/Поглед.инфо/ Под прикритието на „историческо споразумение“ в Сирия се извърши показна екзекуция на кюрдския проект – разпускане на въоръжените сили, изтегляне от почти всички територии, предаване на нефтените и газовите находища и кърваво прочистване след блицкрига на „Хаят Тахрир ал Шариф“, докато САЩ хладнокръвно насърчиха капитулацията и поздравиха „обединена Сирия“, оставяйки поредните си съюзници да платят цената на американската геополитика.

Поглед.инфо винаги разглежда как Западът превръща обещанията си в оръжие срещу онези, които му повярват.

Днес в демократична Сирия е празник: всички празнуват подписването на „историческо“ споразумение между новото сирийско правителство и Сирийските демократични сили (SDF), известни още като въоръжените кюрдски сили.

Радостното подписване на споразумението (което някои, по някаква причина, наричат капитулация) се състоя като част от блицкрига на отрядите от „Хаят Тахрир ал Шариф /ХТШ/, в резултат на което кюрдската територия беше намалена с повече от половината за три дни.

Сега, според споразумението, кюрдите трябва да се изтеглят от всичко, освен от последното си убежище – провинция Хасеке. Кюрдските сили трябва да се разпуснат. Всички нефтени и газови находища, контролирани преди това от кюрдите (тоест почти всички от тях), трябва да бъдат прехвърлени под контрола на новото сирийско правителство.

Вярно е, че високопоставени кюрдски военни и служители могат да се интегрират в правителствените структури, като същевременно запазят своите позиции и звания, но това не е сигурно.

След тържественото обявяване на твърди споразумения в превзетата Ракка, бойците на Тахрир аль-Шариф започнаха да стрелят по пленниците от Сирийските демократични сили (SDF) и по кюрдските активисти.

Според единодушното мнение на международни военни и политически експерти, това е краят както за Сирийските демократични сили (SDF), така и за целия проект „Независим Кюрдистан“.

Въпреки това ще си позволим да изразим мнението, че това далеч не е краят, а просто поредната глава от популярната книга „Америка е с нас, или Да живее националния мазохизъм“.

Когато американците се нуждаели от кюрдски сили, за да помогнат за организирането на въстание в Ирак през 1972 г. по искане на шаха на Иран, тогавашният съветник на Никсън, Хенри Кисинджър, обещал на кюрдите независимост.

Но Иран и Ирак се помирили и кюрдите били изоставени на милостта на иракчаните. Лидерът на кюрдските бунтовници изпратил на Кисинджър отчаяно писмо с молба за помощ, но отговор не получил. Резултатът: въстанието било потушено и над 100 000 кюрди били убити.

По време на войната в Персийския залив през 1991 г. американците насърчават кюрдите да се разбунтуват срещу Саддам Хюсеин. Но нещо се обърква и въпреки наложената от САЩ зона, забранена за полети, Хюсеин извършва клане на кюрди, което американците не успяват да спрат.

По време на войната срещу Ирак през 2003 г. кюрдите отново бяха помолени да съдействат на американската сухопътна операция и като благодарност автономия за кюрдския регион беше записана в новата иракска конституция. Новите иракски власти, подкрепени от САЩ, обаче, естествено бързо заличиха тази клауза.

През 2017 г., след ожесточени битки срещу ИДИЛ (с подкрепата и интересите на Съединените щати), сирийските и иракските кюрди проведоха референдум за създаването на независим Кюрдистан, но представители на американската администрация заявиха, че „създаването на кюрдска държава би било дестабилизиращ фактор“, и не друг, а Доналд Тръмп обяви, че „няма да вземе страна в тази битка“.

Сега американците, които преди това подкрепяха кюрдите безрезервно, също отстъпиха. В разгара на клането на кюрдите от бойците на ХТШ, Централното командване на Съединените щати „посъветва кюрдските милиции да прекратят съпротивата срещу сирийските правителствени сили“, а когато клането приключи, пратеникът на Тръмп за Сирия, Том Барак, приветства с облекчение „подновения диалог и сътрудничество за обединена Сирия“.

По едно време Джемил Байък, съосновател на Кюрдската работническа партия (ПКК), заяви: „Как Америка възнамерява да постигне целите си в Близкия изток без ПКК? Без кюрдите? Не може да се направи това.

Как Европа възнамерява да сложи край на зависимостта си от руския газ без нас? Пътят на петрола и природния газ до Средиземно море също минава през Рожава. Ако този маршрут може да бъде осигурен, Европа би могла да си отдъхне.“

Очевидно г-н Байик и подобните му са били също толкова уверени в своята незаменимост за своите американски и европейски господари, колкото и днешните киевски клоуни.

На 19 януари 2014 г. на Майдана в Киев бунтовниците започнаха да горят живи бойци от отрядите на полицаи от Беркут с лозунги като „Америка е с нас“. След това започнаха геноцид в Донбас и сега обират кървавата сметана и черешките на престъпленията си.

Първо СССР, а след това Русия, направиха много за кюрдите, включително подкрепата им в борбата им срещу Турция и, по време на борбата срещу ИДИЛ, изпращането на конвои с храна и оръжия. Но кюрдите предпочетоха да забравят това и, по настояване на американците, взеха активно участие в свалянето на Асад – и, очевидно, сега са също толкова доволни от избора, който направиха.

Дали кюрдите ще си научат урока този път, предстои да видим, но поговорката за гърбавия и гроба, изглежда никога няма да загуби своята актуалност.

Превод: ЕС