/Поглед.инфо/ „През 1917 г. на власт в Русия идват нови сили – болшевиките. Не знам как се отнасяте към тях, но ние ги ценим." С тези думи представители на ръководството на африканските държави обясняват категоричния си отказ да подкрепят антируските санкции. Защо Африка все още си спомня СССР с благодарност – и как това помага на Русия в момента?

Западните държави продължават опитите си да организират глобалната изолация на Русия. Примирени с факта, че най-голямата демокрация в света, Индия, няма да подкрепи тази изолация, САЩ и Европа сметнаха за необходимо да попълнят в Третия свят редиците на онези, които ще изолират. Брюксел и Вашингтон вече пишат наръчници как тези държави и техните лидери трябва да общуват с руските представители.

„Където и да отиде г-н Лавров, е важно да се помни, че той е представител на режим, който започна незаконна агресия срещу съседна държава. Г-н Лавров е широко известен с участието си в дезинформация и разпространение на лъжи, насърчавайки войнствена реторика“, каза говорителят на външната служба на ЕС Питър Стано.

„Русия трябва да бъде осъдена за действията си, за влошаващата се глобална хранителна криза. Русия, очевидно, вече е наясно, че собствените ѝ действия са довели до там, че се е превърнала в парий “, казва прессекретарят на Държавния департамент Нед Прайс.

Дори се стигна дотам, че Вашингтон се опитва да забрани на местните лидери да правят снимки. „Американските дипломати тичат от къща на къща в различни страни и молят (не се смейте на глас сега) да не се снимат с Лавров, за да не бъдат тези снимки използвани от Русия като доказателство за липсата на изолация“, казва прессекретарят на МВнР на Русия Мария Захарова.

Не е тяхната изолация

На пръв поглед Африка трябваше да се преклони пред исканията на Запада. Понякога можете да срещнете спекулации, че африканците са мързеливи и неблагодарни хора, които се подчиняват само на силата и не изпитват никаква благодарност към Русия. Нито за помощта през съветския период, нито за многомилиардните отписани дългове, нито за човешко отношение.

Но в действителност Африка не подкрепи антируските санкции, а почти половината от африканските страни дори отказаха да осъдят Русия за операцията в Украйна. Неотдавнашната обиколка на външния министър Сергей Лавров в африканските държави показа, че Русия е обичана там и винаги я очакват. И няма да го изолират както по прагматични, така и по идеологически причини.

Прагматизмът се свързва с опитите на африканските страни да оцелеят в условията на глобална конкуренция между суперсилите.

„Африканските страни са ухажвани едновременно от руснаците, американците и французите“, казва Стивън Грузд, директор на програмата Русия-Африка в Южноафриканския институт за международни отношения. „Африканските лидери трябва да разберат, че могат да бъдат използвани като опори в голям геополитически театър, управляван от тези велики сили. Те трябва да са наясно относно рисковете и ползите от тези срещи с лидери и представители на великите сили”, допълва той.

Те наистина са наясно. „По време на Студената война веднъж ме попитаха: за Изтока ли сте или за Запада? Отговорих, че питащият сигурно ме е взел за идиот. Защо някой би решил, че основната ми задача е да заема страна? Защитавам собствените си интереси и изграждам отношенията си с другите в зависимост от това как те влияят на моите интереси“, каза президентът на Уганда Йовери Мусевени по време на срещата си с Лавров.

Измиха ръцете си

Всъщност единствената заплаха, която руските действия представляваха за Африка, бяха прекъсванията в доставките на украинско зърно, но наскоро Москва си изми ръцете по този въпрос, подписвайки в Истанбул задължения да не пречи на този износ. Така че сега африканските страни искат да си измият ръцете, за да се дистанцират от този конфликт. Както правилно отбеляза Стивън Грузд, „мнозинството не иска да избира между Русия и Запада и ще се опита да поддържа отношения и с двете страни“.

А Русия (за разлика от западните страни) просто не ги принуждава да избират. Тя не пише наръчници, не призовава за отказ от срещи с условни Блинкен и Борел, не заплашва със санкции за сътрудничество и дори диалог със САЩ. Вместо това Русия си сътрудничи, без да се намесва във вътрешните работи, включително помагайки на африканските страни да се защитават срещу терористите (например с помощта на военни съветници).

Освен това африканските страни виждат отношението към тях от Русия и Запада - и съответно сравняват. Западни журналисти и политически анализатори пишат, че САЩ и Европа очакват от африканските страни да развият демокрация, добро управление и борба с корупцията. Изглежда, че очакванията са правилни - в крайна сметка, ако Африка иска да излезе от бедността и гражданските конфликти, тогава трябва да подобри качеството на държавните институции и да създаде гражданско общество.

