкия хаос - и ще гледат как COVID-19 покрива целия Идлиб и, в крайна сметка собствените им страни. В резултат на бездействието си те ще бъдат морално отговорни за смъртта в Сирия, Близкия Изток и Европа - което би могло да бъде избегнато.", обобщава Foreign Policy.
Превод: М.Желязкова