/Поглед.инфо/ С наближаването на глобалната конференция за изменението на климата в Глазгоу, Великобритания, дипломатическите усилия за подготовка на решаващата среща се засилват. Висшият служител на Обединеното кралство в областта на изменението на климата Алок Шарма в момента е на посещение в Китай за срещи с висши правителствени и бизнес представители, съобщи Ройтерс в понеделник. Една от целите му е да обсъди как да работят заедно, за да осигурят успешното провеждане на срещата на високо равнище в Глазгоу през ноември.
„Приветствам ангажимента на Китай за въглеродна неутралност по климата до 2060 г. И очаквам с нетърпение да обсъдим политическите предложения на Китай към тази цел, плановете му за представяне на по-амбициозни цели за намаляване на емисиите до 2030 г., както и начина, по който работим за успешен многостранен резултат на COP26“, цитира Ройтерс Шарма в репортажа си.
До известна степен относително положителното изявление подчертава реалните усилия на Обединеното кралство да създаде атмосфера на сътрудничество за обсъждане на климатичните въпроси с Китай. Ако Обединеното кралство може да запази такова положително отношение, ще има достатъчно място за сътрудничество между двете страни в борбата с изменението на климата.
Подготовката на Обединеното кралство за предстоящата конференция за изменението на климата в Глазгоу е похвална, но срещата също така се сблъсква с някои несигурности и рискове, породени предимно от САЩ. Трябва да се отбележи, че ако Обединеното кралство и световната общност се стремят да постигнат някакви осезаеми резултати от срещата, те не трябва да позволят на Вашингтон да отвлече вниманието на срещата на върха заради собствените си геополитически намерения.
В сравнение с администрацията на Тръмп, администрацията на Байдън изглежда е по -заинтересована поне да говори за справяне с проблемите на климата. Въпреки това става все по-ясно, че Вашингтон може да иска да използва проблемите с климата като още едно извинение, за да сдържа другите и да напредне в собствената си геополитическа програма.
Специалният президентски пратеник на САЩ по климата Джон Кери миналата седмица посети Китай, предложи достатъчно индикации дали САЩ търсят прагматично сътрудничество или упражняват натиск върху другите, що се отнася до климатичните въпроси.
Още преди посещението на Кери в Китай, съобщенията в американските медии вече предполагаха, че основната му цел ще бъде да притисне Китай да спре финансирането на енергийни проекти на въглища. Това е перфектен пример за това как САЩ възприемат двойни стандарти, когато става въпрос за справяне с изменението на климата.
Като подчертават китайските електроцентрали, работещи с въглища, САЩ избирателно игнорират усилията на страната за чиста енергия. САЩ са постигнали известен напредък в технологиите, свързани с възобновяема енергия, но Китай е инвестирал много повече в чиста енергия, отколкото САЩ.
След срещи с висши китайски служители, Кери предупреди, че плановете на Китай за нови въглищни централи могат да “отменят капацитета на света да достигне нулева мрежа до 2050 г.”, според съобщенията в медиите.
Иронията е, че емисиите на САЩ на глава от населението са почти два пъти по -високи от нивата в Китай. Пълната липса на обективност и откровеност е ясен показател, че когато Кери каза, че проблемът с климата не е геополитически, елитите на Вашингтон не могат да устоят да не превърнат всеки въпрос в геополитическа игра.
Китай не само е възприел открито отношение към глобалното сътрудничество в борбата с изменението на климата, но и активно насърчава такова сътрудничество. Трябва обаче да е ясно, че всеки опит да се използва въпросът с климата за разрешаване на други геополитически цели няма да работи по отношение на Китай. Китай вече обяви своя собствена пътна карта за климата и ще се придържа към собствените си темпове.
Но несигурността и рисковете остават за многостранните платформи като срещата на върха в Глазгоу поради токсичните подходи на Вашингтон и е наложително за Обединеното кралство и световната общност да не допускат глобалната конференция по климата да бъде държана като заложник от политическите идеолози на САЩ.
Превод: ЕС