/Поглед.инфо/ Без значение колко спорят политиците и експертите за терминологията, новата студена война с Китай се води тук и сега, пише републиканецът Майк Галахър в The Wall Street Journal. Според политика, САЩ трябва да признаят тази реалност, тъй като това ще помогне да се извлекат уроци от миналото и да не се пропусне заплахата от Пекин, която набира сила.

Нова студена война набира скорост между САЩ и Китай, но американските умове изглежда са по-загрижени от въпроса дали настоящата конфронтация между Вашингтон и Пекин може да се нарече така, пише в своята статия в The Wall Street Journal републиканецът и член на Палатата на представителите на Конгреса на САЩ Майк Галлахър.

Концепцията за „нова студена война“ вече се е утвърдила в речника на американските политици и експерти, включително историкът Уолтър Ръсел Мийд и един от най-големите експерти по международни отношения Хенри Кисинджър. Китайските дипломати и про-пекински интелектуалци не изостават, като непрекъснато обвиняват САЩ за тласкане на света към нова Студена война.

Впрочем, както отбелязва Галахър, има и такива, които не приемат толкова силни сравнения. Например, наред с другите, бившият президент на Световната банка Робърт Золик и бившият ръководител на Съвета по международни отношения Ричард Хаас посочват, че подобни силни изрази могат да дадат на Китайската комунистическа партия лост за пропаганда или да предизвикат по-нататъшно напрежение.

Въпреки това, независимо дали ви харесва или не, новата студена война е реалност, настоява авторът. - И е по-добре да го признаем, отколкото да се надяваме на призрачен шанс за нормални отношения на сътрудничество.“ Според Галахър очевидно е, че новата Студена война не прилича твърде на своята оригинална версия. Съвременният Китай не е СССР. КНР днес е "много по-мощен икономически противник на САЩ, отколкото Съветският съюз някога". Освен това днес Америка и Китай са много по-зависими една от друга икономически отколкото Москва и Вашингтон през втората половина на 20 век. За да попречат на конфликта да достигне ново ниво на напрежение, СССР и САЩ, напротив, се опитаха да влязат в икономическо сътрудничество, докато сега Вашингтон се стреми да получи пълна независимост от КНР, поне в определени области.

Въпреки факта, че двете студени войни кардинално се различават една от друга, някои от поуките от миналото са доста приложими за настоящето, смята американският политик. Така че, макар че сега особено войнствени страни призовават за по-големи инвестиции в такива иновативни области като изкуствен интелект и квантови компютри, за да се предотврати изпреварването на Китай, самата идея за засилено развитие на технологиите и укрепване на позициите в космоса изглежда доста логична. Освен това, както и през годините на Студената война, сега очевидно представителите на двете партии са съгласни относно заплахата от един външен противник. Потенциалният кандидат на Демократическата партия Джо Байдън и президентът Доналд Тръмп не се уморяват да се обвиняват взаимно в прекомерна снизходителност към Китай. Прогресивните политици се присъединяват към своите републикански колеги в критиката на Комунистическата партия за нарушения правата на човека в КНР.

Според Майк Галахър концепцията за „нова студена война“ също е важна, тъй като служи като напомняне за необходимостта да се избягва въоръжен конфликт на всяка цена. Както при предишната версия, "новата студена война трябва да остане студена." Нито Китай, нито Съединените щати искат пълноценна, още повече ядрена война. И така, "свободният свят" трябва да се придържа към отбранителна стратегия и да ограничи растежа на влиянието на Китай в Индо-Тихоокеанския регион.

В същото време, инвестирайки във военната сила, която ще е необходима за сплашване на Пекин, Америка не трябва да забравя за идеологическата страна на въпроса - да използва съюзници и либерални ценности, за да предотврати преминаването на другите страни на страната на авторитарен Китай. Цитирайки бившия президент на САЩ Дуайт Айзенхауер, задачата на Вашингтон е да "води студената война по агресивен, но балансиран начин и междувременно да се покаже на света като по-добра компания от комунистите."

Разбира се, твърде войнствената реторика също съдържа своя опасност. Но примерът с Маккартизъм по време на Първата студена война само подсказва, че подобен манталитет днес дава възможност да се поучим от грешките на миналото.

САЩ твърде дълго гледат настрани, докато Китайската комунистическа партия започваше нова студена война срещу американския ред. Можем да отхвърлим тези сложни реалности и да загубим или да ги приемем и да спечелим.”, убеден е авторът.

Превод: М.Желязкова

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели