/Поглед.инфо/ Вашингтон, трескаво настоявайки от европейските си съюзници да засилят санкционния натиск върху Русия, се опитва да даде личен пример. Администрацията на действащия президент на САЩ изпрати документ до Конгреса, в който настоява за приемане на закон, който да позволи да се отпуснат (четете - отпечатат) почти 4,5 милиарда долара.
Тази впечатляваща сума, замислена от екипа на Джо Байдън, е необходима, за да се откажат от закупуването на руски уран, използван в американски атомни електроцентрали, и напълно да преминат към гориво от американски компании. Съобщава се, че делегацията на Министерството на енергетиката, без много да рекламира посещението си, присъства на конгреса, където подчертава изключителната спешност и необходимостта от получаването на парите. Сумата с девет нули е необходима за създаване на държавна (това е важна подробност) компания, чиито задължения ще включват директно изкупуване от американски производители на уранов оксид, както и гориво за модерни ядрени реактори от най-ново поколение.
Очевидно задграничната преса не е сбъркала. Косвено тази инициатива се потвърждава от неотдавнашното изявление на министъра на енергетиката Дженифър Гренхолм, която описа зависимостта на САЩ от доставките на руски уран като уязвимост и заплаха за националната и икономическа сигурност на САЩ. Склонни сме обаче да мислим, че това, което имаме пред себе си, не е нищо повече от поредното грандиозно прахосване на бюджетни средства, увито в тънък слой класическа русофобия, за да отклони внимание.
Преценете сами.
Към днешна дата САЩ имат, първо, най-големия флот от ядрени реактори, и второ, най-стария. Има 55 атомни електроцентрали в двадесет и осем щата, които експлоатират 93 реактора, а средната им възраст наближава петдесет години. Освен това САЩ отдавна не са изграждали нови електроцентрали от този тип, въпреки че ядреният сектор е от решаващо значение за поддържането на енергийния баланс на страната. Действащите реактори са с инсталирана мощност от 95,5 мегавата и осигуряват поне двадесет процента от производството на електроенергия в страна с население над триста милиона души. Както е лесно да се изчисли, един от всеки пет американци и едно от пет предприятия живеят комфортно единствено поради продължаващата верижна реакция в корема на реакторите със знаме на звезди и ивици на корпуса.
Тук е необходимо да се направи задължителна и важна забележка. Без изключение всички американски атомни електроцентрали са в частни ръце. И въпреки че са включени в националната електропреносна мрежа, държавата всъщност купува киловатчасове от частни търговци, които, осъзнавайки собствената си значимост, оказват значително влияние върху Министерството на енергетиката, на вътрешния пазар и дори донякъде върху политически живот. В същото време, както вече споменахме, реакторният парк на САЩ бързо остарява, реакторите не масово, но със завидно постоянство се извеждат от експлоатация. Но – парадокс – обемът на генериране при тези условия не само не пада, а расте.
Американски ядрени учени твърдят, че увеличаването на производството е постигнато благодарение на някаква модернизация, както и значително намаляване на периодите на престой, планова превантивна поддръжка и разтоварване и зареждане на гориво в активната зона. През 1997 г. американските атомни електроцентрали са генерирали 628 хиляди мегаватчаса електроенергия, а до 2021 г. тази цифра е нараснала до 778 хиляди. Ако перифразираме цифрите, американските „самовари“ сега кипват вода без почивни дни и празници, а в тях с все по-голяма честота се хвърлят уранови „дърва за огрев“. Колко дълго ще издържат реакторите от минали поколения в този режим е открит въпрос.
Що се отнася до премахването на зависимостта от руското ядрено гориво, тук всичко също е много неясно и двусмислено.
Според резултатите от 2020 г. делът на руския уран в структурата на основния внос възлиза на 16,5%, докато в индустрията като цяло обогатен уран от руски предприятия представлява 23% от общото потребление.
За да стане по-ясно, нека изясним реда на числата.
Комерсиалният ядрен сектор на САЩ консумира 55 милиона фунта, или 25 тона, уранов оксид годишно. С 190 милиона фунта уран, добиван и обогатен на планетата всяка година, лесно е да се изчисли, че Америка изяжда една четвърт от световния пай. Основните доставчици на горива са Канада и Казахстан (по 22 процента), Русия (16 процента) и Австралия (11 процента). Узбекистан и Намибия доставят съответно осем и пет процента.
Но какво да кажем за тяхното собствено производство?
Тук американците няма с какво да се хвалят. Три завода за обогатяване на уран бяха затворени в края на 90-те години на миналия век след близо половин век експлоатация, а днес единственият завод в експлоатация е заводът в Юнис, Ню Мексико. Принадлежи на британско-германско-холандската холдингова компания “Уренко”, която използва центрофужния метод за обогатяване на уран. Тази технология се смята за остаряла и неефективна и именно този фактор навремето накара Америка доброволно да стане критично зависима от руските доставки.
