/Поглед.инфо/ След безкръвното щурмуване на Кабул от талибаните и установяването на почти пълен контрол над страната, извелият войските 46-и президент на Съединените щати Джо Байдън стана обект на остра критика в Съединените щати.

Изненадващо, неговият предшественик Доналд Тръмп изпадна от полето на пропагандния обстрел. Миналата година той подписа споразумение с ислямистите в Доха за окончателното изтегляне на ограничен военен контингент от американски войски от територията, наречена „гроба на империите“.

„Байдън можеше да спре талибаните. Той избра да не го прави”, рупорът на демократите “Ню Йорк Таймс” разобличава президента.

От свой ред “Вашингтон Пост”, който в продължение на пет години, докато Тръмп се кандидатираше, а след това се настани в Белия дом, всеки ден изливаше кофа помия върху него, насочи стрелите си срещу неговия наследник. Изданието даде думата на своя автор Глен Кеслер, който уличи авторите на оправдателната реч на Байдън, обясняващ решението за излизането от „гроба на империите“, че фалшифицират фактите.

Байдън твърди, че Америка „е обучила и оборудвала афганистанска военна сила от 300 000 бойци, която надвишава военните възможности на много от нашите съюзници по НАТО“. Според Международния институт за стратегически изследвания обаче предишното правителство е имало не повече от 178 000 щика.

В такава деликатна тема авторите на речите на президента биха се справили по-добре, ако не преувеличаваха. Особено след като разкрасяването на реалността беше поставено в голям мащаб по-рано, пише Крейг Уитлок, разследващ журналист, в книгата „Афганистански бележници: Тайната история на войната“. Авторът цитира доказателства за това как американските военни командири, изпратени в неприятелската страна, демонстрират прекомерен оптимизъм и изпращат доклади до щаба „толкова неоправдани и неоснователни, че техните изявления могат да се приемат като дезинформационна кампания”.

„Моментът, в който Байдън си изми ръцете, вероятно ще бъде запомнен като едно от най -срамните действия на американски върховен главнокомандващ“, обобщава “Уолстрийт Джърнъл”. "Байдън се отказа от отговорността и всъщност предложи на талибаните да завземат страната”, допълва изданието, спонсорирано от най-богатите американци.

Прорепубликанските медии не изостават с обвиненията. 45-ият президент на Съединените щати, който не прие поражението на изборите, който премълча, че е първият, който се е съгласил да изтегли американските служители по сигурността от наследствените владения на пущунските племена, нарече инцидента „едно от най -бруталните ни поражения . " Тръмп даде съвет на наследника си: „Байдън трябва да се оттегли след срама в Афганистан“.

Отговорът на класическия въпрос "Кой е виновен?" е очевиден: тези, които са взели решенията. По същия начин американските коментатори и експерти по вътрешна информация обвиняват авторите на политическите доклади, по които са взети решенията на Белия дом и Капитолия. НСА и ЦРУ, които са предали на държавния секретар Антъни Блинкен, който след това е накарал Байдън да повярва, се сочат като автори на погрешните заключения.

Умар Хак, ляв публицист с маниери на народен трибун не оценява професионализма на шефа на външното министерство на САЩ. Той нарича Блинкен „кариерен бюрократ, класически инсайдер от Вашингтон, който никога не е стъпвал извън първа класа на самолета“.

Засегната е и ограничената перспектива и навика да стереотипират случващото се извън „острова Америка“ и на служителите в специалните служби, принадлежащи към „поколението на Пепси“. Хак е язвителен, „костюмарите на Вашингтон и каубоите от университета в “Ленгли” сбъркаха, защото не могат да мислят по друг начин“.

Още през юли Байдън перифразира Тереза Мей, когато тя говори по отношение на руската следа при псевдоотравянето на Скрипал: превземането на цяла страна от талибаните, каза Върховният главнокомандващ, беше "много маловероятно". През август, след като получи новина за падането на Кабул, президентът призна: „Това се разви по-бързо, отколкото очаквахме“.

В бурния поток от коментари от размишляващите американци можете да получите много факти, които разкриват мащаба на прикриването на истинското състояние на нещата. Например, Лора Джедид, два пъти командирована в страната на войнствените номади, днес обяснява безполезността да се изгради общество в западен стил там.

Изборът е ограничен, пише Джедид.. Или оставете полетата с опиумния мак такива, каквито са - и тогава талибаните ще използват приходите за закупуване на оръжие с приходите. Или използвайте бомбен килим над нивите, лишете селяните от най-важния им източник на доходи, с което ще ги принуди да се присъединят към ислямистите.

Хитруването на авторката се проявява във факта, че тя мълчи за строгия контрол от страна на американските специални служби върху отглеждането на наркотици и по-нататъшното им прехвърляне в Централна Азия, след това в Русия и по-нататък в Европа. Има скандални разкрития как приходите от наркотици не само правят американските разузнавателни агенции самодостатъчни, но и попълват неотчетените фондове на централата им във Вашингтон.

Да не говорим за тоталната корупция на марионетния режим, включително за крадливия президент Ашраф Гани, който избяга от страната със самолет, пълен с долари. Политологът Дмитрий Евстафиев е прав: „В Съединените щати с афганистанските пари, включително такива от наркотици, се появиха десетина нови милиардери, да не броим милионерите“.