Факт е обаче, че без икономическо развитие и създаване на производствени мощности, без формирането на средна класа и местни предприятия, базирани на тези мощности (силно заинтересовани от стабилност и подобряване на качеството на публичната администрация), не е възможна демократизация. Западът, от друга страна, не изгражда африканската икономика, предпочитайки само да изпомпва ресурси от Африка, което означава, че неговата политика на „демократизация“ е абсолютно правилно възприемана от африканските лидери като претекст за ограничаване на техния суверенитет.

Русия не поучава никого, а само иска да помогне в изграждането. Да, сега делът на руските инвестиции в Африка е изключително малък - но Руската федерация, за разлика от западните страни, има много богат опит в изграждането на африкански икономики. Строителство, което е насочено не към износа на ресурси, а към създаването на производствена база.

„На континента си спомнят с носталгия за отношението, различно от западното, съвсем различното качество на взаимодействие. Ясно е, че Съветският съюз активно субсидира африканските държави. Въпреки това, освен субсидиите, се направиха много полезни неща, и то съвместно“, казва Алексей Мартинов, директор на Международния институт за най-новите държави.

Индустриалното влияние на СССР в Африка е значително. Съветският съюз навремето е подписал междуправителствени споразумения за икономическо и техническо сътрудничество с 37 африкански страни и на тяхна основа съветските специалисти са участвали в създаването на около 600 предприятия.

Съветските инженери помагат за изграждането на десетки енергийни съоръжения с обща мощност 2,9 милиона киловата (най-голямото е ВЕЦ“Асуан” в Египет), три петролни рафинерии, 29 машиностроителни и металообработващи предприятия, 40 предприятия за преработка и съхранение на селскостопанска и животновъдна продукция .

Точно от това се нуждае Африка в момента. Индустриализация - и за предпочитане не само създадена от Пекин (който строи китайски фабрики в Африка с китайско ръководство и китайски персонал, за да обслужват китайската икономика), но и от Москва.

Нова деколонизация

От идеологическа гледна точка африканците винаги са симпатизирали на Русия, защото тя не е била колонизатор. Москва никога не е имала дори една колония на африканския континент. Освен това тя активно участва в процеса на освобождаване на страните от този континент от западните колонисти.

„През 1917 г. на власт в Русия идват нови сили – болшевиките. Не знам как се отнасяте към тях, харесвате ли ги или не. Ние обаче ги ценим, защото ни оказаха подкрепа. Те започнаха да подкрепят нашата борба срещу колониалното потисничество. Това е същността на нашите отношения с Русия. Русия и Съветският съюз подкрепиха африканското антиколониално движение“, каза Йовери Мусевени пред Лавров. „Така че, когато има някои спорни въпроси и някои изискват да заемем позиция срещу Русия, ние отговаряме, че тези хора са ни подкрепяли през последните сто години. Простихме на нашите стари врагове, тези колонизатори, които ни колонизираха, онези, които поробиха хората, отнасяха роби оттук и извършваха зверства. Ние им простихме и сме готови да продължим напред с тях. Но как да се противопоставим на онези, които никога не са ни причинявали зло, а напротив, помагали са ни?”, допълни той.

Освен това сега Африка възприема украинския конфликт именно през призмата на деколонизацията. В края на краищата ситуацията им е до болка позната - подклажданият от Запада терористичен режим започва да представлява заплаха за съседната държава, след което страната, отчаяна да постигне споразумение по приятелски начин, решава проблема чрез специални военни операция.

„Русия се опитва да представи своите империалистически опити да отреже украинска територия като част от голяма идеологическа борба между Изтока и Запада - и към днешна дата Москва успява, защото само няколко африкански страни критикуват нейното поведение“, оплакват се британски журналисти. „Трябва да положим много усилия, за да кажем истината. Болно ми е да гледам как африканските лидери вярват на дезинформация за това какво е причинило тази епидемия от глад в Африка“, оплака се заедно с тях американският сенатор демократ Тим Кейн.

Не е изненадващо, че Африка в тази ситуация не само разбира, но и до известна степен подкрепя Русия. В крайна сметка, ако Москва в Украйна демонстрира на Запада границите на своите възможности, тогава САЩ и ЕС ще бъдат по-малко склонни да организират граждански войни в Африка. „Като част от движението за освобождение на Африка, ние знаем кой кой е, кой какво прави и защо и каква роля играе“, казва Йовери Мусевени.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели