/Поглед.инфо/ Косвените последици от настоящата световна енергийна криза ще се проявяват още не една година, пише колумнистът на Foreign Policy Кийт Джонсън. В същото време това, което сега се случва в енергийния сектор, е само прелюдия към по-големи структурни проблеми, които ще попречат на страните да се възстановят от пандемията, се отбелязва в статията.

Зимата е близо, но това, което се случва сега, е само прелюдия към по-големи структурни проблеми, пише колумнистът на Foreign Policy Кийт Джонсън. Косвените последици от настоящата световна енергийна криза ще се разгръщат още доста години.

За свят, който се стреми да се измъкне от пандемията, мрачният коктейл от икономически събития тази есен има своите корени в още по-мрачни десетилетия. По света има енергийна криза, която засяга почти всички видове горива, при това почти навсякъде се среща нормирането на потреблението и прекъсванията на тока.

В някои магазини можете да видите празни рафтове. На места бензиностанциите са без гориво. Веригите за доставки се борят да се справят, а контейнерните пристанища са претоварени и работят лошо. След дълга пауза, инфлацията отново започна да пълзи нагоре.

Добрата новина е, че 70-те години на миналия век все още не са се завърнали. Лошата новина е, че енергийната криза тази есен може да бъде предвестник на предстоящи събития: многогодишни увеличения на цените, както и изключително трудна ситуация за потребителите и бизнеса.

Цената на суровия петрол вече е над 85 долара за барел, най -високата от 2018 г. насам. Цената на природния газ е просто невероятна, особено в Европа, където цената му е нараснала приблизително два пъти спрямо това лято и четири пъти спрямо миналата година. Цената на въглищата също скача до небето, като цената на въглищата в Китай редовно удря рекорди.

Основната движеща сила тук беше дисбалансът между търсенето, което се възстанови рязко, след като светът всъщност прекара една година под карантина, и предлагането, което все още не беше имало време да се възстанови. В световен мащаб инвестициите в нови производствени мощности остават доста под нивата преди пандемията, като при това нивата на инвестициите преди пандемията бяха много по-ниски, отколкото по време на бума преди 2014 г.

Друг фактор, който доведе до енергийната криза, беше нежеланието на американските производители на шистов петрол да започнат производство веднага след като цените на петрола започнаха да се покачват. Вместо това те до голяма степен продължиха да поддържат строга финансова дисциплина, поддържайки производството на черно злато в САЩ на по-ниско ниво, отколкото преди пандемията, с горчивия опит от наложената за няколко години много ниска възвръщаемост.

Подобна динамика се отразява и на производството на газ с единствената разлика, че основният доставчик на Европа, Русия, през последните месеци по същество „стоеше на шланга“, ограничавайки допълнителните доставки на газ за Европа, което поддържаше цените на рекордни нива.

Това се усложнява от необичайните метеорологични условия, които затрудняват добива на въглища, работата на водноелектрическите централи в Скандинавия, както и намаляването на производството на вятърна енергия и водят до рязко увеличаване на търсенето на природен газ.

В резултат на това, между два огъня се оказаха както потребителите, много от които плащат рекордни сметки за ток, така и компаниите, някои от които са принудени да съкратят производството и да съкращават работници просто за да оцелеят.

„Това, което ще видим тази зима, е само загрявка, репетиция за по-голямо структурно предизвикателство, пред което трябва да се изправим“, коментира Боб Макнали, основател и президент на консултантската компания Rapidan Energy Group. „Така се държат енергийните пазари, когато нарасналото търсене се среща с недостатъчното предлагане.

Освен това централните банки по целия свят постепенно спират покупките на активи, които имат стимулиращ ефект върху икономиката, повишават лихвените проценти или сигнализират за плановете си да повишат тези лихви, за да овладеят привидно безумната инфлация.

Но рискът тук е, че по-високите лихвени проценти могат да попречат на възстановяването на световната икономика от COVID-19, а енергийната криза прави това възстановяване още по-несигурно.

В същото време, както отбелязва колумнистът по външна политика Кийт Джонсън, в близко бъдеще е малко вероятно да бъде възможно да се отървете от високите цени на енергията, а те от своя страна ще продължат да забавят икономическия растеж по света .

Превод: ЕС