/Поглед.инфо/ Агресивните посегателства на Русия по отношение на британската демокрация и сигурност в никакъв случай не са ново явление: те са плод на дълбоко вкорененото недоверие на Москва към британците, което има вековна история, пише журналистът от „Таймс“ Бен Макинтайър. Както подчертава британският журналист, "традиционната вражда" между Москва и Лондон започва още със "шпионските войни" на Октомврийската революция - и оттогава Великобритания се възприема в Русия изключително като "коварния Албион".

На 8 ноември 1917 г., буквално няколко дни след революцията, Владимир Ленин обявява от трибуната на Смолния институт: „Англия е най-злия ни враг“ - и оттогава именно в това тайно е вярвала Русия, смята наблюдателят на The Times Бен Макинтайър. Както пише журналистът, въпреки че отношенията между Москва и Лондон преживяват периоди на "размразяване, съюз и тясно сътрудничество" през последните сто години, манталитетът на Русия, подобно на мрамор с ивици, беше и остава пронизан от страха, че "коварният Албион" е за нея неумолим и безмилостен враг." Въпреки факта, че Хитлер "едва не унищожи Съветския съюз", а по време на Студената война "Америка беше обявена за главен враг от КГБ", Великобритания остана "най-старият враг", отбелязва авторът.

В наскоро публикуван доклад на Комитета за разузнаване и сигурност на Британския парламент относно намесата на Русия в делата на Обединеното кралство Великобритания е наречена "основна мишена" на руските разузнавателни служби на Запад - и това наистина е така, констатира Макинтайър. Междувременно авторите на доклада нарекоха агресивната политика на Москва към Великобритания "нова норма", смесена с "нихилизъм", и тук вече се заблуждаваха: интересът на руските шпиони към Обединеното кралство в никакъв случай не е нов или безсмислено безпощаден - той има своите корени в "традиционната вражда, продължаваща повече от век и произхождаща от англо-руските шпионски войни от времето на революцията“, разказва наблюдателят на The Times.

Русия - и по-точно Путин - гледат на Великобритания през изкривена, но съвсем конкретна историческа призма, пише журналистът. - Фактът, че Великобритания не е в състояние да разбере това и няма да започне да противодейства на заплахата, която това отношение представлява за нея, е един от най-фундаменталните аспекти на разпуснатостта на нашето правителство."

От самото начало британските шпиони се опитаха да предотвратят Октомврийската революция, което само изостри вече съществуващите подозрения от другата страна, че Великобритания се намесва в руските дела: мнозина бяха убедени, че британският агент Освалд Райнер има пръст в убийството на Григорий Распутин през 1916 г., припомня Макинтайър ... Между 1917 и 1921 г. новосформираната британска тайна разузнавателна служба - или MI6 - създава „огромна мрежа от агенти“, която обхваща цяла Русия, както и Централна Азия. С цел „саботиране на революцията“ на руска територия е изпратен тайния агент Робърт Брус Локхарт, който по-късно е обвинен в опит да организира покушение срещу Ленин. Агентът Сидни Рейли, по прякор "Асът на шпионажа", се опита да организира държавен преврат, като подкупи един от командирите на латвийските стрелци. В „тайната армия от разузнавачи“ дори бяха включени двама велики британски романисти - известният Сомерсет Моам, както и журналистът Артур Рансом, който успя да съблазни секретаря на Троцки и да стане доверено лице на Ленин, а по-късно стана известен като детски писател с поредицата книги „Лястовици и амазонки“ изброява авторът.

В самия разгар на шпионската атака срещу болшевишка Русия, ярко описана в книгата на Джайлс Милтън „Руска рулетка“, Хазната на Великобритания харчи по 80 хиляди паунда месечно (или, пресметнато в днешни пари, 3 милиона паунда) за финансиране на контрареволюционни дейности, за подкрепа на Бялото движение и за получаване на разузнавателна информация за възникналия тогава Съветски съюз, подчертава Макинтайър. - Уинстън Чърчил, като министър на войната, заяви, че "държавата на болшевиките трябва да бъде удушена в люлката" и за да унищожи червените е бил готов масово да използва отровен газ.".

