/Поглед.инфо/ Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп планира да закрие близо 30 дипломатически мисии в чужбина, съобщава New York Times, позовавайки се на вътрешен документ на Държавния департамент на страната.

„Администрацията на Тръмп обмисля планове за затваряне на 10 посолства и 17 консулства и се стреми да намали или свие няколко други чуждестранни мисии“, се казва в публикацията, цитирайки вътрешен документ на Държавния департамент, видян от изданието.

Присъствието на САЩ ще бъде намалено "на почти всеки континент": предлага се закриване на шест посолства в Африка - в Южна Африка, Еритрея, Гамбия, Лесото, ДРК и Южен Судан, две посолства в Европа - в Люксембург и Малта, както и дипломатически мисии в Гренада и Малдивите.

Освен това се говори за закриване на пет консулства във Франция (в Бордо, Лион, Рен, Марсилия и Страсбург), две в Германия (в Дюселдорф и Лайпциг) и още две в Босна и Херцеговина (в Мостар и Баня Лука). Няколко дипломатически мисии може да бъдат затворени в Гърция (Солун), Италия (Флоренция) и Португалия (Пунта Делгада), както и във Великобритания - в Единбург, Шотландия.

Извън Европа "допълнителни" консулства ще бъдат затворени в Камерун (Дуала, икономическата столица на страната), Южна Африка (Дърбан), Индонезия (Медан) и Южна Корея (Пусан). Предлага се и пълно закриване на посолството в Сомалия и т. нар. Багдадски дипломатически център за подкрепа, заедно с консулството в Ербил. А в тези страни, където има много консулства, като например в Япония и Канада, се предлага всички да бъдат събрани на едно място.

Освен това различни американски медии по-рано съобщиха, че броят на дипломатическия персонал в чужбина и централния офис на Държавния департамент във Вашингтон ще бъдат значително намалени. Това не е толкова трудно да се направи, колкото в случая с Министерството на отбраната или ЦРУ, тъй като в американските дипломатически мисии, особено в консулствата, до две трети от персонала са местни жители, тоест граждани на приемащите страни, а не американци. Трудовите им права не са толкова строго защитени.

Но както вече показа опитът на ЦРУ, трудовото законодателство и дори личните договори могат лесно да бъдат заобиколени чрез „отложено уволнение“ и изплащане на десетмесечно обезщетение.

Официално това е същата оптимизация, на която в момента се подлагат почти всички държавни агенции на САЩ. Намаляване на разходите, повишаване на ефективността - това вече е позната мантра във Вашингтон. Но, от друга страна, съкращаването на раздутия апарат на американските външни институции става на фона на преформатиране на цялата концепция на външната политика на САЩ.

На първо място, това е отхвърляне на „насърчаването на демокрацията“ и „необуздания глобализъм“, което естествено води до масово съкращаване на персонала, обслужващ грантовете на вече разпуснатата агенция USAID и други подобни структури.

Някои американски експерти, които подкрепят Демократическата партия, вече критикуват това решение, тъй като то уж би върнало външната политика на САЩ, ако не към 19 век, то поне към 30-те години на миналия век, когато Вашингтон, разбира се, не е бил напълно изолиран от външния свят, но дори не е и мислил за хегемония, включително културна и идеологическа хегемония.

Тогава цялото външно влияние беше ограничено до „доктрината Монро“, тоест до Западното полукълбо. И дори там ролята на "дипломати" често се изпълняваше от търговски представители на големи корпорации като широко известната United Fruit Company с концепцията си за "бананова република".

Противниците на политиката на Тръмп подчертават, че в резултат на съкращенията САЩ ще загубят световното си лидерство по брой и размер на чуждестранните си мисии в Китай, който увеличава дипломатическото си присъствие, особено в Африка.

За да бъдем честни, трябва да се каже, че изборът на посолства и консулства, които да бъдат разпуснати или съкратени, наистина изглежда странно на някои места. Например Южна Африка е ключова страна на африканския континент със значителни икономически ресурси и големи регионални амбиции.

