Изглежда, че златните дни в отношенията между Европа и САЩ отново настъпиха. Европейските лидери побързаха да отговорят на резултатите от изборите в САЩ, а американските експерти по външна политика вече организират симпозиуми, за да обсъдят как САЩ при управлението на Байдън могат отново да се „потопят“ в Европа, на която Тръмп не обърна достатъчно внимание. Мнозина искат да върнат трансатлантическите отношения към ерата преди Тръмп. Има обаче много погрешни схващания за това колко се е променила тази връзка през последните четири години, пише The Hill.
Факт е, че има голяма разлика между думите на Тръмп и фактическите действия на неговата администрация. Отношенията на отиващия си президент с много европейски лидери бяха меко казано трудни. Ако се вярва на съобщенията за случилото се при затворени врати, на моменти той се държеше прекалено враждебно към тях. Байдън ще бъде по-малко суров, което е доста добро от гледна точка на дипломатическия етикет.
Въпреки това, докато подходът на Тръмп привлече много внимание, думите му рядко се превръщаха в жизнеспособни планове; още по-рядко тези планове бяха издигнати до нивото на реалната политика и почти никога идеите му не бяха реализирани напълно. В резултат на това трансатлантическите отношения са до голяма степен същите като преди 10 години - и е крайно време да се преразгледат.
По-специално, според Пентагона, през септември в Европа е имало над 63 800 американски войници. Ако към този брой добавите запасняците и държавните служители, американският контингент в Европа възлиза на повече от 80 хиляди души.
През юли Белият дом обяви, че 6 400 американски войници ще се върнат в САЩ от Германия, а още няколко хиляди ще бъдат прехвърлени другаде в Европа. Някои от тях ще се отправят по-далеч на изток, по-близо до Русия. Такъв план обаче е само незначително прегрупиране на силите - ако изобщо попада в тази категория. Само много впечатлителен човек може да види в тази стъпка опит на САЩ да „изоставят“ европейските си съюзници.
Нещо повече, при Тръмп САЩ продължават да следват погрешния курс на прекомерно инвестиране в европейската сигурност извън всякакви разумни граници.
Междувременно администрацията на Байдън има всички шансове да поправи тази грешка, укрепвайки съюза по отношение на способността му да изпълнява основната задача. Изминаха 30 години от края на Студената война; Европа е в безопасност, много от съюзниците на САЩ забогатяха и заплахите са незначителни. Две трети от членовете на НАТО все още не са постигнали целта за разходи за отбрана от 2% от БВП. И дори въпреки това, общите разходи на европейските съюзници за тези цели са изключително значителни: $281 млрд. Срещу $65 млрд. за Русия.
Ако Европа все още се страхува за своята сигурност, тогава те могат да похарчат повече пари за отбрана. Те могат да вземат пример от Швеция, която дори без да е член на НАТО, планира да увеличи този разход с 40% през следващите четири години.
Русия, продължава The Hill, все още е най-голямата заплаха на континента, но Русия също е слаба и все по-немощна сила. Руската икономика е анемична и едва плаваща поради ниските цени на петрола. Пандемията от коронавируса също остави своя отпечатък върху нея. В същото време Кремъл, според някои доклади, мисли да намали бюджета за отбрана през следващата година, за да отдели вместо това допълнителни средства за социални услуги преди изборите за Държавна дума през 2021 г., при които се очакват големи народни протести.
Настоящите проблеми на Москва само подчертават отдавна известния факт: Русия не представлява заплаха от гледна точка на широкомащабна териториална експанзия в Европа. Същото може да се каже за всяка друга държава - и това до голяма степен се дължи на НАТО. Освен това единствената цел на алианса трябва да бъде запазването на това статукво.
„Тръмп често не беше мил към Европа и поведението му беше контрапродуктивно. Байдън се държи много различно. Всичко това обаче не променя факта, който трябва да бъде признат от новата администрация: за изпълнение на основната мисия на НАТО алиансът в Европа изисква по-малко американски войски.“, заключава The Hill.
Превод: М.Желязкова