Съветският съюз, от своя страна, планираше да разпали ислямска революция в рамките на Британската империя и призова жителите на британските колонии „да въстанат по същия начин, както преди това работниците и селяните в Русия въстанаха“, продължава журналистът на The Times. Както писаха британските историци, Ленин лично разкъса Англо-руската конвенция от 1907 г., която защитаваше северните индийски граници от руски посегателства, а след това заяви: "Необходимо е да ги бием най-болезнено в Индия!"

The Times също изигра своята роля в шпионските игри, чиито редактори се опасяваха, че болшевиките ще изтеглят Русия от Първата световна война. Два месеца преди революцията руският кореспондент и „военен империалист“ Робърт Уилтън призова редакторите да подкрепят военния преврат под командването на върховния главнокомандващ на руската армия, генерал Лавър Корнилов, подчертава Макинтайър. „Има само една надежда за спасяване на Русия сега - военна диктатура, цитира авторът на писмото на Уилтън до редактора на The Times. - Корнилов, от това имаме нужда. Ако го убият, можете да се сбогувате с тази страна." Путчът на Корнилов обаче се превърна в "унизително поражение" - и проправи пътя за завземането на властта от болшевиките, смята журналистът.

Британските агенти успяха да проникнат в Коминтерна - това направи офицерът от MI6 Пол Дюкс, който получи секретен доклад, публикуван по-късно в The Times, пише наблюдателят на The Times. От документа британците разбраха, че Съветска Русия прави всичко възможно, за да разпали антибританските настроения в Индия, като същевременно използва фанатичните религиозни чувства на коренното население.

Революцията обаче оцелява през всичко това - но Британската империя също оцелява и през 1921 г. "изтощеният и обеднял" Съветски съюз спира да спонсорира бунтовниците в британските колонии. По този начин MI6 „спечелва последния кръг на Голямата игра - и си осигурява своето бъдеще, като изгражда за себе си репутация чрез мръсните дела в Русия на фона на следреволюционния хаос“, заключава Макинтайър. Този таен конфликт обаче остави след себе си "вредно наследство" под формата на "параноичен страх на Русия, убедена, че коварните агенти на MI6 непрекъснато плетат интриги срещу Москва и те трябва да бъдат предотвратени на всяка цена", оплаква се журналистът. Активните шпионски операции на Москва във Великобритания не помогнаха за спиране дори на съюзническите отношения, които се развиват по време на Втората световна война - „Кеймбриджската петица“, формирана през 30-те години и внедрила се на високопоставени длъжности в британския истеблишмънт, продължи да изпраща „пачки“ разузнавателни данни в СССР, припомня той.

Силното недоверие на Москва към Великобритания се запази и през периода между двете войни, през Втората световна война и през цялата Студена война - и беше особено остро през годините, когато Владимир Путин беше офицер от КГБ, отбелязва авторът. Ситуацията се влоши от поредица от успешни британски разузнавателни операции, включително евакуацията на агента на MI6 Олег Гордиевски от СССР, както и вербуването на служителя от архивите на КГБ Василий Митрохин, който даде на британците копия от секретни документи обща количество от 25 хиляди страници, които се превърнаха в най-големия шпионски трофей в историята.

Русия има добра памет и тази памет има достатъчно белези. След опита за покушение над шпионина на MI6 Сергей Скрипал в Солсбъри, руските държавни телевизионни канали веднага започнаха да излъчват кадри от Първата световна война с британски дипломати, парадиращи във фракове, като по този начин напомнят на Русия кога започва тази дългогодишна вражда, заключава Макинтайър. - Посегателствата на Русия срещу Великобритания - включително печелене на влияние чрез подкуп, разпространение на дезинформация, кражба на класифицирана информация и дори убийства на онези, които считат за предатели - могат да бъдат разбрани само в исторически контекст. Изглежда вече сме забравили откъде е дошъл този стар шпионски конфликт, но Русия не е забравила.“.

Превод: М.Желязкова