Жена, която отговаря за координирането на разузнавателните служби, испански еврей от кубински произход в ръководството на вътрешната сигурност, жена, която стана ръководител на Министерството на финансите за първи път в историята на САЩ - тези правителствени назначения вероятно няма да бъдат единствената разлика между кабинета на Джо Байдън и еднообразието на администрацията на Доналд Тръмп, отбелязва наблюдателят на Le Journal du Dimanche Франсоа Клемансо. „Да се феминизира, разнообрази и евентуално да се подмлади, тоест да имаме на разположение правителство, което прилича на обществото от чисто демографска гледна точка“ - същата цел, според автора, преследваше Барак Обама, който дойде на власт в САЩ преди 12 години.
Спазвайки обещанието си за „възстановяване на достойнството“ на президентството, но имайки предвид 73,8 милиона американци, гласували за неговия опонент, избраният президент е зает да създаде „компетентен, толерантен и достоен екип“ и тъй като компетентността зависи преди всичко от опита, на този етап често става дума за завръщането на съратниците на Обама, отбелязва журналистът.
И така, бъдещият държавен секретар Антъни Блинкен беше кандидат за поста вицепрезидент при Джон Кери. Джейк Съливан, новият съветник по националната сигурност на Белия дом, беше един от стълбовете на екипа на Хилари Клинтън и ключова фигура в иранската ядрена сделка. Ръководителят на разузнаването Еврил Хейнс беше в екипа на съветниците по национална сигурност на Обама. Афроамериканката Линда Томас-Грийнфийлд, назначена на поста специален пратеник на Вашингтон при ООН, отговаряше в Държавния департамент за отношенията с Африка в началото на администрацията на Обама.
Както подчертава авторът, нито един от първия списък на назначените от Байдън не може да бъде наречен „радикален сектант“. В по-голямата си част това са „държавни служители“, които добре осъзнават необходимостта от консенсус по въпросите на националната сигурност, не само в рамките на Демократическата партия, но и между партиите в Конгреса.
Въпреки разбирането за необходимостта от работа с лявото крило на Демократическата партия, чиито приоритети са трансформацията на околната среда, по-високите минимални заплати и достъпното здравно осигуряване, Байдън няма да се съгласи непременно на радикални реформи в тези области, каза наблюдателят. Според него спомените за политическата цена, която Барак Обама трябваше да плати за здравната реформа, все още са болезнени за него.
Джо Байдън иска първо да се справи с пандемията и нейните икономически и социални последици, обяснява Клемансо. Докато тази криза не бъде разрешена и икономиката не се възстанови, президентът едва ли ще участва в „реформи заради реформите“, смята журналистът. Освен това, ако според резултатите от гласуването в Джорджия републиканците запазят мнозинство в Сената, нито една от реформите на прогресистите няма да бъде одобрена в Конгреса. „Защо трябва да се започва третия мандат на Обама, ако няма възможност да бъде доведен до край“, отбелязва наблюдателят.
Според Клемансо третият мандат на Обама няма да е толкова лесен. Докато самият Барак Обама не е изоставил идеята да повлияе на хода на нещата, Доналд Тръмп също има непреодолимото желание да „държи ръката си върху пулса“ на бъдещето на американската десница, дори и да не се кандидатира за президент през 2024 г. Бившият ръководител на Белия дом ще търси своя път чрез свои съратници и очерняне на членове на републиканския истеблишмънт, които се изкушават да сключат споразумение с администрацията на Байдън, сигурен е журналистът.
Превод: М.Желязкова
