/Поглед.инфо/ Разговорите за победата на САЩ в иранската криза само въз основа на това, че нито един американец загина в резултат на ракетния удар на Техеран не доказва наличието при Тръмп на някаква разбираема стратегия, смята водещият на CNN Крис Куомо. Освен това, според журналиста, колкото и да се опитва Тръмп да прехвърли вината за влошаване на ситуацията в Близкия изток върху Обама и "глупавата ядрена сделка", именно американският лидер провокира Техеран, защото наруши споразумението с Иран и уби генерала им.

Чувствате ли облекчение? Аз също. Е, нещо подобно. Според мен обаче трябва да научим три урока, за да не бъдем отново в подобна ситуация.

Урок номер едно. Говоренето за победа с мотива, че току що ни бомбардираха, но никой не загина, не доказва съществуването на стратегия. Нека чуем.

ДОНАЛД ТРЪМП, президент на САЩ: Американският народ трябва да бъде необикновено радостен и щастлив. По време на атаката на иранския режим снощи нито един американец не пострада.

Изглежда, че сега е по-нервен, отколкото когато говореше за необходимостта от нападение (срещу Сюлеймани. - ИноТВ). И слава Богу, че никой не е пострадал! Но тук не трябва да говорим за късмет. Тръмп, както току що видяхме, сякаш се опитва да избегне конфликта, но той искаше - поне с цел да спаси репутацията си - не само да изложи на риск повече войници, но и да премахне влиятелния генерал на суверенна държава. И все още не е обяснил защо го е направил.

Конгресът трябва да постави дълга си над партийните интереси. Те трябва да вземат решения, а не да наблюдават. Наистина ли искаме повторение на подобни събития с надеждата, че врагът отново ще пропусне? Как изглежда грижата за нашите войници и нашата сигурност? Нека да поставим всички точки над „i“: само Конгресът има право да обявява война. Президентът - освен ако не става дума за извънредна ситуация - трябва да получи официалното съгласие от Конгреса или поне одобрение за такова действие. Той обаче все още не е доказал, че става въпрос за извънредна ситуация.

Урок втори. Президентът Тръмп трябва да носи отговорност за собствените си постъпки. Днес той ви прочете реч, която най-вероятно някой друг е написал. Определено обаче излъга. Чуйте това.

ДОНАЛД ТРЪМП: Иран значително засили враждебните си дейности след сключването на глупавата ядрена сделка, подписана през 2013 г.*. Бяха им дадени 150 милиарда долара - да не говорим за 1,8 милиарда долара в брой ... Ракетите, изстреляни по нас и нашите съюзници снощи, бяха финансирани с парите, които получиха благодарение на предишната администрация.

Той не може да знае това. А що се отнася до парите, той ви е измамил някъде с 90 милиарда. И знаете ли какво? Няма значение, ще си затворим ли очите за това. Да предположим, че не трябваше да им връщаме парите. В крайна сметка те са лоши хора, които правят лоши неща с получените пари и се опитват да ни насолят. Няма значение. Не стигнахме до такъв живот заради парите. И не заради сделката. Причината не беше сделката, а решение на Тръмп да излезе от нея! По този начин той загуби контрол и навреди на нашите съюзници. И оттогава всички говорят само за лошите постъпки на Иран. А непосредствената причина за нападението беше убийството на генерала.

За да избегне отговорността, той постоянно напомня Обама - около три пъти на ден. Когато обаче става дума по-специално за Иран, целият смисъл е в решенията на настоящия президент. Със сигурност знаем само едно: те започнаха да стрелят по нас именно заради решението да убият генерала, а Обама няма и най-малкото отношение към това решение.

Последният урок. Трябва да се доверим на нашите държавни институции. Ако проверяваме тази информация, тогава винаги трябва да се доверяваме на думите на президента и на разузнавателната общност, когато предоставят доказателства. Но по-важното е, че трябва да намерим общ език, защото в случай на нападение всички трябва да платим кървавата цена. Сурово, но вярно. Но ние не успяваме. Защо? Да, защото президентът е сериен лъжец. През целия си мандат той критикува много разузнавателните агенции, които сега, по думите му, са просто великолепни и ние трябва да вярваме на тяхната дума.

Когато му е удобно, той дори не се нуждае от спазване на собствените си правила! „Покажете доказателства! Забравете за секретността, забравете за поверителността, зарежете всичко, което е, важно е!”, Но не и сега. Ние неуморно предупреждавахме, че тези користолюбиви атаки срещу истината и държавните институции ще го ударят като бумеранг. И така се случи. И сега много членове на Конгреса и просто американци не подкрепят действията му - не защото сега имат основателна причина за това - а защото имат причина да не му се доверяват по принцип.

Това е проблемът. Как да го поправим? Считам, че Конгресът трябва да постави държавните интереси над партийните. Във всеки случай, когато става дума за заплахи, които могат да ни костват живота. Спрете да покривате президента и да оправдавате лъжите и измамите му. Ако не можете да си позволите да повторите думите му, тогава кажете, че това не е така. И спрете да твърдите, че живеем в обществото на постфакта! Това не е така! Фактите остават факти, те винаги са били и, слава Богу, винаги ще бъдат. Но това, което ще направите с тях, е съвсем различна история.

Превод: М.Желязкова