Освен това, според г-жа Джедид, окупационните власти са носели минерални торове в провинцията, които афганистанските зърнопроизводители след това са продавали на талибаните, които правят самоделни бомби от тази суровина, която може да взриви бронираните превозни средства за милиони долари, пълни с американски пехотинци.

НСА, ЦРУ и Държавният департамент, когато съставят своите аналитични бележки, трябва да вземат предвид и факта, че годишно до 30% от войниците дезертират от афганистанската армия, защото която няма желание да се бие с „студентите от медресето“ .

Не е изненадващо, че афганистанските войници, обучени и щедро въоръжени със средства от американски данъкоплатци, предадоха всички позиции без бой. Тук Байдън е прав: „Американските войски не могат и не трябва да се бият във война и да умират във война, която афганистанските сили не са готови да се борят за себе си”.

Отговорът на въпроса защо униформените афганистанци, хранени от американците, не защитават своите управници, може да се счита за ключов за разбиране на причините за провала на най-голямата американска военно-политическа операция в чужбина.

Една руска телевизионна програма цитира американски (неназован) вестник: „След като Кабул падна, може би има смисъл да зададем очевидния въпрос, защо талибаните спечелиха? Как VI век побеждава XXI? Един от възможните отговори е, че хората в Афганистан твърдо отхвърлят онова, което американските лидери им налагат в продължение на 20 години. "

Напълно уместно е да се напомни за несъвместимостта на културните кодове и социално-историческия опит. Номадските племена, които от древни времена са се препитавали с грабеж по един от маршрутите на Пътя на коприната, не са имали нужда от държавна структура според западните образци.

Убедително обяснение за поражението на американския мисионерски империализъм беше предложено от Анджей Краевски, автор на полския вестник “Дзенник Газета Правна”. Той подчерта идеологическия компонент на събитията, които могат да бъдат приписани на „сблъсък на цивилизации“ на Хънтингтън, който отне живота на 100 000 афганистанци, включително жени и деца на селски сватби, които бяха убити от американски оператори на дронове убийци от разстояние.

Защо са били убити? За триумфа на идеите на западната цивилизация. „Какво могат да предложат на останалите седем милиарда жители на света Европа, Северна Америка и няколко други страни, като Австралия, които имат малко по-малко от милиард души”, пита Краевски.

Авторът анализира основните положения на идеологията на глобалистите: „Идеите за равенството между половете и защитата от дискриминация на представители на различни сексуални малцинства не изглеждат особено интересни за човек, който печели половин долар на ден и счита достъпа до водоснабдяване за лукс... Модните аргументи за правата на транссексуалните хора като неразделна част от правата на човека звучат за жителите на третия свят, точно като говоренето за квантовата физика."

Краевски дава обяснение за апатията на охраната на проамериканския режим в Кабул и „общото население“ в Афганистан: „Дори „демокрацията” и „свободата на словото” вече не изглеждат привлекателни, тъй като налагането им в бедните страни незабавно води до появата на клептокрация. Думите „демокрация“ и „свобода на словото“ обикновено означават системна корупция: управляващите кръгове крадат с пълна сила и продължаването на тяхната власт е гарантирано чрез корумпиране на медиите, които ги хвалят “.

Времето ще покаже как ще се развие съдбата на образованите афганистанци и афганистанските жени при талибаните. Спомням си един съсед на мой съученик, дипломиран лекар, получил медицинското си образование в СССР, който след първото завземане на Кабул от талибаните през 1996 г., смята за благословия възможността да емигрира в нашата страна, където беше добре дошъл и където всичко в крайна сметка си уреди живота.

Връщайки се към темата за американското идеологическо месианство, си струва да се повтори: афганистанците не изпитват симпатии към своите корумпирани чиновници, назначени от окупационните власти, и не приемат неолибералните идеи. Затова и отказват да се борят за чужда и непонятна вяра.

За тях американският мисионер, паднал на главите им заедно с бомбите, убили Осама бин Ладен, който бе обявен за виновен за умелото и високотехнологично унищожаване на Кулите близнаци през 2001 г., е гол.

Обобщавайки резултатите от четирите петгодишни планове, през които се проточи окупацията на Афганистан, американците се опитват да разберат нещо за себе си. Защо похарчиха 837 милиарда долара от джобовете си? Защо са загинали почти 2500 военнослужещи? Внезапното връщане на ислямистите на власт допринася ли за авторитета на САЩ на световната сцена?

Масовата атака срещу Дремещия Джо, както се появява в речника на Тръмп, вече има ефект. Според “Ройтерс” и социологическата служба на “Ипсос” рейтингът на популярността на президента е спаднал със седем пункта до 46%. В меметата в интернет се върти мем, където въоръжените талибани се обръщат към портрета на 78-годишния Байдън с подигравателното “Благодарим ти, дядо, за победата”.

Забавните картинки на тромавото бягство от Афганистан се наслагват към възприятието на американците за негативните новини: ръста на болестите и смъртността, имиграционна криза на границата с Мексико, развиващата се инфлационна спирала.

Американският афганистански синдром може да съкрати мандата на 46-ия президент на САЩ. Обратното броене започна.

Превод: В. Сергеев