Речта на Джо Байдън включваше плановете му да се присъедини отново към иранската ядрена сделка и да поднови членството на Съединените щати в Парижкото споразумение за климата и Световната здравна организация.
В Европа Байдън намекна, че ще се върне към статуквото на Северноатлантическия алианс (НАТО), съществуващо преди Тръмп, обещавайки да възстанови:
„Мускулатурата на демократичните съюзи, които атрофираха през последните няколко години на пренебрежение и, бих казал, злоупотреба. "
В свързана бележка Байдън обеща да спре „всяко планирано изтегляне на войски от Германия“.
В съревнованието на великите сили Байдън нарече Китай „нашият най-сериозен конкурент“. Но той посвети голяма част от речта си за Русия, намеквайки, че Съединените щати ще станат по-строги по отношение на Кремъл и ще спрат да „обръщат гърба си в лицето на руските агресивни действия“.
Не променяй това, което Тръмп направи
Речта на Джо Байдън обеща, че Съединените щати ще прекратят подкрепата си за водена от Саудитска Арабия война в Йемен. С над четвърт милиона мъртви участието на Америка е морално петно. Президентите Обама и Тръмп сгрешиха, подкрепяйки войната, а Байдън ще постъпи правилно, ако прекрати подкрепата на Съединените американски щати.
Джо Байдън също така е прав да търси решение с Иран, който не е заплаха за Съединените щати и застрашава само американските войски, защото Вашингтон ги разполага в непосредствена близост до иранския изток и запад, в Афганистан и Ирак.
Ядрената сделка с Иран беше силно опорочена, но Америка не бива да се включва в 1400-годишната гражданска война между ислямските шиити, водени от Иран, и сунитите, водени от Саудитска Арабия. Това участие е ненужно поради енергийната независимост на Съединените щати.
Но позицията на Байдън за „пренебрегване и ... злоупотреба“ по отношение на съюзниците в НАТО е глупост. Договорът на НАТО изисква членовете му да отделят най-малко 2 процента от БВП за отбрана, а също така да отделят определена сума от общия бюджет за отбрана за тежко оборудване и технологии.
Европа беше крайно небрежна при спазването на това основно изискване до такава степен, че части от германската армия почти не функционират.
Грешка е Джо Байдън да не възобнови политиката на Доналд Тръмп да притиска Европа да спазва ангажиментите си към НАТО.
Във връзка с това грешка е и Съединените щати да субсидират отбраната на Германия. Междувременно Германия сключва енергийни сделки с Руската федерация, предполагаемата заплаха, пред която е изправена Федералната република.
По отношение на Русия реториката на Байдън е глупава. Администрацията на Тръмп едва ли се може да се каже, че е обръщала гърба си към Русия и със сигурност беше много по-агресивна спрямо Москва, отколкото администрацията на Обама.
Ако администрацията на Джо Байдън наистина направи нещо по-ескалиращо срещу Русия, това би било лошо. За щастие, администрацията на Байдън всъщност току-що се съгласи да поднови споразумението Нов СТАРТ с Русия за ядрена стабилност - нещо, което администрацията на Тръмп движеше бавно.
Твърде много наследственост
И все пак външната политика на Джо Байдън в много отношения ще продължи провалите от последните две десетилетия. Беше забележително, че Байдън не спомена Афганистан, където Съединените щати разполагат с войски от почти двадесет години и където ситуацията на място не се е променила от десет години.
Байдън не спомена и Ирак, Сирия или десетките африкански държави, в които Съединените щати имат постоянно военно присъствие и бойни операции.
Администрацията на Байдън очевидно планира да задържи войски на тези арени и дори може да разшири отпечатъка на САЩ в чужбина. За всички приказки за прекратяване на войната в Йемен, Байдън все пак ще окаже някаква помощ на саудитците.
Администрацията на Байдън също вероятно ще запази американските войски, разположени в Саудитска Арабия - лош ход, направен от администрацията на Тръмп.
"Америка се върна" на Байдън пропусна основното
Байдън напълно пропуска, че Америка е пренапрегната. Това остава неизказано, но голяма причина да задържим американските войски в Германия е да позволим продължаване на операциите в Близкия изток. Но американските войски не трябва да избират победители и губещи в регионалните състезания в Близкия изток.
В Сирия Вашингтон тайно се опита да свали диктатора, подчинен на шиитите Башар Асад, което отвори вратата за повече сунитски екстремизъм като Ислямска държава и Ал Кайда.
Народът на Ирак отчаяно иска американските сили да напуснат, но Вашингтон кара тези сили да останат, за да сдържа влиянието на шиитите в Иран върху мнозинството шиитско иракско население - безпокойство само защото Вашингтон свали сунитския иракски диктатор и направи страната демокрация.
Не само, че Вашингтон неправилно се включва в регионални борби, произтичащи от 1400-годишния шиитско-сунитски конфликт, но тези политици се опитват да използват дисфункцията и хаоса, за да формират функциониращи държави по образ и подобие на Съединените американски щати.
От години знаем, че войната в Афганистан е невъзможна за победа. И все пак точно както и във Виетнам, американските политици предпочитат да жертват повече войници, отколкото да признаят поражението си във войната.
Външна политика, която поставя американския народ на първо място, няма да се върне, докато Вашингтон не бъде по-сдържан. Политиците трябва да спрат безкрайната окупация на Близкия изток и да дадат приоритет на собствените интереси на Америка, а не на глобалната сила, действаща като мускул на либералната хегемония.
Президентът Джо Байдън трябва да започне с оттегляне от Афганистан, като настоява за дипломация с Русия и иска от Европа да плати справедливия си дял за отбраната.
Байдън може да постигне няколко неща, но ако не се справи с тези по-големи проблеми, американската външна политика ще продължи по същия път, който донесе провал след провал.
Превод: СМ
