/Поглед.инфо/ Вече е ясно, че САЩ няма намерение да продължи Новия договор СТАРТ за ракетите. Още по-лошото е, че САЩ тръгва с програма за ядрена модернизация, от която нито се нуждае, нито може да си позволи.

Дебатът дали администрацията на Тръмп сериозно иска да продължи Новия договор СТАРТ е свършен.

Скорошните коментари на д-р Робърт Сууфър, заместник-помощник секретар на отбраната за ядрената и ракетна отбранителна политика показва реалността, че Вашингтон няма намерение да продължи споразумението СТАРТ, а вместо това ще допусне то да изтече през февруари 2021-ва.

Коментарът на д-р Сууфър показва ясно, че администрацията на Тръмп няма никаква връзка с реалността, когато става въпрос за икономическата цена, която е свързана с това решение, както и готовността, да не говорим за възможността, на американския данъкоплатец да обезпечи тези разходи.

Говорейки пред събиране на Военновъздушната асоциация, д-р Сууфър даде сигнал, че САЩ ще продкрепят продължаване на Нов СТАРТ при три условия.

Първо, Русия трябва да се съгласи да включи и арсенала си от не-стратегически ядрени оръжия, т.е. тактическите ядрени балистични ракети, които служат като гръбнак на не-стратегическата й военна структура.

Второ, Русия трябва да се съгласи на неуточнен брой "по-силни верификационни мерки", което обикновено е евфемизъм за инспекции на различни обекти.

И трето, Русия трябва по някакъв начин да накара Китай да седне на масата за преговори за всяко потенциално разоръжаване и продължаване на Новия СТАРТ.

Що се отнася до първото условие, това ще изисква договарянето на изцяло ново споразумение, процес който е буквалната антитеза на продължаването на съществуващото споразумение.

Имайки предвид, че Новия СТАРТ изтича след пет месеца, това е процедурно невъзможно, дори без да стигаме до нюансите като например защо подобно предложение не успява от гледна точка на разоръжаването. Краткият отговор - смесването на стратегическите с тактическите ядрени оръжия в едно споразумение за разоръжаване работи само ако крайната цел е универсално разоръжаване.

В противен случай, разликите в оперативните цели на тези оръжия - стратегическо ядрено възпиране спрямо доминация на бойното поле, правят единно споразумение за разоръжаване неработещо.

Научихме този урок през 80-те години, когато и САЩ, и СССР се обитаха да комбинират преговорите по ИНФ със СТАРТ - не проработи и двете бяха отвързани, тъй да се каже.

Русия и САЩ имат историческа непоносимост към инспекции на място, просто защото физическият акт на въвеждане на човешкия фактор в тези въпроси е свързан с чувствителни въпроси на националната сигурност, което може само да навява асоциации с втората най-стара професия на света - шпионската.

Инспекциите на място са доказано незаменима част от верифицирането на спазването на оръжейния контрол, откакто е прието споразумението INF.

Оттогава всяко голямо споразумение за оръжеен контрол между САЩ и СССР/Русия, освен Споразумението за ограничаване на стратегическата офанзива от времето на Буш - SORT, включва човешкия фактор.

Но визията на администрацията на Тръмп за инспекции, в която тя подчертава и иска достъп "по всяко време и на всяко място" е нещо, което никой руснак с отговорност към сигурността няма да допусне.

И в този ред на мисли не биха го допуснали и от Департамента по отбраната на САЩ, когато става въпрос за реципрочност.

Това ни навежда на въпроса с каква цел САЩ го предлагат, освен ако не е за да се отхвърли?

Най-накрая, що се отнася до Китай, Москва даде да се разбере, че няма да се опитва да оказва натиск върху Пекин за присъединяване към едно тристранно споразумение за контрол на оръжията, като част от усилията за удължаване на двустранното споразумение Нов СТАРТ.

Още повече, че самият Китай заяви, че няма желание да участва в подобни преговори.

Русия заяви, че всякакви преговори след Нов СТАРТ, които имат за цел да разширят обхвата на споразумението отвъд традиционния двустранен формат трябва също така да включват Великобритания и Франция - две нации, които имат стратегически ядрени сили подобни по големина на китайските.

Нито Франция, нито Великобритания са започнали дори да обмислят участието си в подобни споразумения. При всяко положение би имало много работа за вършене, за да се изследват последствията от подобно действие върху националната сигурност на двете държави, както и на НАТО преди каквито и да било смислени преговори да започнат.

Съответно, САЩ искат абсурдни неща - ясна индикация, че Вашингтон не е сериозен в желанието си уж да продължи договора Нов СТАРТ, въпреки азбучната истина, че ако въпросното не се удължи, ще започне нова оръжейна надпревара, която ще е скъпа и опасна.

Нов доклад от Бюджетния офис на Конгреса показва, че всички усилия от страна на САЩ да разширят и модернизират стратегическите си ядрени оръжия след края на Нов СТАРТ могат да струват до 439 милиарда долара за десет години, в допълнение към увеличаването на разходите за поддръжка до 28 милиарда долара годишно.

Американският ядрен арсенал винаги е бил скъп за изграждане и поддръжка. Дори ако Нов СТАРТ бъде удължено, настоящите планове за модернизация на американските ядрени сили ще удвоят бюджета за фискалната 2021-ва от сегашните 17,7 милиарда долара.

В момент, когато икономическия удар от пандемията с Ковид-19 удари дори някога непоклатимия военен бюджет (който беше орязан от 712,6 милиарда долара за 2021 на 705,4 милиарда), идеята, че могат да се изтискат още 71,9 милиарда долара в допълнение към предвидените 35,4 милиарда за ядрена модернизация, е меко казано нереалистично.

Д-р Сууфър отхвърли тези притеснения, отбелязвайки, че тъй като цената на ядрените възпиращи оръжия расте, "има повече възможност за тези, които ще приемат по-прост подход към възпирането, да кажат - не, не можем да си го позволим".

Ами да, д-р Сууфър. Не можем да си го позволим.

Независимо кой победи в президентските избори, факт е, че нарастващите вътрешни нужди за радикално реструктуриране на бюджетните приоритети в пост-коронавирусния свят, ще направят искането за ограничаване на ядрения контрол с цел създаването на смазващи бюджета оръжия, които ще направят света по-несигурно място, меко казано политически неустойчиво.

Че д-р Сууфър и останалата част от съветниците по сигурността на администрацията на Тръмп не могат да проумеят това, ни насочва към факта, че те нямат връзка с реалността, която не се харесва на останалата част от страната и света.

Пишат чекове и сметки, които американският данъкоплатец не може и няма да плати. Тръгвайки с такава политика, която по същността си банкрутира САЩ, администрацията на Тръмп не само води страната към ръба на катастрофата, но и спринтира на сляпо, без парашут.

Ако това не е определението за лудост, не знам кое е!

* Скот Ритър е бивш офицер от разузнавателните части на американската морска пехота, служил в няколко войни и работил като оръжеен инспектор на ООН.

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели