/Поглед.инфо/ Всички намеци за игра на Байдън според правилата на Кремъл трябва да се приемат само като хленчене на обидени републиканци

Миналата седмица се ознаменува с не особено важни, но доста забележими точки в руско-американските отношения. Основната от тях е срещата между ръководителите на външнополитическите ведомства - Лавров и Блинкен в Рейкявик с продължителност час и половина - два часа. Само по себе си, те не са се разбрали за нищо конкретно, но след срещата и двете страни направиха стандартни изявления в духа: “Готови сме да работим с тях, ако те отстъпят”. Трябва да се каже, че не съм разчитал на повече - напрежението е твърде голямо, а противоречията твърде принципни, за да се наблюдава веднага скок напред след една-единствена среща. Въпреки това трябва да се обърне внимание на явните промени в поведението на Антъни Блинкен. За своята кратка работа като държавен секретар на САЩ Тони успя два пъти да се отличи с недостойно за дипломат поведение. Първоначално устрои скандал на преговорите с китайците в Анкъридж - започна да ги мъмри като непослушни деца и се натъкна на рязка реакция, обида и предсрочно приключване на срещата. След това по време на пътуването си в Европа предизвика критика от европейските медии със своето високомерие и позициониране като сюзерен, пристигнал да инспектира васалите. След срещата на високо равнище в Исландия Блинкен не проявява нищо подобно, освен това, дори след пристигането си във Вашингтон той се стърпя да не наговори гадости за опонента си - невиждана по съвременни мерки дипломатичност! Освен с това остана характерната за всякакви дипломатически движения на нашето време двойственост на тълкуванията -. за да не се предизвикат нежелани нотки е важно да се придава колкото се може по-малко значение на първоначалното събитие, за да може след това всички заинтересовани страни да го тълкуват по свой си начин. Така, веднага след преговорите, беше обявено, че на срещата страните просто “са определили дневния ред” и са се убедили, че конструктивният диалог на високо равнище е възможен - един вид репетиция преди лятната среща между президентите. След това в ефир Блинкен запя различно и се опита да представи тези преговори по приятен за избирателя на демократите начин - според самия него, неговите думи към Лавров са били “маса предупреждения” към Москва заради заплахите ѝ към САЩ и техните партньори, включително и към Украйна. Блинкен особено подчерта, че подобна “твърда” линия на поведение по отношение на Москва е заслуга на Байдън, който изпълнява своите предизборни обещания. Такова ударение върху непримиримостта на Байдън към Русия се прави именно сега заради странните тълкувания, разпространяващи се из американските социални мрежи и намиращи неочакван отклик у американския избирател.

Всичко започна през втората седмица на май, когато се разпространиха слухове за отказа на САЩ да въвежда санкции срещу Матиас Варниг. Това е изпълнителният директор на компанията-оператор, занимаваща се със строителството (а в перспектива и с управлението) на газопровода “Северен-поток”. Освен санкциите срещу Варниг, САЩ отмениха планираните ограничения по отношение на самата компания и редица приближени лица. Вместо това в деня на срещата планината роди мишка - бяха въведени санкции срещу строящите “Потока” кораби и редица лица и компании, които отговарят значително по-малко за функциониране на този проект”. Това не измами взискателната американска общественост, която за последните пет години е активно натъпквана с антируска пропаганда. Тръмп, който, знаят всички, е марионетка на Путин, се натъкваше на страшен натиск за всеки намек или добра дума по адрес на Русия – на основанието на някакви мътни показания на анонимни източници се градяха цели разследвания, всеки от обкръжението на президента беше проучен под микроскоп, без особена вина вкараха зад решетките няколко близки до Доналд Тръмп хора с надеждата да „изпеят“ нещо за самия президент, но всичко остана напразно. Оставаше единствено медиите да се пенят, за да представят поредните опити на специалните части да изсмучат нещо то изначално сухата тема „Ръшагейт“ – поне капка резултат като неоспорими доказателства за работата на Тръмп за Кремъл. Сега видяхме как администрацията на Байдън фактически е изоставила всички опити за това, което същият Блинкен нарече „геополитически проект, на който Русия е заложила много“. Това го видяхме не само ние – американските консерватори, също пропити от споменатата по-горе пропаганда, видя в това интересен паралел със събитията от началото на годината. Тогава Байдън, тъкмо станал президент, прекъсна строителството на тръбопровода „Кийстоун“, който трябваше да пресече страната от северозапад на югоизток. Закриването на строителството лиши около 12 хиляди души от работа, в отговор на което всеизвестният прессекретар на Белия дом посъветва работниците да не хленчат, а да си намерят друга работа. Мотивира всичко с грижа за природата, но е интересно, че профсъюзът, в който членуват повечето загубили работата си, преди изборите подкрепи Байдън и получи в замяна такава благодарност. Днес „Кийстоун“ и некрасивата история около него се припомня от Байдън от всички републиканци, включително от сенатор Тед Круз (който в своите опити да обвини Байдън нарече Путин действащ комунист) и бившия държавен секретар Помпео – те пишат в своите профили в „Туитър“ гневни послания, махат с ръце, питат Байдън докога Щатите ще се прегъват пред Русия. Отговор няма, защото Байдън, за разлика от своя предшественик, не чете и не пише в „Туитър“, а дежурно предава управлението на социалните медии на екип от специални мениджъри.

Всъщност, разбира се, всичко е малко по-сложно от просто републиканска истерия. Байдън не иска да разваля отношенията с ХДС, чиито депутати явно ще бъдат влиятелни в Бундестага след изборите през септември. Повечето депутати от ХДС подкрепят изграждането на СП-2 и ако не за нормализиране, то поне за рационализиране на отношенията с Русия. В същото време „Зелените“ имат всички шансове да спечелят мнозинството в германския парламент, на което американските демократи могат да направят дългосрочен залог. Действайки стриктно в рамките на екологичен, прогресивен и либерален дневен ред, „Зелените,“ водейки или споделяйки първенството с ХДС в повечето предизборни проучвания, няма да присъстват на церемонията по откриване „Северен поток-2“, те не изпитват топли чувства към Русия и изобщо не се интересуват от нуждите на европейските потребители на газ... Външната политика на администрацията на Байдън не е толкова проста, колкото изглежда на пръв поглед, а неотдавнашната "победа", която позволява на Русия да завърши строителството на "Северен поток-2", може да се счита за победа само от късогледите. Тръмп със своите пищни жестове, гръмки изявления и пълна липса на всякакъв смисъл е заменен от Байдън, готов да изчака и да захапе. В този смисъл всички намеци за игра на Байдън според правилата на Кремъл трябва да се възприемат само като хленчене на обидени републиканци, които напразно се опитват да играят в рамките на дискурса, зададен от враговете им.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели