„ Препрочитането на някои неща е жестоко“, пише авторът на статията в Le Monde, озаглавена „След катастрофата в Афганистан, за НАТО дойде часът на съмненията“ , имайки предвид съвместната декларация на външните министри на НАТО от 14 април. В тази декларация страните от алианса се договарят за изтеглянето на силите от Афганистан и обещават, че без съмнение ще помогнат на Афганистан да осигурява своята защита.
20 години постоянно присъствие в Афганистан не позволиха на алианса да разбере истинското състояние на местните въоръжени сили, да усети колко неуспешно се оказа строителството на държавните структури, да оцени слабостта на сформираната армия и апарата за сигурност, които струват милиарди долари.
И шефът на НАТО Йенс Столтенберг не изрази никакви възражения пред Джо Байдън относно това решение на американците.Така европейците останаха сами с въпросите си, пише авторът на статията. В същото време няколко хиляди европейски войници оставаха в Афганистан.
НАТО също не си зададе въпроса за състоянието на бойния дух на 300 хиляди афганистански войници, които сега трябваше да защитават страната без никаква подкрепа. В същото време алиансът не обърна внимание на факта, че тази армия е неефективна, корумпирана - всъщност тя реално не съществува, цитира авторът на статията думите на свой източник в ръководството на алианса.
И дори в началото на август все още имаше съобщения, че тероризмът е победен, афганистанската армия е в състояние да контролира ситуацията и предстои съвсем скоро създаването на правителството на националното единство.
Като друг знак за това колко лошо е подготвен алиансът за ситуацията, авторът на статията посочва факта, че на 27 юли, три седмици преди падането на афганистанското правителство, Столтенберг обеща на президента Гани ново военно оборудване. Само от началото на тази година в Афганистан са доставени нови оръжия на стойност 60 милиона евро.
Както източниците на вестника сред служителите на НАТО сега признават, никой там не е очаквал такъв резултат, не е планирал, не е могъл да си представи, следователно това е не само „трагедия“ в контекста на настоящото време, но и „загриженост“ във връзка с евентуални бъдещи конфликти.
Днес въпросите се отнасят и до разузнавателните служби, които не предупредиха за възможното настъпление на талибаните толкова скоро. Международният секретариат на НАТО също е критикуван, това е структура от хиляда души, която трябва да даде становища и насоки, както и да превърне взетите решения в реални действия.
Що се отнася до Столтенберг, той, преживял споровете между Доналд Тръмп и европейците, „мозъчната смърт“ на НАТО от Макрон, войната в Украйна и др., носи върху себе си трагичния резултат от цялата афганистанска кампания, пише авторът на статията.
В същото време кандидатите за неговото място наддават в тази ситуация. И така, Тереза Мей обърна внимание на факта, че сега трябва да зададем въпроса как НАТО ще работи по -нататък. И един от предшествениците на Столтенберг, Яков де Хооп Схефер, каза, че се срамува, че Западът трябва да остави афганистанските жени на произвола на съдбата им.
Сега се задават въпроси на самата американска администрация, която надцени силата на афганистанската армия и вярваше във възможността за провеждане на преговори с талибаните. В същото време европейците, „които бяха изправени пред свършен факт, трябва отново да признаят, че от военна гледна точка те нямат или почти нямат тегло без американците“, каза един от европейските дипломати в разговор с журналиста.
„Само като разгледа внимателно и оцени какво работеше в Афганистан и какво не, Европа ще може да изгради свои собствени сили чрез последователен и реалистичен подход, а не да се нахвърля към грандиозни схеми, които не се радват на обществена подкрепа“, цитира мнението на американския политолог авторът на статията... И сега съществува риск европейците да се притесняват за всякакви съвместни военни кампании в бъдеще. Лидерите вече започнаха да обсъждат създаването на европейски сили за бързо реагиране.
Експертите се чудят как резултатите от афганистанската кампания ще повлияят на бъдещето на НАТО. Някои от интервюираните от журналисти анализатори изразиха мнение, че сега Вашингтон, напротив, ще работи по -активно, за да покаже ангажимента си към алианса.
И макар афганистанската криза да не застрашава съществуването на НАТО, тя показа на членовете на алианса два фактора, които могат да повлияят на съдбата му. Така, за европейците стана очевидно, че те не могат да променят решение на американците, както и съответно да защитават собствените си интереси. А за американците, въпреки факта, че непрекъснато настояват европейските им партньори да се грижат за своята сигурност, стана ясно, че нямат не само възможностите, но и политическото желание за това, пише журналистът на Le Monde.
Превод: ЕС
