/Поглед.инфо/ Тези прости и удобни концепции за справедлив световен ред, които дълги години стоплят душите на американските политици, започват да се сриват пред очите ни. Отвъд границите на САЩ се появиха наглеци, които пренебрегват авторитета на Америка и не искат да следват нейните искания. Въпреки че знаят, че търпението на Америка не е безкрайно.
Вземете скорошния пример със Синдзян-Уйгурската автономна област (СУАР). Китайците пренебрегнаха настоятелните искания на САЩ, Великобритания и цяла група техни привърженици да прекратят изтезанията на уйгурите в концентрационните лагери. Вярно, американските власти не са видели със собствените си очи нито концентрационни лагери, нито мъченици, а им е било достатъчно да слушат уйгурите-емигранти, живеещи в различни части на света. Няма защо да лъжат, я! Без да чака изпълнението на инструкциите си, американската администрация реши да наложи санкции на Пекин. Представете си нейната изненада, когато тя незабавно получи огледален, при това тъпкан отговор. Преди администрацията да успее да забрани на няколко китайски функционери достъп до САЩ, Пекин отговори, като забрани на редица американски политици да влизат в КНР и обяви санкции срещу H&M и “Найки”, които публично отказаха да купуват памук от СУАР заради „нарушенията на човешките права". В същото време китайците действаха рязко. Те дадоха на компаниите един ден да преразгледат позициите си, а когато не получиха отговор 24 часа по-късно, забраниха продажбата на стоките си на своя територия. Нима това не е безобразие? В крайна сметка тези гигантски компании не търгуват с кибрит. Загубите са огромни.
Руснаците не се оказаха по-добри. Американската администрация изнемощя от постоянен сърбеж, причинен от самовнушението за намесата на руските хакери в американските избори, и наложи съвсем справедливи санкции срещу купчина руски организации и служители, определени за източници на този сърбеж.
Показателно е, че руснаците от самото начало разбраха, че няма да има особена вреда за тях от тези санкции. И с тях се живее спокойно. Но тук те показаха една от отвратителните черти на националния си характер - желанието за справедливост. Вместо да се засрами и да се покае за целия свят, Русия започна да си го връща с рестото. В отговор на експулсирането на 10 руски дипломати от Вашингтон тя изгони същия брой американски дипломати от Москва. Най-добре добре руснаците да се успокоят. Руското външно министерство внезапно попита Държавния департамент: господа, колко дипломати имаме на взаимна основа, работещи в посолствата? 450 от всяка страна? Тогава извинете ни! От 450 руснаци 150 са в централата на ООН в Ню Йорк. А в посолството ни има само 300. Не е ли време да се изравнят количествата? Въпросът е болезнен, тъй като на американците наскоро им беше забранено да влизат в посолството с краткосрочни визи. А като такива краткосрочни работници в Москва непрекъснато работеха около 400 души. Общият брой достига почти 1000 души. Някои идват, други си отиват, а след това от Държавния департамент те заминават за ЦРУ и НСА. Сега какво? 300 вместо 1000? Освен това беше забранено наемането на руски граждани за работа в американски дипломатически институции. И в посолствата, и в консулствата. И такива, представете си, има стотици. Е, те просто намалиха способностите за разузнаване и набирането на контингент. Необходимо ли беше цялото това суетене? ЦРУ ще останат без работа.
А какво ще кажете за препоръката за посланик Джон Съливан да се прибере у дома за консултации? Това е нещо ново в дипломатическата практика и, честно казано, обидно. Посланикът на суверенна суперсила сам решава дали да се прибере у дома за консултации или не. Но това е на теория. И ако на практика не се подчини на препоръката на Министерството на външните работи, той може да се окаже в изолация. Да си седи в посолството, но никой до не го забелязва. Жалко е, нали? Все пак САЩ са суперсила. А как това нововъведение се отразява на работата на посолствата, се показва с примера на Беларус. Миналата есен посланиците на Полша и Литва в Минск получиха подобни препоръки и в началото бяха много възмутени. Видите ли, ние сме регионални суперсили и няма да позволим това! И след това си отидоха и повече не са се връщали. Може би това по някакъв начин е свързано с намесата им във вътрешната ситуация в Беларус. И както и да е, посолствата са парализирани без тях. Някой съветник-посланик ще прибяга до местното МВнР с някаква книжка, а след това нещата отново ще стихнат.
Е, ако Държавният департамент иска да препоръча на руския посланик Анатолий Антонов също да се прибере у дома за консултации, значи отдавна му е било времето да се върне в Москва.
Още по-неприятна е работата със списъка на конкретните дейци, на които Москва им е забранила достъп до страната. Никак не са второстепенни. Всички те са свързани с политиката в руска насока
Мерик Гарланд, генерален прокурор на САЩ,
Робърт Улси, бивш директор на ЦРУ,
Ейприл Хайнс, директор на Националното разузнаване,
Кристофър Рей, директор на ФБР,
Майкъл Карвахал, директор Федералното бюро за затворите,
Алехандро Майоркас, министър на вътрешната сигурност,
Сюзън Райс, съветник по външна политика.
Всички те са участвали в подготовката, приемането и прилагането на антируски актове от американските власти. Москва не е нагрубила никого напразно . За разлика от Вашингтон, който направи директора на ФСБ Бортников персона нон грата. Този генерал никога не е участвал в разработването на антиамерикански актове, върши си работата, тоест хваща американски агенти, за което би било грехота да се обиждат. За това получава заплата. Американците обаче се обидиха, защото все пак те знаят най-добре кой за какво е виновен.
Цялата тази история с американски ответни действия, базирани на налудничаво самовнушение, напомня на известния холивудски актьор Терънс Хил. Този синеок красавец играеше предимно каубои, а най-популярният му герой беше бързият стрелец. Никой нямаше време да грабне револвер и да стреля по-бързо от него. Но с течение на времето Терънс Хил остаряваше и един ден, малко преди 80-ия си рожден ден, отново му беше предложено да играе ловък каубой. Той отговори много просто: „Не надценявам качествата си. Сега могат да дръпнат шапка над очите ми, за да разсмеят целия свят. "
Превод: В. Сергеев