В събота Германия отпразнува 30-годишнината от падането на Берлинската стена и обединението на източната и западната част на страната, пише France 24, някои стени остават и до днес, а редиците им са попълнени с нови съоръжения. Разделянето на народи и семейства по света, милитаризирани граници, барикади срещу мигранти или просто стени отговарят на различни политически задачи. Френският вестник говори за най-интересните заграждения.
Най-старата демаркационна линия в света между две държави и един от последните остатъци от Студената война остава демилитаризираната зона (DMZ) на границата на Северна и Южна Корея. Тя е построена към края на Корейската война през 1953 г. и се простира на 248 км, заемайки 4 км дълбочина. Паскал Дайе-Бюжон, бивш френски дипломат в Сеул и изследовател в Националния институт за научни изследвания (CNRS), отбелязва парадокса: демилитаризираната зона е „една от най-милитаризираните в света“. Според него „натъпкана с военни постове, наблюдателни кули и батерии с оръдия, тя се охранява от повече от милион души, а също така е напълно минирана“.
Според изданието, заради Демилитаризираната зона милиони хора са били отрязани от членовете на семейството си, но от 2018 г. полуостровът е във фаза на намаляване на напрежението, което се потвърждава от множество примери. Например лидерът на КНДР Ким Чен Ун и президентът на Южна Корея Мун Дже Ин се договориха за мерките за ядрено разоръжаване. И двете страни също изразиха желание да създадат общ речник и няколко десетки семейства, разделени преди десетилетия от демилитаризираната зона, успяха да прекарат три дни заедно.
Друго заграждение е Мароканската стена, която се простира главно по територията на Западна Сахара южно от Мароко и северозападно от Мавритания. Построена през 1980-1987 г., тя се състои от пясъчни насипи, противотанкови ровове, огради от бодлива тел и стотици хиляди противопехотни мини, а поне 100 хиляди марокански войници я охраняват. След напускането на испанските колонисти през 1975 г. Западна Сахара става обект на претенции на различни сили: Мароко я счита за своя провинция, докато Фронтът Полисарио, подкрепен от Алжир и Либия, се бори за нейната независимост. През 2018 г. дискусия за състоянието на спорната територия в ООН не реши проблема и 100-200 хиляди бежанци продължават да живеят в трудни условия в югозападната част на Алжир.
Още една стена разделя Израел от палестинската територия на Западния бряг на река Йордан. Изграждането на тази „ограда срещу терористи“, която палестинците наричат „стена на апартейда“, започна по нареждане на израелското правителство през 2002 г. и остава предмет на спор. Първоначално „бариерата за сигурност“ е била замислена като временна структура, повтаряща „Зелената линия“, призната от ООН и определена при подписването на мира през 1949 г. В бъдеще тази линия трябваше да стане границата на бъдещата палестинска държава, но от 2004 г. насам ООН признава стената за нарушаване на международните закони. Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун през 2014 г. потвърди, че изграждането й „излиза извън границите на закона“ и „силно ограничава движението на палестинците и достъпа им до Западния бряг“. Според изданието към момента са издигнати около 500 км от стената.
В началото на 2019 г. Русия завърши изграждането на най-новата „стена“, за да отдели Крим от Украйна. Тази 66 км високотехнологична ограда е оборудвана със стотици сензори. Това беше кулминацията на спора между двете страни за собствеността на полуострова в Черно море, чието население през 2014 г. след въвеждането на руски танкове масово гласува на референдум за „обединение“ с Русия. Украйна и международната общност не признаха това решение и осъдиха "анексията"* на Крим, което не попречи на ръководството му да подпише споразумение за присъединяване с Владимир Путин. През последните пет години Москва дори изгради мост, който има за цел да намали изолацията на полуострова. Според официалния представител на руското външно министерство Мария Захарова "въпросът за Крим за нас е решен веднъж завинаги".
Според френския уебсайт през последните години много страни строят стени не за да потвърдят правата си на територията, а за да ограничат потока от мигранти. Това явление може да се наблюдава в Европа, където България (2014), Македония и Унгария (2015), както и Франция (2016) изградиха барикади срещу бежанци, които по този начин се борят в Кале с незаконните пътници в камионите, пътуващи до Великобритания.
В Съединените щати Доналд Тръмп също планира да ограничи мигрантите с помощта на "красивата голяма стена" на границата с Мексико, което беше едно от обещанията му за кампанията през 2016 година. Оттогава амбициите на президента многократно срещат съпротива, докато накрая през юли тази година Върховният съд на САЩ разреши да се изгради част от стената. Месец по-късно администрацията започва работа в държавния резерват Орган Пайп в Аризона, но противниците на проекта не искат да седят със скръстени ръце. France 24 цитира изявление на Джанет Наполитано, бивш съветник на Барак Обама: „Разбира се, можете да издигнете стена с височина 15 метра, ако желаете, но някой винаги ще намери стълба 16 метра!“
* Крим влезе в състава на Русия, след като огромното мнозинство от полуострова гласува на референдум на 16 март 2014 г. (бел. ИноТВ).
Превод: М.Желязкова
