Седмичното списание Time обобщи катастрофалните резултати от 2020 г. и я нарече най-лошата година в историята. Според френския публицист Ерик Земмур американската преса определено запазва нивото си, тъй като подобно преувеличение е просто поразително.
„Най-лошата година, нали? По-лоша от 1916 г. с битката при Вердюн? От 1918 г. с испанката? От 1942 г. със Сталинград? От 1871 г., когато жителите на Париж, обсадени от пруската армия, трябваше да ядат плъхове? От 1709 г. с масовата смърт на хората от глад във Франция на Людвик XIV? И това като вземаме предвид само Франция и Европа.“, сравнява Земмур.
Както пише в статията му за Le Figaro, разбира се, много се говореше за факта, че нивото на образованието в САЩ падна толкова, колкото във Франция, но беше трудно да се повярва. В крайна сметка обаче американската преса, която толкова се възхищава от френските журналисти, сега е в ръцете на по-младо поколение, което се грижи само за екологията, феминизма, антирасизма и деколонизацията.
„Преди това във Франция такива хора биха били наричани претенциозни първенюта, но сега те ще кажат, че подобно определение твърде много напомня речника на стария свят, пълен с патриархални предразсъдъци. Но ако се замислите, тази американска преса, на която се смеем толкова често, колкото тя ни чете нотации, говори много за нас самите.“, заявява публицистът.
Той вярва, че французите са се оградили от всички и са погребали собствената си икономика поради епидемия със смъртност едва 0,5% и са изпаднали в ступор заради страха и принципа на предпазливостта. В резултат на това политиците заключват цяла нация, нареждат й как да се държи дори в собствените си кухни.
Великите умове на 19 век, които видяха началото на един нов свят, предупредиха за това. Огюст Конт прогнозира, че технологичната революция ще доведе до подем на женските ценности: пацифизъм, търсене на консенсус, принцип на предпазливост. И изобретателят на социологията, Емил Дюркхайм, каза, че повишеното внимание към икономическите проблеми ще върви ръка за ръка с аномията на индивидуалистичните общества.
„Както и да е, тези симптоми са най-силно проявени на Запад. Азия вече си възвърна контрола и продължи промишлената надпревара. Африка, от друга страна, се смее на епидемията, защото тя е просто смешна в сравнение с бушуващата на континента треска на ебола. Западът, някога земя на безстрашни и жестоки завоеватели и войни, се превърна в нещо плашливо и забравило за своето велико минало. Подобно на упадъчната и размекнала се Римска империя.“, заключава френският публицист.
Превод: М.Желязкова
