Изтеглянето на САЩ от Афганистан създаде основата за подновяване на дебатите дали САЩ трябва да останат толкова силно ангажирани в региона на Близкия изток. Както отбелязва авторът на статията във Foreign Policy, обикновено в такива дискусии говорим за това, което е необходимо на САЩ, за да осигури безопасното доставяне на петрол от региона на Персийския залив, за предотвратяване на терористични атаки или за предотвратяване на доминиране на региона от една сила.
И наскоро въпросът за конкуренцията между великите сили: САЩ, Русия и Китай излезе на преден план. А американските власти започнаха да алармират, че Москва или Пекин могат да запълнят вакуума, ако Вашингтон напусне региона.
Но авторът на статията отбелязва, че подобни преживявания не са оправдани. Нито Русия, нито Китай ще могат да запълнят такава празнота в Близкия изток след САЩ - и те не искат да правят това. И Москва, и Пекин не се опитаха поне директно да подкопаят американската структура за сигурност в региона, защото самите те имаха полза от това.
Тя им даваше „чадър за сигурност“, за да могат да действат в региона, без да се налага физически да защитават интересите си, което при всички случаи е свързано със сериозни разходи. Така че сега ситуацията, създала се в момента, е доста по - сложна за тях.
В същото време и Русия, и Китай се опитаха да използват умората на американската кампания в региона, както и общото напрежение, което нарасна след размириците и въстанията през 2011 г. Така Русия се застъпи за Башар Асад, подкрепи Халифа Хафтар в Либия, Преходния военен съвет в Судан и получи договор за изграждане на своя военна база на суданското крайбрежие на Червено море.
Китай се превърна в основен потребител на петрол в региона, негов най -голям търговски партньор и инвеститор. Също така, отбелязва авторът на статията, обемът на търговията им с оръжие е нараснал значително.
Някои посочват, че единствената пречка за разширяването на влиянието им, е американското военно присъствие в региона. По -специално, те биха искали да контролират основните търговски и петролни пътища в региона, като например Суецкия канал. И от това се страхуват на Запад. Друг страх е, че регионалните сили, включително не само противници, но и съюзници на САЩ, ще се обърнат към Москва и Пекин, като по този начин ще се промени балансът на силите.
Но този вид „прогноза за Съдния ден“ не отчита ограниченията, с които Русия и Китай ще се сблъскат в Близкия изток, ако САЩ се изтеглят. Те ще трябва да участват много по – плътно и активно, за да гарантират своите интереси в региона. Освен това те самите не биха искали да правят това.
На първо място, според автора на статията, самият Близкия изток не представлява екзистенциален интерес нито за Пекин, нито за Москва. Те са заети да се конкурират със САЩ по техните граници, освен това сега имат икономически проблеми и вътрешно недоволство на населението. В същото време, ако САЩ напуснат Близкия изток, те ще имат повече възможности да се конкурират със самите Русия и Китай.
Москва и Пекин ще трябва да създадат и поддържат нов световен ред в региона. Досега те се въздържаха да вземат страна в местните спорове и конфликти, като враждата между Иран и Саудитска Арабия. Това беше възможно благодарение на баланса, изграден от САЩ, но ако САЩ напуснат, тогава и балансът ще се разпадне.
Но аргументът, че празнотата след САЩ ще бъде запълнена, е политически полезен за онези сили, които се възползват от американския ред. В същото време Саудитска Арабия, Израел, Египет, Обединените арабски емирства използваха този лост, по -специално винаги, когато се пазареха за оръжията, от които се нуждаеха от Щатите. Те твърдяха, че ако им откажат, биха могли да се обърнат към Русия или Китай, но всъщност, пише авторът на статията, е почти невъзможно да се комбинират руски или китайски оръжия със съществуващите американски.
Така че американските политици трябва да разсеят мита, че Русия или Китай могат или искат да запълнят празнотата в Близкия изток, ако САЩ искат да напуснат региона. Тези изявления се използват от тези, които имат полза от тях, и по -специално партньорите на Вашингтон, обобщава авторът на статията във Foreign Policy. По неговото мнение, напротив, ако САЩ напуснат, тогава с това те ще ограничат полетата за маневри за Русия и Китай, като същевременно ще успеят да избегнат допълнителни разходи.
Превод: ЕС
