/Поглед.инфо/ Изминалият март беше пълен с най-важни военно-политически събития, засягащи националните интереси и пряко засягащи военната сигурност на Русия.

Ключовите са ескалацията на въоръжения конфликт в югоизточна Украйна, протичаща на фона на дипломатически скандал между САЩ и Русия и усложняването на отношенията между ЕС и Китай поради въвеждането на взаимни санкции.

На 17 март президентът на САЩ Джо Байдън нарече руския лидер Владимир Путин убиец, влошавайки дипломатическите отношения и давайки знак на евроатлантическия колективен Запад да заеме по-рязка позиция по отношение на Москва.

В същото време САЩ, Великобритания и страните от НАТО продължиха да работят за укрепване на многостранно военно сътрудничество, създаване на военна инфраструктура и увеличаване броя на военните контингенти в Европа и Азиатско-Тихоокеанския регион.

И така, между Вашингтон и Торсхавн, с одобрението на Копенхаген, се водят преговори по въпроса за американското военно присъствие на Фарьорските острови, по-специално за възстановяването на работата на съоръжения, способни да осигурят противоподводна и противовъздушна отбрана. Всъщност говорим за укрепване на Фарьорско-исландската линия, което е от стратегическо значение за противодействие на стремежите на Русия в Арктическия и Атлантическия океан.

След заключенията на шведския доклад „Западните военни способности в Северна Европа - 2020“, който оценява като добри шансовете на Русия за успех в пряк въоръжен сблъсък със страните от НАТО в Европа, Пентагонът планира да разположи такъв в Европа, както и две регион две новосформирани оперативно-тактически групи до 1000 души в Азиатско-Тихоокеанския регион.

На свой ред Великобритания в цялостния преглед на отбраната и външната политика на страната до 2030 г., който се превърна в един от най-важните стратегически документи след Студената война, разглежда Русия като най-належащата заплаха за сигурността, а Китай като нарастваща заплаха за британските интереси. Документът показва, че Лондон, въпреки лекото намаляване на броя на въоръжените сили, възнамерява да разшири и засили военното си присъствие по света, като координира действията си с Вашингтон. Предвижда се също така да се изгради военен капацитет в киберпространството и в стратегическите ядрени оръжия (броят на ядрените глави трябва да се увеличи от 180 на 260).

Срещата на ръководителите на външните министри на 30 държави от Северноатлантическия алианс, посветена на въпроса за преструктурирането на блока в рамките на концепцията НАТО-2030, също потвърди единството във възприемането на основните заплахи. Те отново определят Русия и Китай като заплахи. В речта си генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг обърна специално внимание на присъствието на НАТО в Черноморския регион и подкрепата за Украйна и Грузия.

Изглежда очевидно, че на първо място на Украйна и Грузия е отредена ролята на фитил на голямата европейска война, така необходима на трансатлантическите съюзници да отслабят военния и преди всичко икономическия потенциал на Русия и Китай. Бързо развиващите се събития в Украйна не могат да се разглеждат извън глобалната конфронтация между колективния Запад и Китай, където Русия, като младши партньор от икономическа гледна точка, ще бъде първата, която ще бъде въвлечена в открита конфронтация на сила.

През март украинското военно-политическо ръководство проведе активна работа за подготовка на държавните органи и въоръжените сили за военно решение на въоръжения конфликт в югоизточната част на страната.

Така президентът на Украйна Владимир Зеленски на 25 март одобри Стратегията за военна сигурност, която определя Русия като военен противник. На свой ред Върховната Рада на 30 март, на второ четене, прие законопроект, който позволява, по време на специален период, да се призоват граждани на военна служба, служещи като резервисти. Това, както и затварянето на три опозиционни канала, инициирани от канцеларията на президента на Украйна, наказателното преследване на Виктор Медведчук и Анатолий Шарий, уволнението на председателя на конституционния съд Александър Тупицки и арестуването на Коломойски, Семен Семенченко, сигнализира за готовността на администрацията на Байдън да се движи в посоката, изисквана от Запада.

Посланието на Киев беше прието положително в Белия дом. А на 2 април в разговор със Зеленски Байдън потвърди подкрепата на САЩ за суверенитета и териториалната цялост на Украйна „пред лицето на руската агресия“, мотивирайки Киев да разреши спора с Донбас със сила.

Отвъдморските стратези основателно вярват, че Русия, която е издала над 600 хиляди паспорта на жителите на Луганска и Донецка народна република и е обещала „да не изоставя конфликта в Донбас“. Това ще доведе до международно признаване на Русия като агресор, страна в конфликта и задълбочаване на прекъсването на икономическите отношения с ЕС, водещо до икономическа рецесия и създаване на предпоставки за вътрешнополитическа криза.

Предполагаемото от НАТО движение на военни ешелони в южна Русия не е нищо повече от демонстрация на решителността на Кремъл, предназначена да охлади горещите глави в Киев и Вашингтон. Единственото усложнение на тази ситуация е, че центърът за вземане на решения, разположен в САЩ, не е изложен на риск. В съответствие с най-добрите традиции, Белият дом координира усилията, обещава да подкрепи и "демонстрира решителност", като изпрати ограничени количества военна техника и военно-техническо оборудване в Украйна.

По този начин дейностите, извършвани от политическото ръководство на Украйна, САЩ и страните от НАТО, показват готовността им да използват Въоръжените сили на Украйна като средство за разгръщане на локална война между Русия и Украйна, целяща да се превърне в най-важния епизод в конфронтацията между колективния Запад на Русия и Китай. Началото на настъпателните операции в Донбас от въоръжените сили на Украйна през пролетта-лятото на 2021 г. се счита за много вероятно.

Превод: В. Сергеев