/Поглед.инфо/ Триумфалното завръщане на талибаните в Кабул на 16 август 2021 г. беше едно от най-важните събития, слагащи край на ерата на западното господство в международната политика. Но не по-малко важен сега е фактът, че през изминалата година талибаните успяха да запазят и укрепят властта си и повечето от прогнозите за това как ще се развие съдбата на Афганистан след тяхната победа досега се оказват далеч от реалност.

Сега, повече от всякога, тази страна е в унисон с природата и основните изисквания на международната система и нейното бъдеще, не е изненадващо, зависи от конфронтацията, която се разгръща между Запада и останалата част от човечеството.

Бързото настъпление на талибаните към афганистанската столица беше изненада за повечето наблюдатели. Няма съмнение, че никой в света не вярваше в дългосрочната стабилност на правителството на Ашраф Гани. Но почти всички му даваха поне два месеца до шест месеца. Като пример беше посочен Южен Виетнам, където прозападният режим издържа до 1975 г. след напускането на САЩ. Сред военния персонал на обучените от американците сили за сигурност имаше много герои и искрени патриоти, които от принципни съображения не искаха да приемат консервативните ценности и порядки на "студентското" движение. Имаха достатъчно модерни оръжия и решителност да ги използват в защита на своята визия за правилното бъдеще на Афганистан.

Причината за поражението на светското правителство не беше в конкретни хора. Падането на режима на Гани, дори преди завършването на евакуацията на чуждестранните военни в страната, показа колко крехка е една държава, чието само съществуване не е нищо повече от продукт на уникален международен ред, възникнал след Студената война.

Най-важните характеристики на този ред са невероятната концентрация на власт в ръцете на една държава, която претендира да бъде съвършена в своите действия, колосална корупция и имитация на политическия процес, култивирането на специални групи от населението, бъдещето на които зависи изцяло от външен източник на власт. Тази комбинация се оказа перфектната, за да демонстрира задънената природа на водената от САЩ глобална система с Афганистан като пример.

Съдбата на хиляди нещастни афганистанци, които си сътрудничиха с интервенционистите и бяха изоставени от тях на произвола на съдбата на летището в Кабул, стана символ на колапса на тази система. Една доста жестока шега за „Кабулския клуб по скайдайвинг“, пусната тогава в интернет, не само показва отношението на „златния милиард“ към тези хора. Това е предсказание за възможната съдба на цели държави, чиито елити са избрали като стратегия съзнателното отказване от суверенитет и прехвърлянето на важни национални активи в ръцете на Запада. И това е достатъчно сериозно, като се има предвид колко държави в света след 1991 г. са обвързали бъдещето си с либералния световен ред, воден от САЩ.

Самите талибани, след като се върнаха на власт, започнаха да водят доста сдържана външна политика. Афганистан все още не се е превърнал в огнище на международен тероризъм и заплаха за държавите около него. През изминалата година не е имало нито един сериозен въоръжен сблъсък на границата на Афганистан и трите съседни републики от Централна Азия - Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан. Изключваме онези малки конфликти, които традиционно се решават на Изток с демонстрация на сила и решителност. Това обаче не пречи на запазването и дори развитието на търговията на съседите с Афганистан - движението на товарни влакове и търговски камиони през граничния мост Термез-Хайратон е възобновено на 19 август 2021 г. През август 2022 г. трансграничната търговия е в обичайното си сезонно състояние - селскостопански продукти се движат от Афганистан към Централна Азия, а обратно, включително от Русия - промишлени стоки, дървен материал и много други. На границата всичко е спокойно.

По отношение на вътрешната политика талибанското правителство последователно втвърдява действията си и няма да се откаже от консервативния дневен ред, при който се бори в продължение на 20 години и постигна победа. Исканията за запазване на правата на жените (в западния им смисъл) и на националните малцинства досега са последователно игнорирани. По тези въпроси обаче е необходимо да се разбере, че повечето от задълженията, които афганистанците трябва да приемат отвън, са ни известни в западната интерпретация и тълкуването на международни организации, също контролирани от Съединените щати и Западна Европа. Съвсем не е необходимо в афганистанския вариант тези основни въпроси да се решават точно както предписват външни сили – времето на етическия универсализъм под диктовката на Запада е в миналото.

Разбира се, пълното изключване от живота на страната на повече от половината от населението - това са жените и националните малцинства - ще създаде икономически проблеми за самия Афганистан. Освен това всякакви вътрешни трудности и недоволство ще бъдат използвани от Запада, който гледа на афганистанците само като на потенциално главоболие за Русия и Китай. Следователно политиката на Русия в афганистанския въпрос е да създаде възможност тази страна да бъде включена в евразийските процеси на икономическо сътрудничество, но в съответствие със задачите за вътрешна стабилност, а не под контрола на САЩ и т.нар. международни институции.

За самия народ на Афганистан промяната в ситуацията се състои преди всичко във факта, че гражданската война, която измъчва тази страна от 1979 г. насам, приключи. Въпреки че международните активи на Афганистан са замразени от Запада и възможностите за външна търговия са ограничени, ние не сме запознати с никакви примери за крещящ глад. Възможно е това отчасти да се дължи на липса на информация. Но основната причина, според експертите, може да е от културен характер - традиционното общество и ислямът не оставят място за появата на хуманитарни трагедии от африкански мащаб.

Също така е невъзможно да се пренебрегне фактът, че повечето от прогнозите за бедствията, които заплашват под талибаните, са направени от представители на международни организации, които традиционно събират огромни корупционни ренти от проекти в страните от Третия свят. Безсмислената бюрокрация на ООН и нейните агенции е свикнала да живее под сянката на американските щикове и много сериозно преживява ситуацията, когато изчезна възможността за безконтролно разпореждане с огромни средства.

Поради факта, че очакванията за преки заплахи от територията на Афганистан се оказаха преувеличени, отношението към талибанския режим от страна на бившите съветски републики от Централна Азия постепенно се успокоява. Засега тук само Душанбе поддържа решителна и твърда позиция. Това се дължи на присъствието в Афганистан на огромна таджикска общност, която съставлява повече от една трета от населението там. Ташкент и Ашхабад, да не говорим за Бишкек и Нур-Султан общуват с новото афганистанско правителство. Широко се обсъждат плановете за изграждане на транспортни коридори през територията на Афганистан - сега от тях се интересува и Русия, чиито търговски отношения с Индия и други страни от Южна Азия непрекъснато се развиват. Положителна роля изиграха и мащабните военни учения, проведени по границите на Афганистан в рамките на ОДКБ и руско-узбекското военно сътрудничество през лятото и есента на 2021 г.

Не е изненадващо, че талибаните се чувстват все по-уверени. Според събеседниците се затяга позицията на правителството им по отношение на ултимативни искания, основани на стария дневен ред. Съдейки по неотдавнашната реч на талибанския лидер , не може да се говори за изпълнение на това, което ООН и американците зад нея изискват от Афганистан. В същото време талибаните заемат твърда позиция преди всичко по отношение на Запада. Те не искат финансова или друга помощ отвън, но настояват замразените от САЩ и Европа капитали да им бъдат върнати.

Създава се впечатлението, че талибанското правителство е наясно, че Западът няма какво да им предложи, освен да подкопае вътрешната афганистанска стабилност в ущърб на интересите на Русия и Китай. В това отношение трябва да се отбележи, че именно талибанските радикали сега най-ясно разбират реалностите на съвременния свят, в който няма място за монопол на властта и установяване на правилата на играта на тясна група. В тази връзка можем да очакваме, че политиката на самия Запад към Афганистан ще стане по-твърда. Вашингтон и европейските столици вярват, че възходът на талибанския радикализъм все пак ще се превърне в заплаха за Русия, Китай, Индия, Иран, техните приятели и съюзници в Централна Азия.

Дори ако през следващите години Западът, под натиска на Русия, Китай и общата демократизация на международната политика, стигне до извода, че пълният му монопол в световните дела е невъзможен, това няма да бъде основа за спиране на подривната му дейност в център на Евразия. Но е възможно да се ограничат заплахите и негативните ефекти, които възникват в това отношение. Наличието на силно централно правителство в Кабул създава допълнителни възможности за това. За Москва, Пекин и съседните на Афганистан столици е важно да се възползват от тях без оглед на претенциите и исканията на така наречената международна общност.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com