/Поглединфо/ В Америка говорят за нова 1968 година. Както преди повече от половин век, студентски вълнения обхващат всички университети в страната. В тях участват до 70% от студентите, от началото на протестите са арестувани над 2000 студенти в цялата страна, като вълната им не показва признаци на покоряване.
Същият ляв дневен ред, същите леви лозунги. Има обаче съществени разлики. Младежкият протест от 1968 г. е насочен срещу „естаблишмънта“, тоест традиционните власти на Америка и нейното консервативно мнозинство. Лозунгите на сегашния протест са радикално антиизраелски. По-точно, антиамериканизмът съжителства тук с антиизраелизма: „Смърт на Америка” и в същото време „Да живее Интифадата!”, „От реката до морето Палестина ще бъде свободна!” и накрая: „Ние сме “Хамас“!
Е, „смърт за Америка“ е разбираемо, но “Хамас? Не, разбира се, новата левица винаги е била на страната на палестинците, което е нормално за лявата парадигма: левицата е на страната на потиснатите, срещу силната държава. Израел, подкрепян от Съединените щати и целия бял естаблишмънт, е именно последният: в очите на левицата той е типичен капиталистически империалистически хищник, настръхнал във всички посоки с ракети. Палестинците са типично потиснато малцинство.
Ясно е. Но ето го мащабът! Според последните проучвания 65% от американските студенти подкрепят пропалестинските каузи. В същото време протестиращите настояват Алма Матер напълно да прекъсне връзките си с Израел. В Колумбийския университет еврейските професори са забранени да влизат в кампуса от страх, че присъствието им ще „доведе до погроми“, а еврейските студенти са съветвани да се въздържат от посещение на лекции.
В Атланта анархисти маршируват с плакати с надписи: „От Атланта до Палестина“. А левият култов писател Малкълм Харис възхвалява антисемитските графити, оставени по стените на синагога в Пенсилвания по Си-Ен-Ен, обяснявайки, че значението на свастиката сега се е променило: „от нацистка заплаха към осъждане на геноцида“.
Между другото, ето ви още една фундаментална разлика. Почти всички герои на студентските бунтове от 1968 г. са евреи. Професорът по история в Калифорнийския университет Юрий Слезкин в книгата „Епохата на Меркурий. Евреите в съвременния свят“ пише: „През първата половина на 60-те години евреите (5% от всички американски студенти) съставляват 30% до 50% от членовете и повече от 60% от ръководството на демократичните студентски общности. Шестима от единадесетте членове на Комитета за управление на движението за свобода на словото в Бъркли. Една трета от арестуваните от полицията „метеоролози“. 50% от членовете на Калифорнийската партия на мира и свободата. Две трети от белите участници в Полета на свободата, които дойдоха на юг през 1961 г., за да се борят с расовата сегрегация. Между една трета и половината от доброволците от лятото на Мисисипи през 1964 г. и 90% от извадката от радикални активисти от Мичиганския университет."
Днес картината е малко по-различна. Не, някои еврейски организации все пак са на страната на бунтовниците днес. Например Еврейският глас за мир, който действа рамо до рамо с основния флагман на протестите на “Студенти за справедливост в Палестина”. Но като цяло поляризацията в обществото е различна: „антиционистки“ студенти срещу народа на Америка, който не подкрепя „антисемитските измислици“. Анкета на “Морнинг Консулт” показва, че 76% от гласоподавателите имат неблагоприятно мнение за „насилието в кампуса“.
Но най-изненадващото нещо, което виждаме, е когато погледнем спонсорите на протестите. Не сме изненадани, че сред тях са катарски фондации и Съветът за американско-ислямски отношения, който всъщност е базата на “Мюсюлманските братя” в САЩ. (Между другото, последните и ултралевите на САЩ са свързани от Хума Абедин, приятел и съюзник на Хилари Клинтън). Но основните спонсори на протестиращите са, колкото и да е странно... фондациите на Сорос и Рокфелер, тоест същите еврейски глобалисти, за които масовата преса вече открито пише.
И накрая, още една странност. Американските избори през 2020 г. бяха предшествани от два основни проблема за сезона: пандемията от коронавирус и протестите на ЧЖИЗ. Именно те помогнаха на демократите да преобърнат всички постижения на Тръмп (най-ниската безработица, подобряването на националния бизнес и икономиката като цяло), да предизвикат хаос в изборния маратон и да спечелят чрез гласуване по пощата и контрол върху избирателните секции и преброяване на гласовете.
Но днес протестите играят срещу демократите. Ултралевият им електорат се бунтува, което от една страна разцепва партията, а от друга помага на Робърт Кенеди-младши. В същото време протестите нямат голям ефект върху позициите на Тръмп досега. Освен че добавят към него симпатии от страна на богатите евреи и влиятелни еврейски организации.
Има и странности в собствената позиция на Байдън. Той започва да оказва все по-голям натиск върху Израел. Което дразни както самия Израел, така и американската мейнстрийм преса, която естествено е произраелска.
В същото време Байдън потушава доста репресивно самите протести и не прави никакви сделки с „екстремистите“. Но и осъжда избраната военна стратегия на Нетаняху. Наистина: бомбардиране на жилищни райони на Газа, принуждаване на жителите да напуснат домовете си и след това изравняването им с руини – какво е това, ако не форма на геноцид? Байдън е принуден непрекъснато да крещи на Нетаняху, който уверено върви към глобална хуманитарна катастрофа в Газа и в същото време открито плюе на виковете както от Вашингтон, така и от ООН.
И накрая, най-интересното. На целия този безумен фон започва да се развива друг – обратен – процес. На 1 май американският Конгрес почти единодушно приема законопроект за борба с антисемитизма, което предизвиква вълна от възмущение сред обикновените американски консерватори. Първо, законопроектът е открито насочен срещу първата поправка - свободата на словото, като основна американска консервативна ценност. Второ, неговите формулировки са толкова неясни и неясни, че каноничните текстове на Новия завет и християнските светци напълно попадат под тях.
Няма съмнение, че именно „антисемитските“ протести доведоха до приемането на закона, насочен основно срещу протести в подкрепа на Палестина.
Може би именно последното ни дава ключа към случващото се: дали глобалисткият елит планира гамбит не по-малко майсторски от ЧЖИЗ и КОВИД-19 на предишните избори? Едва сега ще бъде разиграна „антисемитската карта“.
Може би на Тръмп дори ще бъде позволено да спечели. Но в този случай протестите ще бъдат обърнати срещу него и страната ще се изправи пред сценарий, смътно описан във филма „Гражданска война“.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101
