/Поглед.инфо/ Какъв им е проблемът на „Боинг“? Поставете за ръководител на компания, вратите на чиито самолети падат в небето, човек, който цял живот се е занимавал с контрол на качеството на продуктите. Това е препоръката на Майкъл Фреденберг, дипломиран инженер и писател, прекарал целия си живот в писане на технически теми.

И наистина, щяха да отидат и да намерят такъв човек. Че на едни модели на „Боинг“ им полудяват автопилотите, на други им падат вратите - и това се случва вече няколко години.

Но читателите в коментарите на този материал отговарят на Майкъл: ама те тъкмо смениха ръководството и на поста директор продажби дойде някоя си Стефани Поуп, при това по програма, заета с разширяването на половото и прочее разнообразие в корпорацията. Какво искахте?

Американската общественост започна наистина да обсъжда проблемите на „Боинг“ след добре известната история, когато един от лидерите на корпорацията свидетелства в съда за случващото се там и трябваше да продължи да говори на следващия ден, но по някаква причина , вместо това се „застреля“ в собствената си кола. След това трябваше да стане ясно на всички, че нещата не са просто зле, а много зле. Единственият въпрос е мащабът на проблема - това не е просто корпорация, това е национален символ на Америка. И разговорът за самолетите става интересен, защото засяга самата същност на момента, през който Съединените щати преминават сега.

Вероятно не е могло да бъде по друг начин. Всяка нация има свои символи, не непременно индустриални, които трябва да живеят за самоуважението на страната. И тук имаме корпорация, чиито „летящи крепости“ бомбардираха Германия по време на Втората световна война и чието чудовище Б-52 бомбардира Индокитай (между другото, тези машини все още някак летят). И първият военен самолет, и първият пътнически самолет, и известният 747...

Оплакването на упадъка на Америка е цяла индустрия в Съединените щати, която започна да се развива в началото на този век. Въпреки че защо само в САЩ и защо не по-рано? Днес списание „Американ Консерватив“ цитира роман на англичанина Джон льо Каре. И има такава сцена. Б-52 не помогнаха, скоро започна евакуацията на Сайгон и американският полковник стиска ръката на британския разузнавач с думите: „Приемете подкрепленията, САЩ току-що кандидатстваха да се присъединят към клуба на второстепенните сили, на който, както разбирам, вие, британците, сте председател, президент и старши член."

Годината на писане на романа и събитията в Сайгон са 1974 г. Знаехте ли нещо тогава? Че силата ще е второстепенна?

Но това е мистичен подход към въпроса. Има много по-рационален, дори аритметичен. „Боинг“  не е финансова услуга, това е промишлено производство. Кой е първият производител в света днес? Китай, чийто дял се определя по различни начини, но понякога като 45% от цялото световно промишлено производство. И възниква въпросът: откъде една, дори легендарна корпорация ще получи необходимия брой персонал - от работник на машина до гениален изобретател - ако в собствената си страна търсенето просто се свива всяка година? Тоест националната инженерно-производствена школа се свива.

И тук най-интересните коментари са от човек, който изобщо не пише за „Боинг“, а за общата ситуация, за атмосферата в страната. Това вече е някакъв трети подход. Нашият автор е Стефан Хелгесен, пенсиониран дипломат, на 80 и няколко години. А той казва: но едно време всичко под слънцето строихме, правехме и продавахме. Можем да продадем всичко на всеки. Защото работеше и след изтичане на срока на годност. (Между другото, по същия начин се продаваха и американските идеи - дипломатът много ясно вижда това.) И сега, казва той, ние самите не възприемаме страната по този начин, загубихме вяра в нея, страхуваме се от нашата собствена страна и сънародници, страхуваме се да спорим помежду си – да не обиждаме случайно някого. Нашите различни възгледи за политиката, културата и ценностите ни поставиха на траектория, водеща до колапс на обществото.

И така, страх и песимизъм. Тук има нещо много интересно и математически неопределимо. Нарича се "духът на епохата", състояние на духа. От какво зависи този дух — от материалния просперитет? Но когато „Боинг“ правеше един шедьовър след друг, беше 30-те и началото на 50-те години. Животът не беше богат и през 30-те години се чувстваше много зле. Хората обаче бяха уверени, че могат да създадат уникално, че то ще работи страхотно - те го създаваха и се гордееха с него. И в такава ситуация различните възгледи за нещо не притесняваха никого, защото общите възгледи за основното останаха.

Защо се разпада такава епоха? Защото се унищожава инженерна и производствена база? Или, напротив, рухва, защото душевното състояние се е влошило и всички са се скарали? Но във всеки случай се помнят велики епохи, защото изведнъж много хора - понякога въпреки всичко - започват да вярват в себе си, в страната и тези хора не се страхуват свободно да казват това, което мислят и да правят това, което знаят да се справят добре.

Превод: В. Сергеев