/Поглед.инфо/ От такава наша „наглост” кривата на „тяхното“ възмущението стигна до най-дълбокото дъно на най-дълбоката въздушна яма. Мнозина така и не са въздъхнали. Но само тези, от които нищо не зависи, ще бъдат смело истерични. Онези, които се наричат ​​могъщите на този свят, се гледат в огледалото.

Той пак не схвана веднага кой е Лойд Остин. Нарече отново Камала Харис президент. Но що се отнася до Русия и Украйна, тук той помни всичко. Той помни от 2014 г. Въпреки че по това време не беше шеф в Белия дом, той никога няма да забрави как Владимир Путин ловко изигра него и Барак. Затова и Джо Байдън замисли тази украинска криза още през първата година от своето президентство, той наистина искаше да си отмъсти. Ето защо сега той дава разпореждания на хората си с уточнението „само да не се получи като с Крим“. Той вече разбра, няма да има отмъщение. И това в най-добрият случай.

Както призна източник от администрацията пред CNN, Байдън се страхува, че Кремъл отново ще „изненада САЩ и ЕС“. И дори се знае кога ще дойде тази „изненада“. Той остави на своите единствено четири седмици, за да предотврати „руската инвазия“. Което означава „огромни, удушаващи санкции със значителни разходи за икономиката и финансовата система“.

Въпреки че защо да чака толкова дълго, ако може да се обади на Зеленски днес, и да нареди неговите Архаровци да се махнат от Донбас и да не се приближават до пушечен изстрел до него, и това е всичко. Можете спокойно, без никаква трескавост и срокове, да седнете и да приемете руския проект за гаранции за сигурност.

Изцяло, без изключения. Защото започнаха: има, казват, полезни предложения, има и неприемливи. Познавайки ги, лесно е да се досетите, че това се отнася дори за точки, които предполагат синхронизиране на действията. Например, отказ за разполагане на ракети с малък и среден обсег, когато те са в състояние да нанесат щети от другата страна. Ако ние направим това, то е полезно. Но ако става дума за тях - неприемливи.

Същото е и със задължението да не се създават условия, които могат да се разглеждат като заплаха. Какво можем да кажем за искането да се изключи разширяването на НАТО и всякакви военни дейности на алианса в Украйна, Източна Европа, Закавказието и Централна Азия.

Въпреки че това, разбира се, си е кроше. От сърце. Как обичаме. От такава наша „наглост” кривата на възмущението им стигна до самото дъно на най-дълбоката въздушна яма. Мнозина все още не са издишали. Но само тези, от които нищо не зависи, ще бъдат смело истерични. Онези, които се наричат могъщите на този свят, се гледат в огледалото. Отпред, в профил, в анфас, от другата страна. Или в пола. Те се вглеждат внимателно в себе си. Защото и НАТО се оказа в небинарна позиция. Прилича на военен блок, но изявленията за отказ от войната за Украйна, следват едно след друго. Те ще се борят за нея, ще измислят клюки, ще измислят планове и интриги. Но да идат да се „разберат по мъжки“ с руснаците - не.

Но ще се наложи. И това изобщо не е ултиматум. Те могат да смятат това за нашия рейдър, който се различава от звездния по това, че ако не го изпълнят, тогава ние ще реагираме. По пълна програма. Това е, за да са наясно: ние имаме план, ако има нещо, и ще го следваме независимо дали те ще имат време да ни „сдържат” до четири седмици или не. Общо взето, както в онзи виц за длъжника, - нека сега тях да ги боли главата. Дали вече сме постигнали договореност с Куба, както през 1962 г., или този път ще минем и без това?

Превод: ЕС