/Поглед.инфо/ „Заплитането на политическата криза в републиката се засилва с всеки изминал ден. Парламентът се опитва да контраатакува президента в отчаян опит да се възползва от тактическата инициатива. Основната цел на депутатите е да забавят предсрочните избори, но тя очевидно няма да бъде постигната. След неизбежната отмяна на извънредното положение в страната от Конституционния съд, Мая Санду сложи край на тази фаза на конфронтация. Така че най-вероятно това лято всички ще трябва да ходим отново до избирателните секции”, пише молдовското интернет издание Regional Trends Analytics (RTA).

В същото време никой не се съмнява: тази предизборна кампания ще бъде една от най-тежките и непримирими в цялата история на независима Молдова, подчертава вестникът, припомняйки, че степента на сблъсъците излиза от рамки още днес, а загубилата страна рискува да загуби не само власт и пари. Следователно трябва да се очаква в близко бъдеще море от компромати и от двете страни. И в тази „надпревара“ победителят може да бъде парламентарното мнозинство, което вече е започнало да разплита делото за отвличането на украинския съдия Чаус в Кишинев, което президентският екип усърдно прикрива. В момента този скандал изчезна на заден план поради други събития - решението на Конституционния съд и разпускането на парламента, но това е временно, отбелязва RTA. Очевидно в случая е замесена президентската администрация и представените в точния момент доказателства могат да навредят на имиджа на Санду.

Наскоро, с усилията на лоялните към Социалистическата партия медии беше раздухана поредната забележителна история - за финансирането на кабинета на президента от чужди структури. В крайна сметка Президентството трябваше да признае, че тази информация е вярна: на 1 януари президентът подписа меморандум за сътрудничество с фондация „Конрад Аденауер“ в областта на „правосъдието, секторните реформи и комуникацията“. Фактът, че самата президентска администрация не е дала никакво съобщение за пресата относно споразумението с германската фондация, показва, че историята не е напълно “чиста”. И се „разприказваха“ едва след искане от пресата четири месеца след подписването на документа”, пише молдовският политолог Владимир Ротар.

В същото време за никого не е тайна, че Мая Санду е не само поддръжница, но и протеже на Запада, преди всичко на Европейския съюз, и всичките ѝ дейности са придружени от европейски съветници. Точно както не е тайна, че самата Санду редовно посещава в Брюксел бившия председател на Европейския съвет Доналд Туск, който направляваше не само лидера на ръководеше не само лидера на ПП “Действие и солидарност”, но и лидера на Платформа ДА Андрей Настасе, а също така винаги изглаждаше противоречия, които възникваха между тях, припомня Ротар. Днес бившите западни консултанти и съветници заемат официални позиции в президентската администрация, което поставя под съмнение суверенния статут на Молдова.

Според политолога предизборната кампания в страната вече е започнала и тя ще се превърне в „не битка на мнения и идеи, а сблъсък на външнополитическите вектори, както се случва през почти всички последните години“. А „западните партньори“ престанаха да се стесняват и вече действат открито, коментирайки актуалните събития в Молдова. В същото време човек не може да не забележи, че всички „партньори“ са против парламента, наричайки дейността му „посегателство над демокрацията“ и „атака срещу справедливостта“. Не става дума за демокрацията, убеден е Владимир Ротар, тъй като в съседна Украйна много по-грубите действия срещу Конституционния съд бяха просто игнорирани от Европа. В Молдова става дума за подкрепа на политически сили, лоялни на Запада, и за укрепването им във властта. Някои експерти вече предупредиха, че подобна нагла намеса на Запада предполага, че се подготвя чистка на всички политически сили в Молдова, които са противници на Мая Санду. И след прочистването в парламента ще бъде сформирана необходимата управляваща коалиция, страната ще се откаже от многовекторния подход и ще избере изключително прозападен курс, не се съмнява политологът.

Трудно е да се спори, че Кишинев не може да се справи сам с процеса на интеграция в евроатлантическата общност. Същевременно съществуващият опит на чуждестранни съветници предполага, че подобна „помощ“ така или иначе няма да гарантира успех. Заслужава ли си да разменяме суверенитета на страната за съмнителни перспективи, като едновременно с това станем част от геополитическа програма, която е неблагоприятна за нас, е добър въпрос, който допълнително ще изостри изборната дилема за гражданите на страната”, завършва анализът на RTA.

Превод: В. Сергеев