„Ще трябва да страдаме отново“, въздиша ливански бизнесмен, който организира мероприятия в Саудитска Арабия и спечели добри пари през последните месеци от конференциите, инициирани от правителството. „Цените на нефта няма да се повишат веднага“, продължава той. - След последната рецесия през 2014 г. имахме черни години. Правителството беше принудено драстично да намали разходите."
Рияд реши значително да увеличи производството в отговор на отказа на Москва да продължи политиката за поддържане на цените на нефта, съществуваща от 2016 г. в рамките на ОПЕК+ (група от 14 държави от ОПЕК и 10 други държави, включително Русия). На 10 март кралството обяви увеличение на производството с поне 2,5 милиона барела на ден, тоест до рекордното ниво от 12,3 милиона барела през април. На 11 март саудитските власти обещаха да увеличат цифрата до 13 милиона.
Най-лошият спад за 30 години
Последицата от тази стратегия, предназначена за прихващане на руските пазарни дялове, беше незабавното срутване на цените на петрола (25% от понеделник), най-лошото през последните 30 години. ОАЕ, четвъртият по големина производител в ОПЕК и близък съюзник на Саудитска Арабия, също говорят за желание да увеличат производството с повече от милион барела на ден.
Притесненията по отношение на тази политика не закъсняха да се отразят върху саудитската борса, която спадна с 13% от 8 март. Чувството за несигурност, което обхвана инвеститорите, се влоши след новата вълна от арести в кралското семейство, която Мохамед бин Салман лансира миналата седмица. Тази чистка беше насочена по-специално срещу един от братята му, Ахмад бин Абдул-Азиз, и беше призвана да избави престолонаследника от всякакви препятствия по пътя му към трона.
Освен това, напрежението съвпадна с периода на епидемия от коронавируса, който беше открита при 45 души в кралството и го принуди да издигне огради. Властите вече са прекратили въздушните връзки със съседите от Персийския залив, както и с почти всички европейски и близкоизточни страни.
Нефтена, политическа и санитарна криза
Тази тройна криза (нефтена, политическа и санитарна) може да изостри бюджетния дефицит на Саудитска Арабия, който е в червената зона от 2014 г. За да постигне данъчен баланс, страната се нуждае от барел на стойност около 80 долара, какавато няма вече почти шест години. Миналата година правителството заложи бюджетен дефицит от 44 милиарда евро в бюджета за 2020 г., което е 6,5% от БВП (през 2019 г. той беше 4,7% от БВП). Сривът в цените зачеркна тези изчисления.
„Саудитското правителство няма избор, сигурен е бахрейнският експерт Омар ал Убайдли. - Дори и цялата ОПЕК сама да намали цените, влиянието й върху пазара не е достатъчно, за да се постигне повишение на цените. При такъв сценарий Рияд би загубил пазарен дял спрямо Русия. Това би било катастрофа за кралството.“
Саудитското правителство залага на солидните основи на своята икономика и се надява да премине през кризата без големи щети. Страната има резерви от 500 милиарда долара, а дългът й не надвишава 20% от БВП (средното ниво на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е 60%).
Въпреки това, за да се предотврати прекалено голямото изразходване на резерви (това би поставило националната валута в уязвима позиция спрямо долара), кралството може да бъде принудено да замрази някои от мащабните си проекти или поне да забави стартирането им. „Това може да засегне Неом, градът на бъдещето за 500 милиарда долара, които Мохамед бин Салман иска да построи в северозападната част на кралството, или огромния увеселителен парк „Киддия" в предградията на Рияд“, смята един чуждестранен консултант.
Превод: М.Желязкова