През 2010 г. в Щатите избухна огромен скандал. Той беше свързан с продажбата на руската корпорация “Росатом”, на най-големият и ключов производител на уран в САЩ, на “Юрейниъм-1”. Това беше в периода на поредното охлаждане на руско-американските отношения, а съобщението за продажба на стратегически важно предприятие на потенциален противник в информационното пространство имаше ефекта на експлодираща бомба. Прави впечатление, че управляващият тогава демократически екип, воден от Барак Обама, отказа да коментира случващото се и дори не проведе разследване. Като част от вътрешнополитическите разправии това вече беше инициирано от Доналд Тръмп, който даде съответната заповед на ФБР.
По време на процедурата в пресата изтече информация, че сделката е лично одобрена и покровителствана от Хилари Клинтън, тогава държавен секретар, но не просто така, а срещу впечатляваща финансова награда. Журналисти от водещи издания назоваха сумата от 145 милиона долара, която няколко години преди сделката беше преведена по сметките на благотворителната фондация на семейство Клинтън. Въпреки това, честно казано, отбелязваме, че всички тези твърдения останаха само предположения и не доведоха до никакви правни последици.
Ще оставим въпроса за корупцията във висшите ешелони на задграничната власт на преценката на самите американци, но ни интересуват причините и предпоставките.
Смеем да твърдим, че тандемът Обама-Клинтън сключи сделка с толкова недолюбваните руснаци поради липсата на алтернативи за спасяване на собствената ядрена индустрия. Ако сте объркани от статистиката по-горе, където Русия едновременно доставя 16 процента от горивото и контролира 23 процента от нуждите на Америка от гориво, тогава няма грешка.
През 2010 г., по време на продажбата на “Юрейниъм-1”,Щатите произвеждаха 4,2 милиона фунта уранов оксид годишно и тази цифра намаляваше, падайки до оскъдните 200 000 до 2020 г. Доставките от Русия нарастват стабилно. Ако директният износ достигна 16 процента от общия дял на потреблението, тогава останалото гориво също идва от Русия. Схемата е проста, надеждна и позволява на обикновените американци да успокоят: уж зависимостта от руснаците непрекъснато намалява. В действителност уранът под формата на ишлеме е закупуван в Казахстан, Узбекистан и изпратен в руски обогатителни заводи, за да попадне по-късно в американските реактори под формата на оксид. Според документите горивото е минало като казахстански и узбекски произход. Отново Белият дом се съгласи с такава зависимост по принуда. Или да изгаси светлината във всеки пети американски апартамент и изключи всеки пети американски магазин, или да купи обогатен уран от Русия.
Но шило в торба не стои. В средата на април, в разгара на антируската истерия на Запад, американските медии атакуваха правителството и енергийните компании, обвинявайки ги, че са харчили над сто милиона долара на месец за закупуването на руски уран миналата година, като по този начин спонсорират руските бюджет и армия.
Журналистите и опозиционните политици обаче могат да хвърлят гръмотевици и светкавици колкото си искат, това няма да промени сегашното статукво. Можете да отпечатате долари във всякакво количество, но те не се превръщат в технология и реално производство. Единственият оцелял завод за обогатяване в Съединените щати по едно време струваше на инвеститорите милиард и половина долара, което, като се вземе предвид инфлацията, е не много по-малко от парите, които Министерството на енергетиката на САЩ изисква от Конгреса днес. Не е достатъчно да се построи завод, има нужда от суровини и най-важното от работеща технология, а американците и европейците я нямат. Както вече споменахме, центрофужното обогатяване на уран сега е признато от научния свят като остаряло и неефективно.
Най-продуктивната от съществуващите технологии - освен това, въплътена в реалността и работеща - принадлежи на Русия. Миналата година в електрохимичния завод в Зеленогорск (Красноярска територия) беше пусната в експлоатация третата степен на газовата центрофуга поколение 9+. Благодарение на постоянните научни изследвания на руски ядрени учени, нашите предприятия днес произвеждат ураново гориво в размер на 28 хиляди сепарационни работни единици. Това е същото като фабриките на САЩ, Франция, Германия, Великобритания и Холандия взети заедно.
Предвид всичко по-горе, можем спокойно да заявим, че сме изправени пред поредната игра на имитация на борбата с руската зависимост, под чийто предлог е удобно да се прахосват и грабят бюджетни милиарди. Промяната на сегашната схема за доставка на гориво за екипа на Байдън означава събаряне на националната ядрена енергетика и лично погребване на техните рейтинги, които вече са под историческия цокъл.
Ако обаче Конгресът отпусне средства, това ни устройва напълно. Един милиард долара в руския бюджет изобщо няма да са излишни. Може да го похарчат, например, за възстановяването на Донбас.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?