„В периода от 1991 до 2021 г. Русия се превърна от осмиван и маргинален изгнаник във вездесъщ ястреб на световната сцена, който умело използва дипломацията на несигурността и състоянието на постоянна заплаха, за да укрепи още повече позициите си между дрънкането на оръжие и войната с думи“, заявява Les Echos .
Кадрите от преговорите на Михаил Горбачов за разоръжаване със Съединените щати сега изглеждат толкова далечни, колкото и образите на първия руски президент Борис Елцин, който лавираше между западните държави, а след това потъна в алкохолна зависимост и болест, отбелязва авторът на статията.
Руснаците се радват, че с идването на Владимир Путин си възвърнаха международния статут и престиж, за да могат да се противопоставят на Запада. Но тъй като страната все повече и повече се интегрира в международната система, в самата Русия, включително сред избирателите, лоялни към президента, нараства безпокойството: дали приоритетното внимание към армията, военните разходи и заплахата от война няма да доведат до нова изолация, пише вестникът.
„Никой не искаше да говори с нас. Послушайте сега“, гордо каза Владимир Путин през 2018 г. в обръщението си към нацията малко преди преизбирането му. В потвърждение, президентът демонстрира нова линия руски ракети и други високотехнологични оръжия и обеща, че руските оръжия ще превъзхождат другите отбранителни системи в света, припомня les Echos.
Три години по-късно Владимир Путин, чийто приоритет е да предотврати разширяването на НАТО, поддържа несигурност относно последните движения на руските войски в близост до Украйна, пише вестникът. Тридесет години след като бившата съветска република получи независимост, президентът обяснява, че някога украинските земи са се наричали Малка Русия, а думата „Украйна“ е означавала просто „покрайнини“.
Що се отнася до НАТО, след 1991 г. блокът не се разпадна след изчезването на съветския враг. Напротив, оттогава организацията непрекъснато се укрепва и разширява, което се възприема от руснаците като унижение, отбелязва вестникът. Миналата седмица Владимир Путин изглежда търсеше закъсняло отмъщение: той призова НАТО да се откаже от принципите и ангажиментите си, да съкрати своите сили, да премахне ракетите с малък и среден обсег и да прекрати военните учения, припомня Les Echos. „Накратко, той почти постави ултиматум, изискващ НАТО да се разпусне. И да се върне часовника 30 години назад до разпадането на СССР “, заключава вестникът.
Превод: ЕС
