/Поглед.инфо/ Изпращането на американски военни в Полша вместо в Германия е много характерна за американската политика за „зомби-отбрана“ в Европа, което всъщност е грешка, пише The Hill. Според вестника самите европейци трябва да се ангажират в защита на Европа от Русия, при което дори малките държави имат възможност да се превърнат в „бодливи свинчета“ и да заложат на пълна отбрана, което ще направи атаката срещу тях неизгодна.

Темата за външната политика на САЩ очевидно не беше уважена на националните конвенции на демократите и републиканците. Както първите, така и вторите очевидно вярват, че основното бойно поле за президентските избори през 2020 г. ще бъде борбата срещу коронавируса и „културната война“. Що се отнася до външната политика, демократите и републиканците са склонни да подчертават уникалния подход (или некомпетентността) на администрацията на Доналд Тръмп по този въпрос. Последните събития в Европа обаче показват, че каквото и да казват двете партии, и републиканците, и демократите все още са привърженици на погрешните външнополитически концепции от миналото, пише The Hill.

Не толкова отдавна държавният секретар на САЩ Майк Помпео и полският министър на отбраната Мариуш Блашчак подписаха споразумение за сътрудничество в областта на отбраната, което ще позволи разполагането на поне още хиляда американски войници в Полша. „Американските политици и избирателите не обърнаха почти никакво внимание на това споразумение. Но това е грешка. Този документ е много характерен за американската зомби-отбрана на Европа - политика, която сякаш е замръзнала в кехлибар от падането на Берлинската стена преди 30 години.“, отбелязва вестникът.

Когато Тръмп съобщи за намаляването на американския контингент в Германия, избухна истинска буря. Въпреки това, както често се случва с външната политика на американския президент, значението на това събитие е силно преувеличено. Факт е, че 12 хиляди американски войници наистина ще напуснат Германия, но почти половината от тях ще се преместят в други европейски страни, включително Полша. Тази "игра на напръстници" показва колко измамни са всички приказки за споделяне на бремето между различните западни сили по отношение на отбраната.

Въпреки факта, че Тръмп плашеше Европа в продължение на четири години, докато последната обеща да се поправи, реалностите в НАТО като цяло не са претърпели промени. САЩ все още плащат близо 70% от всички разходи за отбрана на НАТО. Въпреки че Европа не може да бъде наречена просяк, само 7 от 30 членове на НАТО харчат повече от 2% от своя БВП за военни цели.

Така беше и преди Тръмп. Освен това беше така и преди Никсън. Американските президенти молеха европейските съюзници да поемат собствената си защита от началото на Студената война. През 1951 г. генералът от армията* Дуайт Д. Айзенхауер издава недвусмислено предупреждение: „Ако след 10 години всички американски войски, разположени в Европа за целите на националната отбрана, не се върнат в САЩ, тогава целият този проект може да се счита за провал“. „Но колата си е все още там“, напомня The Hill.

Някои от предполагаемите членове "от тежка категория" на НАТО са най-злостните нарушители на този принцип. Танковият парк на Великобритания скоро ще бъде намален до около 148 машини, тъй като Лондон реши да замени реалния отбранителен потенциал за мнимия престиж, за който се твърди, че ще му даде двойка самолетоносачи. Що се отнася до Франция, въпреки че не можете да я наречете беззащитна, тя обръща все повече внимание на Африка и Средиземно море, където е намерила общи интереси с Русия. Германия в едно лице би могла да балансира руския бюджет за отбрана, но в момента тази страна е „военен присмех“: самолетите са на летищата, армията дори няма прости радиостанции, а в немските специални сили служат терористи.

Когато става дума за защитата на Европа от предполагаемата „руска заплаха“, повечето членове на НАТО, както веднъж Дик Чейни коментира нежеланието си да воюва във Виетнам, намериха „други приоритети“. Мигрантите и Средиземно море, борбата срещу пандемията и икономическите стимули, както и много други вътрешни проблеми вълнуват умовете на европейците много повече от руските Т-80. Освен това те нямат какво да се притесняват от Русия: САЩ са готови да ги защитават.

Поне Полша не е Прибалтика, която не може да бъде защитена чисто по географски причини - което обаче не пречи на НАТО да се опита да я укрепи. Независимо от това, изграждането на американския контингент в Полша също не е много мъдро начинание.

„Ако се нуждаем от сила за прикриване, тогава сто отегчени пехотинци ще се справят добре: изпращането на допълнителни хиляди войници там няма да промени много в случай на сблъсък с пълната мощ на руската армия. Сериозната концентрация на американски войски в Полша под формата на няколко бригади обаче заплашва да създаде класическа дилема за сигурността: в този случай Русия ще отговори на това, като укрепи своите формирования на полската граница в Калининград.“, смята изданието.

Ако САЩ искат да помогнат на НАТО да сдържа Русия, най-доброто решение е да се помогне със съвети и оръжия. Граничните държави на НАТО, които искрено се страхуват от Русия, трябва да се превърнат в „бодливи свинчета“, залагайки, подобно на Финландия, на концепцията за тотална отбрана - превръщайки ги в неизгодна мишена. Естония напредна най-далеч в това отношение като върна всеобщата мъжка военна повинност и укрепи армията с опълчение.

За щастие, както отбелязва The Hill, към този момент Русия изглежда е малко вероятно да иска война с НАТО. Русия няма нито желанието, нито силата да окупира Украйна, камо ли война с Полша или Прибалтика.

„Миналата есен осъдиха френския президент Еманюел Макрон за „мозъчната смърт на НАТО“. Докато Франция се сблъсква със своя съюзник по НАТО Турция в Средиземно море, а Америка безсмислено изпраща войските си на изток, проницателността на Макрон е очевидна. НАТО е съюз на автопилот: в най-добрия случай отвличане на внимание и сили, в най-лошия - потенциална причина за бъдещи конфликти. Америка, борейки се с вътрешни проблеми, бързо нарастващ национален дълг и истински съперник, ако не и враг в лицето на Китай, трябва да предостави защитата на Европа на самите европейци.“, обобщава вестникът.

*Генерал от армията - най-високият военен чин в САЩ, подобен на чина фелдмаршал или маршал в други страни (бел. ИноТВ).

Превод: М.Желязкова