/Поглед.инфо/ Докато Съединените щати се олюляват още от изборите си, има много агонизиране относно това колко разделена е станала нацията в днешно време.

Америка изглежда много дълбоко разделена, а гражданската война вече не се вижда като изцяло хипопетитична възможност.

Няма съмнение, че Съединените щати преминават през един от най-трудните моменти в историята си.

Политическата система на Америка, която е създадена за да се справя с много по-малка, проста и хомогенна нация, очевидно показва неадекватност в управлението на третата най-многобройна нация в света, която се характеризира с голямо и все по-голямо множество от идентичности.

Няма също така съмнение, че Америка е в хватката на епична битка между две опониращи си ценностни системи.

Въпреки това, фаталистичният наратив за невъзвратимото и разделение е хиперболизиран.

Тези горчиви политически разделения, които в днешно време разделят дори семействата в Америка, със сигурност не са добри за нацията. Но добрата новина е, че Съединените щати изглежда избягват най-опасния вид конфликт.

Става въпрос за конфликта, който е на базата на расови и етно-религиозни принадлежности.

Не можете да преговаряте за раса, етничност или вярата на вашето племе, тъй като сте родени с тези неща и те не могат да бъдат променени.

Ето защо, най-бруталните конфликти са причинени от етнически или религиозни антагонизми.

В контраст, не е невъзможно евентуално да постигнете компромиси за въпроси като имиграцията или климатичните промени, които противопоставят тръмпистите срещу анти-тръмписткия лагер.

И все пак, постигането на нов обществен договор ще отнеме дълго време, може би десетилетия, докато политическата тъкан на Америка се нуждае от връщане на някакво приличие на единство и ред още сега в този момент.

Американската политическа класа е под натиск да се изправи и бързо да поправи американското разединение.

Много е вероятно решението да бъде просто и неоригинилано - да се създаде враг.

Добре установена предпоставка в политическата философия и древен принцип на държавничеството е, че за да съществува една жизнена политическа общност, тя се нуждае от екзистенциален враг.

В голяма степен, именно благодарение на конфронтацията с "комунизма", въплатен в Съветския съюз, Америка успява да поддържа единството си през втората половина на 20-ти век.

Както Самюъл Хънтингтън отбелязва, разпадането на Съветския съюз остава Съединените щати без враг, срещу когото те да се дефинират, което води до отслабване на унитарната идентичност на Америка.

За американския политически естаблишмънт, независимо от партийната им принадлежност, изкушението да намерят друг голям враг може да бъде трудно за устояване.

Кандидати за ролята на основен антагонист на Америка

Радикалният ислямизъм е твърде мъгляв и честно казано, не плаши никого вече.

Северна Корея и Иран, при цялата си неприятност (за Америка), са малки картофи.

Ами наследникът на СССР - Русия? По време на изборната кампания Джоузеф Байдън нарече Русия "най-голямата заплаха за Америка точно сега от гледна точка на разбиване на нашата сигурност и нашите съюзи."

Русия има едно важно преимущество в класацията за враг номер едно на Америка - Владимир Путин.

Както един мой американски приятел ми обясни неотдавна, обсесията на американците с руската заплаха е заради излъчването на Путин като съблечен до кръста, яздещ коне злодей.

Както той ми го каза:

"Американците искат Путин да бъде заплаха, защото той е перфектен за тази роля, в нашата поп-култура."

За сравнение, китайският Си Дзинпин:

"Изглежда като скучен тип, който в най-добрия случай е обвиняван, че е чувствителен относно това, че го сравняват с Мечо Пух."

"За средностатистическия притежаващ питбул и пикап американец, това изглежда като голямо бебе, а не като сериозен диктатор", казва моят приятел.

"Междувременно, Путин е без горнище на кон, а нашият американец с питбула и пикапа седи и си мисли - Оо, не, той може да пороби всички нас", обяснява той.

Един проблем в това да бъде превърната Русия в основен враг е, че Владимир Путин може да не бъде на линия винаги.

Действително, не е невъзможно той да се оттегли много по-рано, както мнозина очакват. Може би дори преди да изтече настоящият му президентски мандат през 2024 година.

Друг проблем е посочен всъщност и от самия Джо Байдън, който отхвърля многократно Русия като "залязваща" сила с "второстепенна" военна сила.

Дори и Владимир Путин да си остане руски лидер, ще бъде изключително трудно да се продаде днешна Русия като основен враг на Америка.

За всичките приказки за заплахата, която идвала от Путинова Русия, общо взето всеки във Вашингтон знае много добре кой представлява най-голямата заплаха за Съединените щати.

Самият Джоузеф Байдън го признава индиректно, казвайки, че Китай е "най-големият конкурент" на Америка.

За разлика от Русия, която фактически е в защитна позиция, опитвайки се да не падне още по-надолу в глобалната йерархия, Китай е очевидно изгряващ и възхождащ като суперсила.

Ако настоящите тенденции продължат, Китай изглежда ще е близо до затварянето на разлома в силата със Съединените щати в редица ключови области до едно десетилетие.

Си Дзинпин може и да изглежда скучен и да му липсва харизмата, която Владимир Путин има на "зъл" гений. Но Си Дзинпин управлява най-внушителната и ефективна политическа машина, която човечеството някога е създавало - китайската партия-държава.

Майк Помпео, кръстоносецът на Вашингтон начело срещу Пекин ще си отиде скоро, но това няма значение, защото определянето на Китай като екзистенциален враг, вече навлезе в американския обществен и основен дискурс.

Американският външнополитически естаблишмънт може в момента да използва и по-прикрит език, отколкото анти-китайските дитирамби на Майк Помпео.

Но аргументът, че "Съединените щати и Китай не са морално еквивалентни" е друг начин да се каже, че Америка седи за доброто, а Пекин за "злото".

Нарастващата анти-китайска враждебност е единственото нещо, което обединява републиканци и демократи.

Макар и Джоузеф Байдън, който беше обявен за победител на изборите, да не е особено анти-китайски настроен, той може да бъде поставен под интензивен натиск от собствения си антураж, за да бъде по-твърд срещу Пекин.

Голяма част от този натиск ще идва от държавни представители, които вярват, че геополитическото предизвикателство на Китай може да бъде разрешено само от позицията на силата.

Мишел Флорной, жена с лицето на Немезида, която е най-вероятен кандидат за министър на отбраната в администрацията на Джоузеф Байдън казва следното:

"Съединените щати трябва надеждно да заплашват да потопят всички китайски военноморски съдове, подводници и търговски кораби в Южнокитайско море до 72 часа".

Отвъд очевидната цел за запазване на американското геополитическо първенство, една възможна цел на подобна конфронтация с Китай ще бъде да се обедини обществото в Съединените щати.

Това ще стане като се отклони вниманието от вътрешните спорове до голямата битка с новата "империя на злото".

Иронично, един човек, който можеше да спаси Съединените щати и Китай от катастрофалния сблъсък в този сценарий, беше президентът Тръмп.

Като за начало, Доналд Тръмп никога не е бил фен на геополитиката, което значи, че имаше малко интерес да се конкурира с Китай заради доминация в Южнокитайско море или Тайванския проток.

Освен това, след като напусне Белия дом, Доналд Тръмп ще се интересува в поддържането и засилването на вътрешните политически разделения, а не в реални или въображаеми външни врагове.

Обединяването на американското общество чрез демонизирането на Китай ще бъде игра на опонентите му, която Доналд Тръмп дори може да се опита да изложи и спре.

Спирайки Трета световна война между Америка и Китай, Доналд Тръмп все пак може да спечели Нобелова награда за мир.

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели