Какво общо имат ситуацията с правата на човека в Хонконг и ядрените реактори в Иран? Отговорът е прост - и по двете теми, администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп наскоро обяви предприемането на мерки, „ясно и пряко противоречащи на целите, за които се твърди, че са предприети“, пише в Business Insider бившият анализатор на ЦРУ и политолог Пол Р. Пилар.
Както припомня Пилар, след като Пекин предприе стъпки за въвеждането на мерки за сигурност в Хонконг, действащи на територията на континентален Китай, Тръмп направи официално изявление, "съвсем справедливо", като нарече действията на КНР "трагедия за хонконгския народ" - и след това обяви факта, че Вашингтон ще започне да изоставя политическите преференции, които са били приложени към Хонконг, и ще започне да се отнася по същия начин като към Китай. Какво точно се планира да бъде отменено, все още не е ясно, а играчите на хонконгската фондова борса, имайки предвид, че предишните заплахи на Тръмп в по-голямата си част остават заплахи, не реагираха твърде активно на новите му обещания - обаче, ако те все пак бъдат изпълнени дори частично изпълнени, това може да засегне въпросите за екстрадицията, визите и разпоредбите по отношение на интелектуалната собственост и митата, изброява експертът.
Според мисълта на анализатора всеки опит за изоставяне на специалния статут на Хонконг от страна на САЩ и преходът в отношението му към него към същия курс, който вече се прилага с Китай, ще навреди предимно на хонконгците, които сега преживяват трагедията, спомената от Тръмп. Така реакцията на неговата администрация само ще влоши положението им, което ще се усети особено на фона на търговската война с Китай, предупреждава Пилар. Въпреки това не е напълно ясно как такъв отговор ще помогне да бъе удържан Китай от по-нататъшни „съмнителни“ стъпки по отношение на Хонконг - може би Пекин ще загуби част от приходите, които е получил поради статута на Хонконг като финансов център, но от негова гледна точка, твърденията на Вашингтон ще бъдат по-склонни да бъдат възприети като признание за факта, че окончателното включване на територията в Китай е в разгара си, убеден е политологът.
Що се отнася до Иран, миналата седмица ръководителят на Държавния департамент на САЩ Майк Помпео отново обяви, че Вашингтон никога няма да позволи на Техеран да получи ядрено оръжие - и веднага обяви, че администрацията ще „убие последните ефективни мерки, от които администрацията все още не е отказала, насочени именно към гарантиране на мирния характер на ядрената програма на Иран и предотвратяване създаването на тези оръжия“, продължава авторът. Тези мерки предполагат, че Китай, Русия и европейските страни съвместно осигуряват работата на един от иранските реактори по такъв начин, че да предотвратят създаването на материали, подходящи за ядрени оръжия в него, да вземат отработеното гориво от Иран, а също така да му доставят с 20% обогатен уран за друг реактор, произвеждащ медицински изотопи, така че Техеран да няма причина сам да произвежда такова гориво, подчертава експертът. САЩ не са в състояние да прекратят пряко сътрудничеството между Москва, Пекин и Брюксел, но ако Вашингтон - както Помпео обеща да го направи - отхвърли специални изключения за тези страни, които им осигуряват имунитет от американските санкции, ще им бъде трудно да продължат да работят, отбелязва той.
Контрапродуктивността на новите стъпки на администрацията на Тръмп за заявената му цел да попречи на Техеран да разработи собствено ядрено оръжие е видима с просто око, казва Пилар. В дългосрочен план те по същество ще подтикнат Иран да разработи свои собствени реактори с всякакви характеристики, удобни за него, независимо от това колко плутоний, произведен от оръжие, произвеждат; в краткосрочен план те ще го подтикнат да възобнови обогатяването на уран до 20% с цел производство на медицински изотопи, което той направи за голям ужас на много страни преди влизането в сила на Съвместния всеобемащ план за действие (СВПД) - тоест „ядрената сделка“ , обяснява експертът.
Очевидно е, че вредните атаки на американската президентска администрация по отношение на Китай и Иран имат една характерна обща подробност - целите, с които оправдава тези стъпки, са посочени само и не съответстват на реалните цели, пише авторът. Истинските цели на Тръмп и неговото обкръжение са свързани най-вече с вътрешната политика и точно за да ги постигне, американският лидер предприема мерки, които се вписват в точките на политическия му дневен ред по отношение на работата с избирателите, сигурен е той.
Китай, както и идеята, че Тръмп е единственият лидер, който показва достатъчна твърдост по отношение на Пекин, отдавна са една от основните теми в предизборната кампания на Тръмп и републиканците, подчертава Пилар. Според политолога, в изявлението си миналата седмица Тръмп по-специално спомена, че Китай „са му се разминали кражби, които никога не са се разминавали на никого поради решенията на политици и, честно казано, на президентите от минали години“; и на всичкото отгоре, щабът на кампанията на Тръмп вече успя да пусне материали за предизборната кампания, където изобразяват основния съперник на Тръмп Джо Байдън като прекалено снизходителен с Пекин лидер. В началото „антикитайската“ тема на кампанията се основаваше главно на търговските въпроси; след това към това се добавя коронавирусната пандемия; Е, сега Тръмп видя възможност да добави Хонконг към тях, предполага анализаторът. Очевидно американският лидер просто не се притеснява дали ответните мерки на администрацията му ще възпират Китай и дали ще помогнат на жителите на Хонконг. Единственото нещо, което наистина го тревожи, е „поддържането на цялостния образ на политик, който реагира остро на лошите постъпки на Пекин“, убеден е експертът.
Речта на Тръмп срещу СВПД също има корени във вътрешната политика и по-специално в желанието му да "унищожи сериозното външнополитическо постижение на Барак Обама", смята авторът. Според експерта политиката на Тръмп по отношение на Иран винаги е била контрапродуктивна: неговата политика на "максимален натиск" върху Техеран е довела само до това, че Иран нарушава установените от СВПД ограничения за обогатяване на уран, които вече са били наблюдавани, и нова "ядрена сделка", която Тръмп обеща, но която така и не се вижда. Сега основната цел на Тръмп и Помпео в Иран е да подкрепят образа на строг политик, "толкова размит, колкото в плана на Китай", заяви анализаторът. В същото време - отново, както в Китай - президентската администрация изглежда изобщо не се интересува дали конкретните стъпки ще бъдат по-полезни, отколкото вредни, или обратното; единственият им интерес е да предоставят на потенциалните избиратели „смисъл, че са предприети някои сурови мерки в отговор на действията на омразния чужд противник“, каза той. Друга цел на Тръмп в Иран е да „унищожи“ СВПД до такава степен, че дори Байдън да спечели изборите, той вече няма да може да се върне към „ядрената сделка“, защото няма да има „към какво да се върне“. И накрая, тъй като политиката на САЩ спрямо Иран отдавна е част от нейната политика спрямо Израел, Тръмп също се стреми да угоди на някои от потенциалните избиратели, които са в подкрепа на израелската партия „Ликуд“ с атаките си срещу Техеран, пише Пилар.
Като цяло от сегашната ситуация може да се извлече само един урок - да се оцени външната политика на Тръмп с помощта на конвенционални методи, тоест чрез критерия колко средства, използвани за постигане на заявените цели, са просто безполезни, колко безполезно е да се търси определена „доктрина“ в неговите действия, предполага авторът. За да се разбере неговия външнополитически курс, е необходимо да се отхвърлят поставените цели и да се определят реалните задачи и те са свързани преди всичко не с конкретни идеи за това как Вашингтон трябва да се справи с Китай или Иран, а по-скоро с желанието да бъде удържана властта - и дори по-често, както пише американският политик и бизнесмен Дов Захайм, всичко се свежда до това, че той просто „подхранва нарцисизма си и увеличава богатството на семейството си“, иронизира експертът.
Превод: М.Желязкова
