/Поглед.инфо/ „Срещата на върха за демокрация“ на президента Джо Байдън ще се проведе на практика на 9 декември, събирайки повече от сто държави в опит да спрат демократичното отстъпление и да укрепят демокрацията по целия свят. Байдън описва визията си за външната политика на Америка като конкуренция между световните демокрации, водени от Съединените щати, и автокрациите, водени от Китай и Русия.
Макар че може да накара елитите във Вашингтон да се почувстват, че имат морална висота, оформянето на международните отношения по този начин е наивно и опасно. Външната политика на САЩ винаги трябва да служи на най-добрите интереси на американския народ - а понякога това изисква работа с неприятни режими.
Глобалните проблеми, като предотвратяване на разпространението на ядрени оръжия, борба с транснационалния тероризъм, справяне с пандемии, смекчаване на последиците от изменението на климата и насърчаване на справедливата търговия изискват нациите да си сътрудничат, независимо от техните вътрешни политически структури.
Решението на администрацията на Байдън да формулира външната си политика на идеологическа основа „ние срещу тях“, а не в преследване на основни интереси на САЩ, е предопределено да води по пътя, който прави американския народ по-малко безопасен и по-малко проспериращ.
За съжаление Байдън е само поредният президент на САЩ, който издига идеологията над интересите. След като излязоха победители от Студената война като единствената суперсила в света, Съединените щати изгубиха от поглед какво им помогна в крайна сметка да спечелят тази борба – външна политика, основана на интереси.
Вместо това, без противник на хоризонта, способен да оспори доминиращата позиция на САЩ, Съединените щати тръгнаха на кръстоносен поход, за да претворят света по свой образ. Американските политици от двете страни на барикадата глупаво вярваха, че прилагането на военна сила ще бъде всичко, което е необходимо, за да се трансформират страни като Афганистан, Ирак и Либия в либерални демокрации.
Не е изненадващо, че тези усилия за социално инженерство на други нации се провалиха, което доведе до хаос, човешкото страдание и намаляване на сигурността, просперитета и положението на Америка в света.
Неуспешните военни интервенции в страни с малка стратегическа стойност отклониха вниманието на Съединените щати от по-належащите въпроси - най-забележимо от изключителния възход на Китай.
Десетилетия на лошо управлявана външна политика на САЩ, която имаше за цел да разпространява демокрацията и либералните ценности сред населения, които няма история или интерес към този начин на живот, ерозираха относителната сила на Америка спрямо Китай. Докато Съединените щати пропиляваха кръв и богатства в Близкия изток, Китай ставаше изключително богат.
Вашингтонският елит настояваше за нормализиране на търговските отношения с Китай и го интегрира в международни икономически институции, като Световната търговска организация, вярвайки, че Пекин ще се демократизира и ще стане отговорен глобален участник. Вместо това Съединените щати помогнаха за овластяване на гигант, който сега трансформира огромния си икономически растеж във военна мощ, докато се стреми да оспори позицията на САЩ в Индо-Тихоокеанския регион.
С население от повече от 1,4 милиарда души и икономика, която е готова да изпревари тази на Съединените щати като най-голямата в света, Китай има потенциала да бъде най-страшният противник, с който от Вашингтон са се сблъсквали някога.
За да останат най-мощната и следователно сигурна държава в света, Съединените щати трябва да приемат базирана на интереси външна политика, която отразява геополитическата реалност от 2021 г., а не на 2001 година.
Няма да е зле Байдън да се поучи от историята. През 40-те години на миналия век Съединените щати се съюзиха със Съветския съюз – не точно бастион на либералната демокрация – за да победят по-голямата заплаха в лицето на нацистка Германия. След Втората световна война Съветският съюз остава единствената страна, достатъчно мощна, за да заплашва Съединените щати.
При управлението на тази конкуренция Съединените щати работеха с много нелиберални режими, включително комунистически Китай, когато мъдро използваха китайско-съветското разделение от 1972 г.
Днес Китай е единствената страна, която има потенциал да оспори хегемонията на САЩ. Както правеха в миналото, Съединените щати трябва да възприемат прагматичен подход – това означава, че Съединените щати трябва да оставят настрана своите идеологически пристрастия и да си сътрудничат с недемократични страни в Азия, които имат интерес да балансират срещу Китай, като Виетнам, Тайланд, Сингапур, Филипините и дори Русия.
Би било неразумно Съединените щати да се ограничават, като си сътрудничат само със страни, които споделят нашите ценности и система на управление.
За да бъде ясно, либералната демокрация остава най-великата форма на управление, която човечеството е измислило. Последните три десетилетия обаче доказаха, че опитът да се разпространи този идеал в чужбина със сила е контрапродуктивен и обречен на провал.
Вместо това Съединените щати трябва да дават пример у дома, като същевременно държат американците в безопасност, и като благоразумно преследват своите стратегически интереси в чужбина, независимо от идеологията.
Британският държавник лорд Палмерстън обобщава накратко защо външната политика на Британската империя е била толкова ефективна през деветнадесети век:
„Ние нямаме вечни съюзници и нямаме вечни врагове. Нашите интереси са вечни и безкрайни и е наш дълг да следваме тези интереси.”
Американските политици напълно пренебрегнаха тази мъдрост през последните три десетилетия и не изглежда, че Байдън също има планове да възприеме тази гледна точка. Американският народ би бил по-добре обслужен от външната си политика, която се фокусира върху основните интереси на САЩ. Една проведена по Zoom „Среща на върха за демокрация“ няма да направи много, за да промени това.
Превод: СМ