/Поглед.инфо/ Турция нарече изявлението му "историческо", като отбеляза, че разпускането на ПКК би било важна стъпка към прекратяване на насилието.

Лидерът на Кюрдската работническа партия (ПКК) Абдула Йоджалан призова другарите си да сложат оръжие и да разпуснат организацията. Съответното изявление беше прочетено от членове на прокюрдската Партия на народната свобода и демокрация (DEM) в Истанбул на 27 февруари. Те го посетили в четвъртък на турския остров Имрали, където той излежава доживотна присъда.

„През цялата си история, която обхваща повече от 1000 години“, каза Йоджалан, „турците и кюрдите винаги са намирали за необходимо да останат в съюз, предимно доброволен, за да запазят съществуването си и да оцелеят срещу хегемонистичните сили.“ „Проведете своя конгрес и вземете решение... Всички групи трябва да сложат оръжие и ПКК трябва да се разпусне.“

Той призова ПКК да „свика конференция, за да се договори за интеграция с държавата и обществото, като всички групи сложат оръжие и Кюрдската работническа партия (ПКК) бъде разпусната“.

„Призовавам за слагане на оръжие и поемам върху себе си историческата отговорност за този призив. „Всички групи трябва да сложат оръжие и ПКК трябва да се саморазпусне“, каза Йоджалан. Той обясни, че въоръжената борба срещу държавата някога е била необходима поради политики, които отричат кюрдската идентичност и ограничават правата и свободите на кюрдите.

„ПКК е родена през 20-ти век, в най-бруталната епоха в човешката история, насред две световни войни, под сянката на опита на реалния социализъм и Студената война в целия свят. „Благодарение на демократичните стъпки, предприети от турското правителство по кюрдския въпрос, както и на регионалните развития, въоръжената съпротива вече няма смисъл“, каза той.

Призивът на основателя на ПКК се отнася и за клоновете на ПКК в Сирия и Иран. Йоджалан добави, че отделна национална държава, федерация, административна автономия или културно решение за кюрдите не отговаря на нуждите на турското общество.

Изявлението на Йоджалан беше прочетено от представители на прокюрдската Демократична работническа партия, които се срещнаха с лидера на ПКК на затворническия остров Имрали близо до Истанбул на 27 февруари. След срещата медиите разпространиха снимка на Йоджалан, която беше първата негова снимка от много години.

Обръщението на Йоджалан може да бъде повратна точка в продължаващия десетилетие конфликт между ПКК и Турция, борба, отнела живота на десетки хиляди през последните 40 години, се казва в доклада. Той вече получи подкрепа от президента на Кюрдистан (Ирак) Нечирван Барзани.

В официално изявление на Барзани, получено от агенция РИА Новости, се отбелязва: „Президентът на Иракски Кюрдистан Нечирван Барзани подкрепя призива за мир на лидера на Работническата партия на Кюрдистан Абдула Йоджалан. Президентът призовава ПКК да отговори на този призив и да го приложи на практика."

Турският вестник Hurriуet нарече призива на Йоджалан "исторически" . Както отбелязва вестникът, взаимодействието на Йоджалан с политиците стана възможно, след като бившият вицепремиер и председател на Партията на националистическото движение (MHP) Давлен Бахчели го покани да дойде в парламента, за да се откаже от тероризма и да разпусне ПКК. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган подкрепи призива, като го нарече "исторически прозорец на възможност".

Hurriуet съобщава, че Йоджалан е направил това изявление „на телевизионно събитие“. Речта му, произнесена на турски, кюрдски, английски и арабски, беше излъчена на живо на големи екрани в източните градове Ван и Диарбекир в Турция, както и в седем града в Сирия, където кюрдите живеят в големи количества.

След изявлението, пише вестникът, Ефкан Ала, заместник-лидер на Партията на справедливостта и развитието (ПСР), каза, че Турция "ще бъде освободена от оковите си, ако терористичната група се вслуша в този призив, сложи оръжие и се саморазпусне".

Опозиционните лидери в Турция също приветстваха съобщението. Али Бабаджан, лидер на партията DEVA, приветства призива за мир, като го нарече "историческо събитие" и подчерта, че разпускането на ПКК би било важна стъпка към прекратяване на насилието. „Очакваме терористичната организация незабавно да се откаже от правомощията си и да се разпусне без никакво колебание“, каза Бабаджан .

Както е известно, кюрдите са най-големият разделен народ в света, лишен от държавност (около 50 милиона души). Те живеят в Иран, Ирак, Сирия и Турция, където са около 25 милиона. И те отдавна се борят за създаването на своя независима държава. През 70-те години на миналия век тя се ръководи от Абдула Йоджалан, който произхожда от бедно селско семейство от кюрдско село в Турция.

Докато учи във Факултета по политически науки на университета в Анкара, той се интересува от марксизма и решава да създаде революционна партия, която да провъзгласи тази борба. През 1978 г. организацията на Йоджалан се превръща в политическа партия, наречена Кюрдската работническа партия (ПКК).

Самият той емигрира в Сирия, където организира въоръжени групи, а от 1984 г. започват военни действия и терористични атаки срещу Турция под лозунга за независимост на Кюрдистан. През тези години неговата борба е подкрепяна от Съветския съюз.

