/Поглед.инфо/ Съединените щати планират да следят изстрелванията на хиперзвукови ракети и за целта са решили да създадат съзвездие от спътници в нетрадиционна средна земна орбита. Първите изпитания са насрочени за 2022 г. и по план групата трябва да бъде разположена до 2029 г. Доколко ефективна ще бъде тази система срещу най-новите руски балистични и хиперзвукови ракети?

Американските космически сили планират да започнат изпитване на цифрови прототипи сателити за ранно предупреждение за изстрелване на ракети през ноември 2022 г. Те ще бъдат проектирани за нетрадиционната средна земна орбита. Според изданието “Брейкинг Дифенс” разположението на сателитите в по-ниска орбита, а не в обичайната геостационарна, ще позволи да се наблюдават изстрелванията на крилати, балистични и хиперзвукови ракети и да се увеличи точността и устойчивостта на тази система. Средната земна орбита е разположена между традиционните ниски и геостационарни орбити в диапазона 5-20 хиляди километра надморска височина над Земята.

Нови сателити се планират да бъдат оборудвани с ново поколение непрекъснато инфрачервено лъчение. През май тази година военните подписаха договори с “Рейтеън” и “Милениум Спейс Системс” (част от “Боинг”) за създаване на за създаване на цифрови модели на спътници за следене на ракети (ССР). Ще изпитат проектите със следващото поколение инфрачервени сензори, преди да създадат истинските сателити. Тези сензори трябва да откриват инфрачервени шлейфове при изстрелване на ракети и след това да предават координатите на други спътници и наземни станции, за да проследяват непрекъснато полета на ракетата.

Още през 2018 г. американските военновъздушни сили отпуснаха 2,9 млрд. долара на “Локхийд Мартин” за разработване на три спътника с подобни сензори. Въздушно-космическата и отбранителна компания “Нортроп Груман” изгражда още две, предназначени за полярни орбити. Използвайки цифрови модели, американските космически сили възнамеряват да проведат ранни орбитални изпитания на земята. Ако проектът бъде признат за успешен, тогава, според “Брейкинг Дифенс”, вторият етап ще започне с изпитания в средна земна орбита. Изстрелването на първия такъв спътник е планирано за 2025 или 2026 г., а до 2029 г. американците очакват да въведат в експлоатация цялото съзвездие.

В момента САЩ използват относително малък брой големи спътници в геостационарна орбита, известни като космическа инфрачервена система, за ранно предупреждение от космоса. Тези сателити са оптимизирани за предупреждение за изстрелване на ядрени ракети, защото могат да „видят“ ярката инфрачервена светкавица навсякъде по света.

Тези спътници обаче не могат да проследят съвременните високо маневрени хиперзвукови планери, които Русия и Китай вече имат. Факт е, че хиперзвуковите цели са 10-20 пъти по-тъмни от топлинната пътека, която балистичната ракета оставя след себе си. При изстрелването на такава ракета няма ярка светкавица и те летят твърде ниско, за да бъдат забелязани от наземните радари за противоракетна отбрана.

Сега Съединените щати разполагат с технически възможности за създаване на система, която ще следи за изстрелването на хиперзвукови ракети. Това изисква малки сателити с широко зрително поле в ниска земна орбита. Проблемът е, че са необходими стотици сателити, които да покрият голяма площ. Ето защо САЩ мислят за космически апарати в нестандартна орбита.

Заслужава да се отбележи, че съществуващите сателитни системи за ранно предупреждение също имат затруднения при проследяването на бойните глави на балистичните ракети, когато се откачат от ускорителите си и станат "студени" по време на така наречения междинен полет. И благодарение на инфрачервените сензори сателитите в средна земна орбита ще могат да предлагат подобрена функционалност за проследяване.

Дмитрий Дрозденко, редактор в списание "Арсенал на отечеството", смята, че американците са започнали с плановете да създадат съзвездие от спътници в средна земна орбита, след като не са имали достатъчно пари, за да създадат компонент на ниска орбита. Следователно, според него, САЩ са решили да внедрят тази система по различен начин.

„При изстрелването ракетата дава мощно инфрачервено осветление и сателитите анализират тези сигнали благодарение на мощната оптика. За да се разкрие траекторията на полета, са необходими апарати, които ще бъдат по-близо до Земята, тоест в околоземна орбита, а не в геостационарна орбита “, обясни експертът.

Главният редактор на списание "Национална отбрана" Игор Коротченко вярва, че благодарение на почти неограничения военен бюджет САЩ се опитват да отговорят на възникващите заплахи, включително появата на хиперзвукови оръжия: „Такива сателитни системи ще решат редица на задачи, включително проследяване на изстрелвания на стратегически континентални балистични ракети, включително различни видове хиперзвукови ракети. "

Той обаче се съмнява, че тази система ще бъде ефективна срещу хиперзвукови ракети. „За разлика от балистичните ракети, те нямат опашка при изстрелване - мощен източник на инфрачервено лъчение. В случай на хиперзвукови ракети всичко ще зависи от вида и възможностите на сензорното оборудване на новите американски сателити “, казва експертът.

Дрозденко е на подобно мнение. Според него руските хиперзвукови ракети, например от клас “Циркон”, използват не ракета, а реактивен двигател, което прави топлинната следа по-слаба. „И сама по себе си тази тактическа ракета е няколко пъти по-малка от балистичната. За проследяване на полета ѝ са необходими сателити с ниска орбита “, каза източникът.

Проследяването на полета на хиперзвукова ракета обаче е половината от успеха. Основната трудност е как да се унищожите. „В допълнение към проследяването на изстрелването е необходимо да се предаде информация и да се насочи устройство за противоракетна отбрана към ракетата. За да прихване хиперзвукова ракета със скорост 5 пъти скоростта на звука, противоракетата трябва да се движи по обратната траектория или да развие още по-голяма скорост - например 8 пъти скоростта на звука. И за това е необходимо да се разположат по определен начин средствата за ПВО и ПРО, за което няма да има достатъчно пари “, сигурен е Дрозденко.

Той също не е сигурен за ефективността на такъв комплекс срещу най-новите руски балистични междуконтинентални ракети "Сармат", които сега се изпитват и след това трябва да бъдат пуснати в експлоатация. „Все още няма защита срещу тях. Тази ракета използва технология за орбитално бомбардиране, което означава, че “Сармат” може да лети през Южния полюс. Затова за защита ще е необходимо да се инсталират противоракетни системи не в Европа и в Аляска, а по периметъра на Америка, което е нереалистично по отношение на финансовите разходи “, подчертава събеседникът.

Той обаче вярва, че внедряването на такава система няма да бъде напълно безполезно. „Дори да имаш информация за полет на ракета е огромно предимство. В началото на Втората световна война нашите пилоти страдат от факта, че фашистките “Луфтвафе” и екипажите на танкове имат радиостанции. Това е огромно тактическо предимство на фашистката армия “, обясни експертът.

Превод: В. Сергеев