Признанието на Доналд Тръмп води най-малко до два сериозни извода.
Първо, в САЩ вече изглежда разбират, че Русия не може да бъде победена.
Както и че заявлението на руския президент Владимир Путин, че руснаците не могат да си представят „Свят без Русия“, е вече осъзнавано от американския елит.
Второ, американците и този път показват, че винаги разбират прагматично света: Победителят се уважава.
Сега може би ще е интересно да се види дали родните русофоби, иженарицаеми евроатлантици, повечето със съветски дипломи, ще се заемат да садят лехи с цветя, за да си имат нещичко подръка, ако им се наложи да се сещнат с „братушките“.
Разбира се, ще говорят на чист руски език.
Когато служех в едно поделение в Източните Родопи през късния соцпериод, един колега пожела да говори със съпругата си у дома от моя служебен телефон. Разговорът се водеше на руски език. Оказа се, че е украинка. Запознали се, когато е учил в Украйна.
Естествено, бях удивен. Мой колега и подчинен български армейски офицер, в пределите на Народна република България, разговаря с жена си на небългарски език от българска военна казарма пред очите на няколко други български офицери.
След като ми стана ясно, че са женени от 7-8 години и от тогава семейството им живее в България, го попитах защо не разговарят на български. Да не би нашият език да е труден за жена му и да не го е понаучила.
Той отговори: „Тя иска така.“
Не знам повече нищо за него. Скоро бях преместен в друг гарнизон.
Но познавам други, успешни адаптери в епохата на „прехода“, които заявяват, че учили в „Западна Украйна“.
Лъжа.
Те са учили в Украинска ССР.
Днес са на крилете на атлантическата пропаганда.
Един друг пък адаптер стана голям политик - чак заместник-министър.
В сайта на Министерството на културата можеше да се прочете, че е завършил Държавния институт за култура в Лвов.
Лъжа.
Той е абсолвент на съветско военнополитическо училище.
И едните, и другите, и всички като тях, са учили и говорили само на руски език. А и у нас говореха често на руски. Сега обаче не.
Дали пък те, автонастроили се адаптери, няма да превъртят релетата си според променящия се геополитически ток, за да са пак първи и печеливши.
С позагърбен не чак толкова добър английски.
И отново с блестящ руски език.