До 1998 г. Йоджалан живее в Дамаск; През октомври 1998 г. обаче сирийският президент Хафез ал-Асад, под натиска на Анкара, е принуден да поиска от Йоджалан да напусне страната. През октомври 1998 г. Йоджалан лети за Атина, където възнамерява да подаде молба за политическо убежище, но гръцките тайни служби му дават да се разбере, че това е невъзможно поради опасност от крайни усложнения в отношенията с Турция. Турските разузнавателни служби са започнали истински лов за Йоджалан. За залавянето му беше предложена фантастична награда от 50 милиона долара.

Междувременно Йоджалан отиде в Москва, където на летището го посрещна депутатът от Държавната дума и лидер на партията ЛДПР Владимир Жириновски. По инициатива на ЛДПР Държавната дума се обърна към президента Борис Елцин с молба да предостави на Йоджалан политическо убежище в Русия.

Руското правителство обаче, опасявайки се от усложнения в отношенията с Турция, обяви Йоджалан за персона нон грата. На 4 ноември 1998 г. той е помолен да напусне руска територия. И Йоджалан, който беше безмилостно преследван от турските разузнавателни служби, започна да се мята из Европа в търсене на убежище.

С фалшив паспорт лидерът на ПКК отлетя за Италия, където веднага беше арестуван на летището в Рим, а през януари 1999 г. се върна в Русия. И на 29 януари 1999 г. с частен самолет, осигурен от симпатичния пенсиониран гръцки генерал Наксакис, той тайно лети от Санкт Петербург за Атина.

След среща с гръцкия външен министър Панголос, придружен от шефа на гръцкото разузнаване Ставракис, Йоджалан беше отведен на остров Корфу в Йонийско море. На 31 януари 1999 г. Йоджалан, притежаващ фалшив паспорт на гражданин на Република Кипър на името на Лазарос Маврос, лети на борда на частен самолет от Атина до Минск, откъдето се надява да се премести в Холандия. Първо обаче летищата в Минск, а след това и в Ротердам отказаха да позволят на самолета на Оджалан да кацне и той се отправи към Атина. Но и там властите отново не му позволиха да остане.

Гръцките разузнавателни служби транспортираха Оджалан от остров Корфу до Кения, където кюрдският лидер намери убежище в гръцкото посолство и му беше обещано, че южноафрикански паспорт ще бъде издаден на подставено лице. В Кения обаче го чака капан.

На летището в Найроби Йоджалан е отвлечен от турски командоси, които пристигат там и тайно го транспортират до Анкара. Специалният представител на президента на САЩ Антъни Блинкен обяви, че операцията по залавянето на Йоджалан и предаването му на Турция е извършена със знанието и съгласието на президента на САЩ Бил Клинтън.

В Турция Йоджалан е поставен в изолация в затвор на остров Имрали в Мраморно море. На 28 юни 1999 г. е осъден на смърт, която през 2002 г. под натиска на международната общност е заменена с доживотен затвор (смъртното наказание е отменено в Турция).

Някои обаче се съмняват, че призивът на Йоджалан да се откаже от борбата ще бъде приет положително от членовете на ПКК. През 2013 г. неговият подобен призив не беше приет от бойците и процесът на споразумение беше саботиран.

Това беше потвърдено от терористичната атака, извършена на 23 октомври: в предградията на Анкара терористите атакуваха предприятието на военно-промишлената корпорация TUSAS, която произвежда изтребители, хеликоптери, дронове и сателити. Четирима души са загинали, а 14 са ранени.

Ето защо експертите се съмняват в способността на Йоджалан, прекарал четвърт век в затвора, да убеди ПКК да се разоръжи сега. Особено след терористичната атака в Анкара, турските въоръжени сили нанесоха удари по позиции на ПКК в Сирия и Ирак.

„Такъв опит “, каза Кирил Вертяев, старши изследовател в Центъра за изучаване на страните от Близкия и Средния изток към Института по източни изследвания на Руската академия на науките, имайки предвид разоръжаването на ПКК с помощта на Йоджалан, „вече беше направен преди 11 години. Влиянието му не трябва да се надценява. Той е почти напълно изолиран, и то от много дълго време. „А ПКК живее свой собствен живот“, отбеляза експертът в разговор с РИА Новости. Той добави: „Напълно неясно е на какво разчитат турските власти, когато се надяват да използват затворника за свои цели.“

След призива на Йоджалан, членът на изпълнителния комитет на ПКК Мурат Карайилан заяви , че движението няма да сложи оръжие, докато Йоджалан не бъде освободен.

Сепаратистките идеи, подхранвани в Сирия дълги години при предишната администрация на САЩ, включително от кюрдите, са категорично неприемливи за всички страни в Близкия изток и могат да доведат до голяма война в региона, отбеляза руският външен министър Сергей Лавров на пресконференция след посещението си в Катар.

Той отбеляза, че сблъсъците между различни групи от населението продължават на места след установяването на ново правителство в Дамаск. „И много части от сирийската територия показват желание да се отделят от централните власти“, посочи Лавров.

„Това се отнася не само за кюрдите, които дълги години при администрацията (на президента на САЩ Джо Байдън) подхранваха идеи за сепаратизъм, което е категорично неприемливо за всички страни в региона, тъй като може да доведе до голяма война“, подчерта ръководителят на руската дипломация.

„Но други етноконфесионални групи “, отбеляза Лавров, „не са против да се възползват от настоящата ситуация, за да отстояват правата си за определена автономия“.

Превод: ЕС