/Поглед.инфо/ Световният ред, който се формира след Студената война, вече не е валиден, а новият все още не е имал време да се оформи, пише журналистът на немския вестник Die Welt Михаел Щюрмер. Според него сега, след като вече не е възможно да се разчита на Америка, Германия трябва да се научи да се справя със собствената си защита и сигурност и да допринесе значително за развитието на ново устройство на света, дори ако това се окаже трудно и скъпо.

Германия е станала твърде голяма за Европа и твърде малка за света, пише журналистът на немския вестник Die Welt Михаел Щюрмер.

По негово мнение никоя страна не се е възползвала от американски свят като Германия. Сега обаче този световен ред е остарял и Берлин трябва да научи какво означават сигурността и отбраната, както и необходимостта от съществен принос за развитието на нов световен ред, дори понякога да е болезнен.

Историята не предвижда повторения, пише германски журналист. Основните сили вървят напред и следвоенният ред, включително Студената война и американския свят, губи своята значимост. И наред с повишените способности в сферата на сдържането и сплашването, които даваха на европейците чувство за сигурност в продължение на десетилетия, „кривата на атлантическата отбрана“ също се колебае, твърди авторът на статията.

Дълго време съдбата на Германия изглеждаше достатъчно ясна и бъдещето на европейския континент не беше толкова непредсказуемо, колкото е сега. Изминаха почти три десетилетия от обявяването на края на Студената война. Не е лесно обаче да почувствате облекчение и още повече увереност в рационалността на световното разположение на силите, казва Михаел Щюрмер.

Съвременният геополитически пейзаж от негова гледна точка се формира от разпадащи се държави, граждански войни, тероризъм и религиозен фанатизъм. С тях се смесват старомодни напасти като суша, бедност и епидемии. „Рано или късно те ще подкопаят останките от крепостта на просперитета и рововете на политическата сигурност“, убеден е журналистът.

Изминаха тридесет години от ядрения свят на блажено неведение, без да оставят след себе си нова стратегическа стабилност като тази, която присъстваше на планетата по време на Студената война. Напротив, световната арена се нуждае от нов ред и широко разпространеният хаос, причинен от коронавируса, определено не е помощник тук. Ето защо е наложително, заради оцеляването, да върнем предсказуемостта, дългосрочната перспектива и стратегическата сдържаност в голямата игра, настоява Щюрмер.

"Ядреният ред", възникнал след Втората световна война, забележимо е загубил позиции и все още не се вижда ново разположение на силите, отбелязва Die Welt. На този фон едва ли някоя друга държава е изправена пред по-сериозно предизвикателство от Германия, която процъфтяваше до „американския свят“ и неочаквано, противно на всички очаквания, се превръща в „късното дете на 20-ти век“.

Не е известно обаче дали тя отново ще има шанс да заеме подобна позиция. Що се отнася до защитата и сигурността, Германия трябва да се научи да застава здраво на краката си и да внесе осезаем принос за развитието на съвременния световен ред, дори ако това й струва скъпо и предизвиква разногласия.

Както самата Ангела Меркел каза, вече не можете да разчитате на старите приятели. Независимо дали Германия има нови, канцлерът с обичайната си предпазливост и прагматизъм не каза. Докато световните лидери късаха телефонните кабели, Ангела Меркел остава в мълчание, отбелязва немският журналист. Според него понякога обстоятелствата и тактическите съображения наистина изискват сдържаност, но това, което подхожда на повечето страни, не е подходящо за Германия, тъй като Германия заема централна роля не само в Европа, но и в световната ситуация. Или, както предупреждаваше Хенри Кисинджър, Германия има критична величина на нивото си: твърде е голяма за Европа и твърде малка за света.

Както обяснява авторът на статията, ключовата дума тук е „полухегемония“. Той описва сложното от гледна точка на логиката състояние, с което дълго време е съществувала Свещената Римска империя. В същото време е невъзможно да се отрече законността и стабилността на това държавно образувание, което е съществувало едва ли не хиляда години.

Полухегемонията определя състоянието на Германия и оформя нейната история от незапомнени времена. Отдавна е станала съдба на немците и техните съседи. За да разберем ролята й в съвременния свят, е необходимо да се обърнем към историята. Римската империя е била форма на живот за центъра на Европа. При избора на наследник на кайзера малко може да се постигне с насилие, но много с пари и злато. Докато европейските кралства около Германия развиват държавност във форма, близка до съвременната, центърът винаги остава в състояние на незавършеност, а конституцията на страната се превръща в дългосрочно строителство, подобно на някои готически катедрали.

Всичко това в крайна сметка доведе до разпадането на единството, краткотрайните мирни договори и превръщането на Германия в място на световни войни. Неспособна да атакува, но силна в защита, Свещената империя постоянно се е превръщала в стабилизиращ фактор в европейските отношения. Австрия и Прусия споделяха хегемонията в продължение на няколко десетилетия. Тогава мъдростта на старата империя „се разби в патоса на националните държави“.

Както отбелязва авторът на статията, полухегемонията в крайна сметка е изкуството да се поддържа баланс. Бисмарк успя в това, но не и неговият наследник, твърде впечатлен от себе си, от новите технически хоризонти и подема на Германия в света. В резултат всичко това доведе до поредица от катастрофи в Европа след 1914 г., които генерал дьо Гол нарече „30-годишната война на нашия век“.

За щастие, благодарение на американския свят, с това всичко не свърши, пише Михаел Щюрмер. Америка обаче няма какво повече да даде на света и нищо не показва, че ситуацията ще се подобри. Настъпи моментът за страната в центъра на Европа, заедно с други, да се опита отново да изгради нов световен ред, разчитайки на полухегемония, заключава журналист от немския вестник Die Welt.

Превод: М.Желязкова