/Поглед.инфо/ Съвременна Америка има известни прилики със СССР по време на неговия залез, казва историкът Джой Ноймайер. В статията си за The Washington Post тя твърди, че Тръмп, подобно на Брежнев, Андропов и Черненко, държи да не афишира неразположението си, и при това игнорира отдавна назрелите проблеми в здравеопазването.

По време на съкратения си престой в болницата с COVID-19 Доналд Тръмп написа в Туитър, че се чувства "по-добре отколкото преди 20 години", лекарят му обяви, че президентът "се справя отлично". Подобна оптимистична оценка обаче е под въпрос, предвид многократните атаки, причинени от липса на кислород и интензивния курс на лечение на ръководителя на Белия дом, пише в статия за The Washington Post, историкът на Русия и Източна Европа, изследовател в Института на Европейския университет Джой Ноймайер.

Според нея манията, с която Тръмп създава вид на добро здраве отразява подобна "натрапчива идея" на болнавото ръководство на късния Съветски съюз. В началото на 80-те години съветските лидери умираха един след друг, като същевременно настояваха, че те и страната им са в идеално състояние. Подобно на колегите си комунисти, настоящият американски лидер има склонност към театралност и „предлага празна илюзия за жизненост, позволявайки да се изострят потенциално фатални проблеми“.

Леонид Брежнев оглавяваше Комунистическата партия на Съветския съюз от 1964 г. и здравето му се влоши значително след инсулт през 1976 г. Според някои съобщения той е страдал и от сърдечна недостатъчност, пристрастяване към успокоителни и приспивателни. Кремълските лекари се мъчеха да изправят генералния секретар на крака за официални срещи и изяви по телевизията, които излъчваха "неговата неразбираема реч и тресящи се ръце на милиони зрители", отбелязва историкът.

Според нейната статия сведенията за влошеното състояние на Брежнев не напускаха границите на Политбюро, така че съветските граждани запълваха тези информационни пропуски със слухове и шеги, в които генералният секретар изглеждаше умиращ, мъртъв или постоянно възраждащ се. Според един анекдот денят на съветския лидер започва с реанимация и нанасяне на грим, последван от банкет, церемония по награждаване и всичко завършва с клинична смърт.

Докато тялото и умът на ръководителя на СССР се разрушаваха, около него възникна „култ на преклонение, който разпали егото му“. На първите страници на големите вестници имаше хвалебствени оди за „неотслабващата енергия, принципи и предвидливост на другаря Брежнев“, а на официални церемонии „скъпият Леонид Илич“ беше приветстван с продължителни аплодисменти и целувки, обръща внимание Ноймайер.

След смъртта на Брежнев от инфаркт през 1982 г., на 75-годишна възраст, той е заменен от Юрий Андропов. Той прекарва 15 месеца изпълнявайки длъжността и умира от бъбречна недостатъчност през 1984 г. на 69-годишна възраст. Следващото кресло на генералния секретар зае 72-годишният Константин Черненко, който по това време вече беше тежко болен. И двамата лидери, подобно на Брежнев, крият реалното състояние на здравето си от обществеността, твърди публицистката.

През февруари 1985 г. Черненко беше показан по телевизията. В репортажа той научи резултатите от изборите за Върховния съвет в кабинет с цвят на праскова, който всъщност беше замаскиран коридор на болничната му стая. Партийни служители го поздравиха за 100-процентовата победа. Дишайки тежко, политикът прочете кратка реч, в която похвали страната за успешното изпълнение на всички планове. Месец по-късно, през март 1985 г., той умира от букет от заболявания - тежък стадий на емфизем, сърдечна недостатъчност и чернодробна цироза.

Отричането на болестта и самовъзвеличаването“ на по-късните съветски лидери отчасти отразява тяхната неспособност да признаят значително влошаване на здравето си и да разрешат медицинските си проблеми. Ръководството на СССР смята преждевременната смърт за прерогатив на развратения капиталистически Запад. Когато продължителността на живота намалява през 70-те години, показателите за смъртността просто изчезва от съветския дискурс и миналите успехи на страната продължават да се възхваляват като доказателство за нейната сила, смята авторът на статията.

"Тази тенденция има обезпокоителни паралели с настоящото затруднение на Америка и усилията на Тръмп да скрие борбата си срещу COVID-19, каза Ноймеер. - Въпреки че здравето на Тръмп неотстъпно се фиксира от медиите и Белия дом, подробностите за състоянието му остават неясни."

Вместо данни за резултатите от неговите анализи и състоянието на белите дробове, обществото получи „политическия театър на абсурда, обичаен за съветските лидери“. В собствения си спектакъл за преодоляване на недъга Тръмп подписа празен лист хартия в конферентната зала във Военно-медицинския център „Уолтър Рийд“, за да докаже, че според дъщеря му Иванка „нищо не може да му попречи да работи за американския народ. БЕЗ УМОРА!"

Според Ноймайер, както и в Съветския съюз, прикриването на болестта от ръководството и демонстрацията на активност са свързани с „неспособността на държавата да подобри здравето на собствения си народ“. Въпреки факта, че САЩ харчат повече за здравеопазване, отколкото която и да е друга страна по света, продължителността на живота в Америка продължава да пада от няколко години, главно поради нарастването на "смъртните случаи от отчаяние", включително самоубийството. И говорим главно за регионите, които подкрепят Тръмп.

Вместо да взема решения, Тръмп предлага празни обещания за национално възстановяване. Те прикриват неспособността на администрацията му да се справи със социалните и икономическите кризи, които са намалили продължителността на живота и са направили огнището на коронавируса особено смъртоносно. Президентът представя COVID-19 като чуждестранна чума, за да оправдае своята ксенофобска политика, като в същото време призовава щатите да отворят отново икономиките си и се опитва да отмени Закона за достъпното медицинско обслужване, твърди историкът.

Вместо да мобилизира ресурсите на страната за подобряване на общественото здраве, Тръмп отказа да носи маска и призова американците да не се страхуват от болестта, от която повече от 210 хиляди техни съграждани вече са починали. При тази реконструкция на късния Съветски съюз президентът позволява на страната да се разболее още повече, като се възползва от елитната медицинска помощ, ласкаеща суетата му за сметка на данъкоплатците, които не могат да си позволят нещо подобно“, възмущава се Ноймайер.

Съветският изход от тази стратегия не предвещава нищо добро за страната. Позлатената фасада за доброто здраве на комунистическото ръководство беше разрушена от Михаил Горбачов. През 1986 г. той стартира амбициозна програма за реформи, която откри гниенето на страната и непреднамерено разруши самата система.“, подчертава историкът.

Според нея 77-годишният Джо Байдън, подобно на Тръмп, принадлежи към политическата класа на геронтократите, която се бори да се адаптира към променящия се свят. И въпреки всичките си слабости, кандидатът на Демократическата партия осъзнава тежестта на пандемията и необходимостта да се осигури адекватна помощ на всички граждани.

Все още не е известно дали Тръмп ще получи още четири години (президентство - ИноТВ), за да ускори упадъка на Америка. Едно е сигурно: отричането на болестта дава малко шансове за възстановяване, а историческият урок остава неучен“, заключава Джой Ноймайер.

Превод: М.Желязкова

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели