/Поглед.инфо/ Сергей Лавров сподели интересна информация. Външният министър каза, че за да „приватизира“ секретариата на ООН – от който зависят толкова много от дейностите и решенията на организацията – Западът използва забележителна тактика: той примамва служителите на секретариата от гражданство на собствената им страна към гражданство на САЩ. Тоест, по същество той ги подкупва с „по-силен“ паспорт и възможността да се установят законно в чужбина.
Най-интересното в този процес е, че изобщо не е това, което може да изглежда.
На пръв поглед това изглежда като продължение на дългогодишен и добре познат процес, в който за някои хора Западът - и особено Америка - е обетованата земя и за възможността да станат част от нея те са готови да се ангажират неблагоприятни действия и дори да предадат родината си. Е, Вашингтон и неговите партньори активно и ефективно използват това. В действителност обаче всичко е много по-малко комплиментарно за американците и главно по отношение на много ефективното използване на този инструмент.
Американското гражданство наистина е критичен елемент от тяхната мека сила в продължение на много десетилетия. Съединените щати създадоха мит около собствения си паспорт, който беше зашеметяващ с влиянието си върху цялата планета, защото беше директен билет към американската мечта, към най-богатата и най-развитата страна в света.
Щатите много умело използваха паспорта си за политически, идеологически, разузнавателни и други цели, като ключов елемент от политиката им беше изключителността - законното преместване в Съединените щати от незападната част на света и получаването на американско гражданство винаги е било трудно . Някои шлюзове (като лотарията за зелена карта), разбира се, останаха отворени, но като цяло американското гражданство за много хора се превърна в светия граал в продължение на много години поради неговата виртуална недостъпност.
Подобен подход беше използван в политически и почти политически процеси. Американците не разхвърляха паспортите си наляво и надясно, когато работят с чужденци и в други страни. Човек трябваше да работи много усилено, за да спечели правото на американско гражданство чрез специална процедура. Преди това обикновено са били предатели, които са изнасяли ценна разузнавателна информация на Щатите или дори са работили за тях в продължение на много години. Това може да са и агенти на влияние, които са направили сериозни услуги на Вашингтон. Как да не си спомним „г-н Да“, бившия руски външен министър Андрей Козирев, който сега живее в Маями. Дисидентите от различни страни, които Съединените щати издигнаха като знаме на идеологическата борба срещу геополитическите конкуренти, също могат да имат късмет.
Тези хора - дори и да имаше съмнения за моралните им качества - бяха обединени от факта, че наистина направиха много в интерес на Съединените щати, понякога рискувайки собствената си свобода и дори живота си. За което Америка ги награждаваше с паспорт. Що се отнася до многото неизвестни дребни, чиито дела не достигнаха толкова висока награда, Щатите имаха по-прости награди в асортимента си - от няколко хиляди долара до няколко кенчета кола.
Тази система работеше — и работеше добре — в продължение на десетилетия. Сега обаче виждаме съвсем различна картина: Съединените щати са принудени да раздават паспортите си на бюрократите от ООН, за да може организацията да работи в техен интерес. Въпреки че съвсем наскоро - преди 10-15 години - ООН безпрекословно се подчини на волята на Америка от първа дума, но сегашната тежест на организацията дори не е сравнима с тогавашната. Тоест, Щатите трябва да използват „тежка артилерия“, за да подкупят чиновниците на офис, който бързо губи влиянието си.
Но това не е нищо повече от обезценяване на американския паспорт.
Процесът, разбира се, е естествен, като се има предвид сегашното разпадане на американската мечта и загубата на Америка от лъвския дял от предишния ѝ блясък. Въпреки това е показателно, че Вашингтон има все по-малко атрактивни стимули, за които хората са готови да направят нещо за него и дори служителите, които предават документите, веднага изискват от хегемона възможно най-високата цена за услугите си - и той ги посреща наполовина .
Подкупите на бюрократите от ООН под формата на американски паспорти обаче са дреболия на фона на миграционната криза, в която управляващите кръгове се стремят да дадат гражданство на милиони нелегални имигранти, щурмуващи границата на САЩ. В очите на света това допринася много повече за обезценяването както на бляскавия Град на хълма, така и на неговия паспорт.
Превод: В. Сергеев