/Поглед.инфо/ "Провокационните" полети на американски ядрени бомбардировачи близо до руските граници, които водят до въздушни сблъсъци между Русия и САЩ, са пътят към ядрената война, пише The National Interest. Според списанието, вместо да демонстрира своето единство и да събира данни за руските изтребители, НАТО трябва да се съсредоточи върху замяната на СТАРТ III - договор, който може да направи живота на алианса много по-безопасен.

През последните няколко месеца Черно море се превърна в много по-малко спокойно място от обикновено. Въпреки че различни договори пречат на силите да изпращат военни кораби ни в клин, ни в ръкав до това море, те не пречат на този регион да се превърне в огнище на напрежение в небето, тъй като американските самолети имат навика да летят много близо до руското въздушно пространство. Случвало се е, че прихващания в този регион - включително с участието на американски разузнавачи - са ставали два пъти или дори три пъти седмично, пише The National Interest.

Тази верига от събития завърши в края на август, когато американските стратегически бомбардировачи отново се приближиха до руските граници. Въпреки че номинално мисията имаше за цел да покаже солидарността на членовете на НАТО, тя бързо се превърна в провокация, когато един от бомбардировачите B-52, способен да носи ядрено оръжие, се насочи право към руското въздушно пространство. Русия ги е прихванала, след което са последвали стандартните американски оплаквания за „непрофесионализма“ на подобни действия. Същото може да се каже и за инцидента, включващ разузнавателни самолети.

Човек би си помислил, че всичко това е само ежедневие. Сега обаче идват съобщения, че всичко това всъщност е планирана американска хитрост: те примамиха руснаците към B-52, а след това, използвайки разузнавателен самолет, събраха данни за потенциала на Русия за въздушно прихващане.

Успехът на това предприятие зарадва чиновниците. Ако заемете мястото на Москва, дори и не особено наблюдателен зрител ще забележи, че подобни инциденти са поразително различни от другите прихващания и обещават много по-големи опасности. Факт е, че тук е замесен бомбардировач, който потенциално може да носи ядрено оръжие.

B-52 се появи в разгара на Студената война. Очевидно руските чиновници не изключват, че с помощта на този бомбардировач САЩ могат да нанесат ядрен удар. И по време на всички тези прихващания на разузнавателни самолети, близо до базата на Черноморския флот се появява B-52. „Русия можеше да стигне само до един извод: говорим за голяма провокация и отговори на нея с бързо прихващане“, смята The National Interest.

Твърденията на американските военновъздушни сили за агресивно прихващане изглеждат особено безсмислени, тъй като това не е очевидна реакция, на която те изглежда са разчитали - особено като се има предвид дългата история на американско-руските сблъсъци във въздуха.

„В този смисъл оплакванията за „небезопасно“ прихващане сочат към реален проблем: цялата операция беше опасна; това беше умишлена провокация с участието на средства за доставка на ядрено оръжие, която съдържа в себе си неразбирането за заплаха от крах на цивилизациите - кошмар от времето на студената война“, смята списанието.

Данните за самолетите Су-27 и Су-30, които са били на бойно дежурство от няколко десетилетия, имат за Пентагона незначителна ценност, като се има предвид, че това са основните типове руски изтребители, които САЩ несъмнено са проучвали отблизо през целия им период на активна експлоатация.

Преди няколко десетилетия информацията за най-новите модели може да е била много важна. Възможно е в онези далечни времена да е могло да се спори дали потенциалните ползи от разузнаването надвишават огромния риск от негативните последици. При сегашните обстоятелства обаче тази логика вече не е приложима.

„И така, защо се случи това? Оправдаването на огромния американски военен бюджет година след година включва поддържане на илюзията за предстояща война с други големи сили, особено с Русия. Понякога това означава да се действа провокативно и за тези, които вярват на този разказ за събитията, това служи като извинение за рискованото поведение. Именно този начин на мислене кара американските атомни бомбардировачи понякога да се приближават до Русия.“, смята изданието.

Според The National Interest обаче тези действия трябва да се основават не на политическа целесъобразност, а на отговорност. Въпреки че този подход може да изглежда за военната върхушка противоречащ на здравия смисъл, неговият основен приоритет трябва да бъде предотвратяването на глобален ядрен пожар. И ако те се занимаваха с това, тогава щеше да има много по-малко опасни полети в близост до руската територия, както и причини за притеснение относно пилотите, които извършват опасни прихващания.

През 2020 г., белязана от опити за спасяване на договора за ограничаване на ядреното въоръжение, целта на военните трябва да бъде поддържането на чувството за сигурност. Подобна среда би била много по-благоприятна за преговори, без да има място за прихващане на бомбардировачи.

За да избегне недоразуменията, НАТО трябва да се откаже дори от официалната цел на тези полети - да демонстрира собственото си единство. Чувството за сигурност не бива да се постига със стратегически бомбардировачи, а чрез замяна на договора СТАРТ III. „Сега е важно да се водят преговори и именно тази задача трябва да бъде приоритетна“, обобщава The National Interest.

Превод: М.Желязкова