/Поглед.инфо/ Опитвайки се да се закрепи в центъра на Африка, Вашингтон повтаря стратегията на Париж от миналите векове
На фона на изтеглянето на френските войски от Чад Вашингтон бърза да се закрепи в тази страна. Американското протеже в местната политика е бившият премиер Суксес Масра, братовчед на настоящия президент Махамат Идрис Деби Итно.
Научавайки през февруари 2024 г. за смъртта на Яя Дило, основният конкурент на Деби на предстоящите президентски избори на 6 май, в престрелка с правителствените войски, американците осигуриха на Масра, който беше на посещение в Съединените щати, охрана (ЧВК „Банкрофт“) и започнаха да го подготвят за президентския пост на Чад.
За да дестабилизира социално-политическата ситуация в страната, американското разузнаване чрез редица посреднически организации доставя храна и други доставки на Кризисния комитет SET, който обявява безсрочна стачка на образователните работници. Вашингтон планира да провали президентските избори и да представи Масра като спасител, който може да изведе Чад от кризата.
Масра загуби изборите и замина за Ню Йорк. В САЩ той установява контакти с високопоставени американски политици - американския държавен секретар Антъни Блинкен, неговият помощник по африканските въпроси Моли Фий, вицепрезидентът Камала Харис и сенаторът демократ Боб Менендес.
Масра засега възнамерява да бойкотира законодателните избори в Чад, насрочени за 29 декември, за да успее да разклати ситуацията в страната и отново да провокира антиправителствени вълнения.
Междувременно Деби пое курс за укрепване на външнополитическия суверенитет. Той помоли американските специални части и техните френски съюзници, които бяха в Чад, под претекст, че се борят с тероризма, да напуснат.
Париж вече започна изтеглянето на своята ескадрила Миражи. Така Деби осуетява плановете на Вашингтон да разположи 2 хиляди войници, двадесет хеликоптера, пет изтребителя F-16 и тридесет самоходни оръдия във френската военна база Аджи Косаи.
Присъствието на такива сили в Чад би позволило на Пентагона да проектира влиянието си върху съседните държави, три от които имат руски военни специалисти (Нигер, Централноафриканска република, Либия) и една имаше планове да бъде домакин на център за логистична поддръжка за руския флот (Судан). В резултат на продължаващата гражданска война част от територията се отдели от Судан, превръщайки се в държава, наречена Южен Судан.
В Либия продължават да се ескалират вътрешни конфликти, в Нигер се задълбочава борбата срещу ислямистките групировки, в Камерун се засилват бойците на Боко Харам, а в Централноафриканската република се установява доста клатушкаща се, нестабилна стабилност.
Удобно е тези конфликти да се управляват от територията на Чад, особено след като там е лесно да се вербуват наемници за военни действия в Централноафриканската република или Либия. Мъже от чадските племена, които не са подчинени на централното правителство (предимно хората от Тубу), охотно се бият за пари и многократно са се сблъсквали с бойци на ЧВК Вагнер в Либия и Централноафриканската република.
Вашингтон повтаря стратегията на Париж от миналите векове, който разглеждаше Чад като териториален плацдарм, свързващ френските колониални владения в Западна, Централна и Екваториална Африка.
Деби поддържа приятелски контакти с генерал Хафтар, съюзник на Русия в Либия. Хафтар се бие срещу въоръжени групи в региона Фецан, като в замяна получава подкрепата на Нджамена. Заедно Деби и Хафтар се опитват да попречат на групите от Фецан да нахлуят в Чад (вече са правени опити за нахлуване).
Преди това Париж подкрепяше усилията на Нджамена в тази посока, но сега демонстрира недоволство от президента Деби, който показа вратата на французите.
САЩ не са заинтересувани от укрепване на властта на Хафтар в Либия и следователно от сътрудничеството му с Нджамена. През територията, контролирана от Хафтар, минава логистичният маршрут за прехвърляне на руски военни контингенти в Нигер, Мали, Екваториална Гвинея и Буркина Фасо.
Друг маршрут минаваше през Сирия, но след падането на Башар Асад той вече не съществува. Сега целта на Вашингтон е да лиши Москва от либийския маршрут, за да усложни радикално военната логистика между Русия и Африка.
Съответно американците на власт в Чад имат нужда от Масра, а не от Деби. С последния вече са провели превантивен разговор, намеквайки, че някой хубав ден той може да бъде свален от въоръжената опозиция (със съдействието на ЦРУ). Деби отказа да следва „препоръките“ на Вашингтон. Той разположи унгарски военни части в страната (Унгария е в опозиция на колективния Запад) и засили военно-техническото партньорство с Русия.
През януари 2024 г. ръководителите на военните ведомства на Русия и Чад обсъдиха бъдещето на военно-техническото сътрудничество между двете страни; по данни от статистикатау 80% от оръжията на Чад са съветско и руско производство.
Американците не са доволни от този развой на събитията. Ако Чад сам реши съдбата си, ще се формира вертикал, неконтролиран от Вашингтон, от либийското крайбрежие на Средиземно море, където Русия има собствена военна база в Сирт, надолу през Чад и по-нататък до Централноафриканската република, където служителите на ЧВК Вагнер са базирани до границата с Камерун и Демократична република Конго.
В същото време хоризонталната линия Мали-Нигер-Буркина-Фасо-Чад ще се засили, умножена от взаимноизгодните отношения на Русия с Екваториална Гвинея, Гвинея-Бисау и Гвинея-Конакри (и трите Гвинеи имат излаз на Атлантическия океан).
Това ще доведе до допълнително намаляване на влиянието на Запада върху Черния континент. Американски войници вече са напуснали Нигер, французите също са напуснали оттам, както и от Мали и Буркина Фасо. Упоритите им опити да се върнат, дразнят местните власти.
Централното положение на Чад като точка на пресичане на двете горепосочени силови линии принуждава САЩ и Франция да обърнат повишено внимание на тази страна. От територията на Чад е възможно да се контролира значителна част от Сахел и „на ръчно управление“ да се разиграват регионалните конфликти.
Чад е нестабилна държава. Югът е дом на заседнало население, предимно християни и представители на местни анимистични религии, докато на север живеят предимно арабизирани номади. Отслабването на силата на Деби може да доведе до разцепление в страната и някои от западните съюзници на Чад може да са заинтересовани от това.
Деби разбира това и не иска да вижда американски и френски военни в държавата си. На упреците на американските политици той отговори, че „минаха дните, когато дребни служители, работещи в посолствата, идваха да дават уроци и инструкции на ръководителите на африканските държави“.
Превод: ЕС