/Поглед.инфо/ В последно време ясно се забелязва ескалацията на американско-руските отношения. Това е вторият епизод от пролетта на 2021 година, когато от поддържания от неоконсерваторите глобалист Байдън мнозина очакваха замахването на Киев за настъпление срещу Донбас. Но тогава всичко се ограничи до смехотворното пристигане на Зеленски в зоната на бойните действия и убедителните маневри на руските ВС на руска територия. Това се оказа достатъчно.

Тогава Вашингтон предприе опит да провали пускането на “Северен поток-2”, но отново провал, защото европейските партньори просто отхвърлиха тази политика.

Тогава Байдън се съсредоточи върху извеждането на американските сили и техните съучастници от Афганистан и върху създаването на англосаксонска коалиция (АУКУС) против Китай, а също така четиристранния блок КУАД, където САЩ включиха Япония и Индия. И отново всичко срещу Китай.

Извеждайки войските от Афганистан и пристъпвайки към извеждането на войските от Сирия (засега към Ирак), Байдън даде сигнал за своя пацифизъм, а АУКУС и КУАД са даване на длъжното на неоконсерваторите и ястребите. Но извеждането на войските е факт, а създаването на коалиции - засега проста възможност, заплаха, замах, но не удар.

Това предизвика видимо сериозното недоволство на неоконсерваторите и те поискаха от президента, все по-дълбоко потапящ се в старческо изкуфяване, да предприеме решителни мерки.

Това се изрази в ескалация на отношенията - този път не с Китай, а с Русия, което наблюдаваме днес. Напрежението синхронно се засили по целия периметър около Русия. Тук се виждат три зони на засилваща се конфликтност.

Беларус и кризата с мигрантите на полската граница. Тук е напълно рационална логиката на поведението на Лукашенко, който приема спокойно в страната си мигрантите, запътили се към Евросъюза, без да обръщат внимание на Полша, която, на свой ред, след изборите в Минск и масовите либерални протести, се отказа да има с Лукашенко каквито и да е конструктивни отношения. Напрежението на границата и струпването на полски войски там създава огнище на напрежение между съюзни Русия и Беларус със САЩ, ЕС и НАТО. Но Лукашенко просто отговаря симетрично на грубиянството на НАТО и опита за операция по смяна на режима, предприета от глобалистите.

Паралелно с това започна движението на ВСУ към Донбас. Минските договорености бяха всъщност напълно задраскани от Киев. Наказателите пристъпиха към завземане на населените места, разположени на територията на ДНР. Показателни са изказванията на някои украински политици, които призовават своите американски партньори да се намесят в ситуацията, да подкрепят възстановяването на контрола на Киев над Донбас и при нужда да се включат в пряк военен конфликт с Русия. Този конфликт възниква неизбежно, защото днес на всички е очевидно, че в случай на започването от Киев на пълноценна военна операция, Москва няма да изостави на произвола на съдбата своите граждани от ДНР и ЛНР, които отдавна масово са получили руски паспорти. И отново ситуацията се нагнетява, а Вашингтон дава да се разбере, че този път той е настроен решително и е готов да подкрепи Киев.

И накрая, военните учения на НАТО в Черно море и влизането на военните кораби на Шести флот на САЩ в пристанището на Батуми, привикани да демонстрират, че САЩ прекрасно осъзнават остротата на момента и са готови да подкрепят Украйна във възможния конфликт с Русия. Черноморският басейн - дава да се разбере Вашингтон - ще бъде използван в такъв случай за нападение срещу Русия или най-малкото за сдържането ѝ.

За да подкрепи общата стратегия на САЩ, в Грузия наскоро нелегално беше докаран бившият президент Михаил Саакашвили, професионално занимаващ се с геополитически и политически провокации в интерес на глобалистите - преди всичко на Джордж Сорос и неговата мрежа. Неутралната управляваща в страната политическа сила “Грузинска мечта” не е готова да се включва в нова авантюра - за това е нужен Саакашвили, който беше благополучно арестуван от властите. Но бомбата е заложена.

И така, за втори път откакто президент е Байдън, между Русия и САЩ отношенията достигат критична точка. Именно с това може да се обясни прекият диалог между руския президент Владимир Путин и директора на ЦРУ Уилям Бърнс, специално пристигнал наскоро в Москва. Такъв асиметричен диалог се води единствено в извънредни условия.

С други думи, стоим на прага на война и тя може да започне в една от трите зони на засилваща се ескалация - на белоруско-полската граница, в Донбас или в Черно море.

А може би и в трите едновременно.

Доста лесно е да се направи първи изстрел в подобна ситуация: правният статут на руски Крим или независим Донбас, а също признаването на независимостта на Южна Осетия и Абхазия са диаметрални противоположности в очите на Русия и Запада. Това, което Москва приема като акт на пряка агресия (това са “червените линии” на Путин), за САЩ и техните съюзници и сателити напълно може да изглежда като “легитимна операция по възстановяване на контрола над националните територии” или акция по “принуждаване на диктатор към мир” (в случая Лукашенко и призрачната белоруска опозиция на Тихановска).

