/Поглед.инфо/ Това не е просто свежа статия в списание “Форин Афеърс” това е цяла кампания. Когато в много американски и други западни публикации има вълна от статии с приблизително същите заглавия, както тази - „Как Китай изнася авторитаризъм“, тогава няма място за съвпадения.

Същото списание и Американският съвет по външни отношения, който го публикува, са създали нещо като досие от свои и чужди материали по темата - както вече беше споменато, с почти същите заглавия за авторитаризма. Така значително улесняват задачата ни: да, сега можем да видим със сигурност, че това е кампания, безкрайно и досадно прекарване на познатата теза в световен мащаб. Освен това на своя уебсайт този екип редовно препраща към предишни публикации по същата тема, сякаш напомняйки: ние обсъждаме това от отдавна.

Най-интересното тук не е самият организиран полифоничен писък. В крайна сметка звучи много логично на фона на току-що създадения антикитайски военен съюз на САЩ, Великобритания и Австралия (АУКУС): трябва да обясните защо този съюз е необходим и защо Китай е лош. Не, най-интересното са детайлите, подробностите, включително несигурните гласове: момчета, може би няма нужда да се съревновавате с Китай точно по отношение на идеологията? В крайна сметка няма да свърши добре. Може би ще измислим нещо друго, без идеологически вопли?

Въпросът дори не е, че всички споменати публикации са много слаби по отношение на доказателствата. Едно от тях е, че в Еквадор има камери за наблюдение, произведени в Китай и с китайски софтуер. И какво от това? А в Лондон няма ли такива камери - от какъв произход? Или друга статия, обясняваща за пореден път какво представлява китайската идеологема „Един пояс, един път“: Китай инвестира трилион долара в нови пристанища, железопътни линии и митнически терминали на териториите на десетки държави. Фактът, че някои от тях са авторитарни (в западната класификация) казва само едно: Китай не привързва условия около политическите системи към своята инициатива. И работи с буквално всеки, който не влиза в здрави съюзнически отношения със Запада.

Между другото, какво изнасят САЩ? Не авторитаризъм, а демокрация и друга солидна доброта - отлично. Но защо този артикул за износ не се утвърждава в много страни и по -често води до някакви странни последици като тези, които сега виждаме в Афганистан?

Въпреки това, самата статия в същия “Форин Афеърс” “Сблъсъкът на Системите?”, в която на западняците се казва „по-добре да не започва идеологическо състезание с Китай“ изразява донякъде различни мисли. Като се започне от очевидното - откъде идва всичко. От неотдавнашното закъсняло признание от американските елити (след дълги опити да се докаже противното), че икономическото развитие изобщо не изисква демократизация. Това се случва и при "авторитаризъм" - и Китай показа това на целия свят. Следователно днес КНР се нарича по-сериозно идеологическо предизвикателство за Запада, отколкото СССР навремето.

Това е обидно за някого, но фактите са факти: съветската система доказа, че икономиката ѝ работи по-лошо от западната. А китайците - напротив, и в това се крие тяхното предизвикателство.

Но след това тази скептична статия прави чудесно нещо. В нея се казва, че непосредствената идеологическа заплаха за САЩ и други западни страни е вътрешна, а не външна. И затова първо трябва да се реши това, което хвърля на Запада вътрешно предизвикателство, а след това да се увлича по предполагаемо външни противници.

Въпросът е, че в борбата срещу съветската система Западът изнася едно добро и неизменни истини, а сега това са съвсем различни добро и истина. Освен това с този износ нещата вървят зле. Налице е дълбоко вътрешно разделение и идеологическа борба в САЩ, Европа и т.н. Затова първо трябва да се изясни въпросът „каква е истината“, а след това да се започне с надпреварата с истината на Пекин.

Руското дъщерно дружество на същия “Форин Афеърс” публикува статия на руски изследовател, професор Александър Лукин, за новата идеология на „пробудените“ западни елити. Между другото, Лукин е известен преди всичко като експерт по съвременен Китай - и това е разбираемо, защото е по-лесно да разбереш Запада, когато знаеш какво е „незапад“.

Тази статия казва, че сме изправени не пред няколко неистови и саморазрушителни кампании за прекрояване главно на западните общества, а от една. Идеологията на ЛГБТ и феминизма, борбата с расизма и други наследства на колониализма и много други - това е една идеология, която „придобива чертите на система, опасна за човечеството“ - като фашизма. Опасна, защото „днешните поддръжници на критичните теории вярват, че е възможно просто да се промени мисленето на човек до това, което те смятат за правилно, чрез законодателни промени, забраняващи несправедливото и разпространяващи справедливи мнения или с помощта на хирургическа интервенция. Ако това е марксизъм, тогава по-вероятно да е левичарски - в интерпретацията на Мао Цзедун с неговата културна революция и школи за превъзпитание на интелигенцията. "

Лукин добавя: "При тези условия Русия и другите постсъветски и посткомунистически държави биха могли да играят ролята на инициатори на дискусия за опасностите от новата идеология. Това е обусловено с факта, че те отдавна, още през 20-те години на ХХ век, макар и в друг вид, вече са преминали през подобен период и разрушителният характер на новата идеология. Тук разбират много по-добре нейната неприемливост”.

Нещо подсказва, че не напразно американските участници в дискусията за китайския „износ на авторитаризъм“ са предпазливи: в такава идеологическа борба - с Китай, с Русия е с много други страни - е много лесно да се загуби.

Превод: В. Сергеев