Но закриването на посолствата в Претория и Лесото, както и на консулството в Дърбан, надали е обусловено от някаква нова африканска политика на Белия дом – това е просто елемент от „личната война“ на Илон Мъск срещу историческата му родина.

Мъск провежда виртуално преследване на Южна Африка през последните месеци и успя да накара южноафриканския посланик и военния аташе да бъдат изгонени от Вашингтон. Мъск настоява Претория да преразгледа политиката си спрямо бялото население и да премахне дискриминационните разпоредби, включително конфискацията на земя и ферми в полза на чернокожото население.

Тук Мъск е прав по свой собствен начин, но нюансът е, че имайки само намалено консулство в Кейптаун, е много трудно да се повлияе по някакъв начин на своенравното ръководство на Южна Африка. И офисът в Кейптаун напоследък е в смут: електронните услуги са отменени, защото няма достатъчно персонал, който да ги обслужва, посетителите се приемат само лично и опашките са нараснали.

Но Мъск, подобно на много емигранти, вярва, че нищо не се е променило в страната, която е напуснал оттогава. Да, Южна Африка има бурен вътрешен политически живот, но виковете в социалните медии и простият дипломатически натиск няма да променят курса му.

Показателно е и ликвидирането на посолството в Сомалия. От една страна, Република Сомалия като държава вече представлява само знаме пред сградата на централата на ООН. Няколко нови квазидържави вече се появиха от руините на бивша Сомалия и активно търсят външно признание, а Великобритания, Турция и Китай вече сериозно преговарят с някои от тях.

САЩ всъщност не само не искат да участват в тази игра, но и по същество се оттеглят от нея. Това решение, разбира се, е в рамките на новата външнополитическа концепция на Доналд Тръмп, но, да кажем, донякъде е непрактично.

Подобно е положението и с консулствата в Босна. Ако е разумно да се закрие консулството в Мостар, който формално се смята за столица на хърватската област, но всъщност има смесено мюсюлманско-хърватско население, то в сръбската Баня Лука дипломатическото присъствие би било полезно, предвид очевидната тенденция на Република Сръбска да се изолира.

Подобни решения обикновено се разглеждат като идеологически и политически жест: САЩ се оттеглят от активно участие в политиката на БиХ и прехвърлят тази тежест върху Европейския съюз. Но нещо ми подсказва, че решението за закриване на консулствата в Мостар и Баня Лука не беше взето от толкова дълбоки външнополитически съображения, а просто като се погледна картата: страната е малка, защо изобщо има две допълнителни консулства там? Логично е, нали?

Но ликвидацията на множество консулства във Франция и Германия, напротив, изглежда много навременно решение в рамките на цялата тази оптимизация на държавните разходи и също е важно за разбирането на новата външнополитическа концепция на Тръмп.

Съществуването им в такъв брой е обусловено от историята и отчасти символизира силните връзки между Съединените щати и европейските страни. Сега вече няма дори и помен от подобна историческа традиция, а „силните връзки“ в рамките на „трансатлантическия съюз“ постепенно се свеждат до стоково-паричен обмен.

С други думи, би било твърде лесно да се разглежда решението на Белия дом да намали радикално броя на задграничните си мисии по света просто като част от кампания за намаляване на разходите. В много отношения това е забележително решение и такова, което може да бъде проучено, за да помогне при определянето на новите външнополитически приоритети на администрацията на Тръмп.

На пръв поглед първоначалният списък със съкращения съдържа достатъчно волунтаризъм и дори лични предпочитания на един или друг човек от обкръжението на Тръмп за доброто и злото. Но като цяло подобни на пръв поглед чисто административни действия винаги имат признаци на концептуалност.

Продължаването на този списък ще внесе повече яснота и тогава ще бъде възможно да се разбере точно към кой период от своята история се връща външната политика на САЩ: към 30-те години на миналия век или все пак към 19 век.

Превод: ЕС