Войната е вероятна, както никога преди.

Но тук има редица аргументи, които дават основания за надежди, че всичко и този път ще се върне на място и статуквото ще се възстанови.

Основният аргумент защо най-вероятно няма да има война, е, че Байдън няма мандат за това. Неговият рейтинг пада, от него са недоволни всички - не само привържениците на Тръмп и републиканците, но и неговите собствени съпартийци и избиратели. Байдън не може да направи нищо. Проваля се във всичко, забравя думи, здрависва се с призраци, заспива, където може. За да започне война с ядрена и доста бодра във военно и психическо отношение Русия на Путин - макар и отчасти с чужди ръце - му е нужна желязна легитимност. Това трябва да бъде оправдано, защото поставя цялото човечество на границите на унищожението. Ядреното оръжие си е ядрено оръжие. И тук паритетът все още е безусловен.

Никой на света не се съмнява в решимостта на Путин да се бори за свободата и независимостта на Русия. Представете си как в такава ситуация почти напълно изкуфял дядка дава заповед: “Напред, в атака! След мен...” А какво е след него? Сорос, ЛГБТ, гей-парадите, замяната на човечеството с Изкуствен интелект, система за глобална мрежова цензура и следене, полуделият Зукерберг, смятащ, че вече живее във фантастичен филм... И ще се сражава с Путин?

Друг път. Така ще си помисли не само противникът на Байдън, редовният американец, но и повечето му привърженици. Изключение може да са неоконсерваторите, но те са пълни маниаци и самоубийци. Те изучават геополитика и (надявам се) прекрасно си дават сметка какъв е реалният баланс на силите.

Значи по-скоро тази ескалация по периметъра на Русия не е нещо друго от поредния блъф.

Ако е така, то лимитът за сплашване на Русия, след като ситуацията се върне към обичайното си състояние, ще бъде изчерпан. Два път замахвайки, два пъти без удар значи само едно: агресорът изобщо не е способен на удар. Тоест това не е агресор, а чучело.

Уж резултатът е никакъв, всичко си е както преди, ВСУ се завръща в казармите, мигрантите ще се издирват в горите на Германия, а военните кораби на САЩ ще се отправят към местата на обичайното си базиране в Средиземно море, но вече нищо не е както преди. От сега нататък можем да си бършем краката в Байдън, като в чердже. Този стар жалък куфал не носи отговорност. Той може дори да умре от срам. Камала Харис, на която глобалистите възлагаха такива надежди, също може да изчезне, защото се оказа проста глупачка, от която се отвърнаха всички.

Но все пак, когато ситуацията се нагнетява толкова остро, не трябва да сме напълно сигурни, че нищо няма да се случи. Затова и трябва да се отнесем с цялата си сериозност към вероятността от война. Впрочем, ръководството на Русия - Путин, Шойгу и Лавров - именно това и демонстрира. От тук и нашите симетрични учения, резките реакции срещу провокациите на ВС на САЩ близо до нашите граници и агресивните жестове на Киев. Русия е готова за война. Ясно е, че ще бъде предприето всичко, за да се избегне, но ако червените линии бъдат пресечени, Русия ще постъпи мъжествено и с достойнство.

И тук се намира едно много интересно различие: Путин има мандат за отбранителна война. Патриотичните настроения в руското общество и така са извънредно високи, а след първия изстрел (Не дай Боже!), те ще скочат до небето. И Путин има пълна легитимност във вътрешната политика. И се надяваме че технологичният потенциал в руската армия ще бъде достатъчен (Макар че никой не знае как всъщност е положението по отношение на въоръжението и новите военни технологии, а ако и да знае, то това е държавна тайна. Затова и е безсмислено да гадаем дали сме готови за пълноценна война или не. Нека си представим че сме).

Обобщавам, че стартовите позиции в подобна ескалация са по-добри за Русия, отколкото за САЩ. Освен това Москва при пряк конфликт има шанс качествено и с едно движение да подобри своето геополитическо положение - при това едновременно във всичките три направления.

В критична ситуация са възможни:

  1. Стремителното обединение с Беларус

  2. Новоросия от Одеса до Харков ще бъде най-накрая освободена, а по-нататък ще възникнат две Украйна, едната от които ще си плати за всичко - от Майдана до наказателните акции

  3. В Грузия ще се укрепи национален неутрален режим, с който ще може позитивно да се развиват отношенията.

Да, цената има значение. Но всичко велико се заплаща с кръв.

А какво получават САЩ? Руснаците не е възможно да се унищожат. Позициите на Путин са абсолютно твърди. Никой с всичкия си не може да разчита на окупацията на Русия, още повече залагайки на недееспособна Украйна.

Тоест, накратко: няма да има война. Отново няма да има. За Москва, разбира се, това е вече победа. Но не такава като истинската победа...

Превод: В. Сергеев